ДО

ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

КОПИЕ ДО:

ПЕТЪР ДИКОВ, ГЛ. АРХИТЕКТ НА СО

ТОДОР ЧОБАНОВ, ЗАМ.-КМЕТ НА СО

ЕЛЕН ГЕРДЖИКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОС

ВИЛИ ЛИЛКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОС

Относно: Конкурсната програма за идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на Княжеската градина

Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София има няколко въпроса, които касаят обявената конкурсна програма от направление „Архитектура и градоустройство” към Столична община. Въпросите са следствие от внимателно запознаване с документите на конкурсната програма и са резултат от проведена работна среща на представители на гражданската инициатива, архитекти и скулптори.

1.      Тъй като конкурсът е обявен като международен, къде и как (на какви езици) ще бъде обявен, така че до него да имат достъп специалисти от други страни?

2.      Как ще се подбират членовете на журито (български и чуждестранни специалисти)?

3.      Каква е ролята на Техническата комисия?

4.      Защо е избрано Направление архитектура и градоустройство за координатор (техническа комисия), а не Асоциацията за развитие на София?

5.      Защо е необходимо в журито да участва човек от отдел Обществени поръчки на общината и толкова много представители на Направление архитектура и градоустройство?

6.      Не би ли било редно журито да е известно преди обявяване на конкурса?

7.      Какво се разбира под композиционно обвързване на Княжеската градина с архитектурно-пространствената рамка на бул. „Цар Освободител” и с историческото развитие на ЦГЧ – критерий оценен с най-голяма тежест от 35г. ?

8.      Какво точно означава “исторически пластове” и кои са те?

9.      Столична община ангажира ли се с реализиране на спечелилата идея след приключване на конкурса?

10.  Защо след като конкурсът се отнася за Княжеската градина, историческото описание на мястото и градината е на три страници, а на паметника на съветската армия, който се намира в нея – на цели четири?

11.  Изискване ли е да бъде запазен паметника на съветската армия?

12.  Не е ли неуместно да се цитира писмото на НИПК от 1986 г., а да не се цитира писмото на Министерство на културата според което паметникът не представлява културна ценност? Отговорът на зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, в отговор на наше писмо № 05-00-0028/24.11.2010 г., ни информира, че: „По смисъла на Закона за културното наследство паметникът на Съветската армия не е недвижима културна ценност”.

13.  Какво точно означава “културно-исторически ресурс”, “естетико-емоционален потенциал” и други подобни неясни и трудно разбираеми определения в конкурсната документация?

14.  Защо не се споменава историческото събитие на боядисване на част от фигурите в комикс герои и последвалото заседание на СОС?

15.  В точка 4.3. от Конкурсната програма са цитирани няколко решения на СОС, едно от които е решение № 2 от 1993 г., с което СОС решава да се проведат необходимите процедури по демонтаж и на скулптурните фигури и барелефите на паметника. В какъв смисъл се цитира това решение?

Изразяваме силното си опасение, че при така формираната конкурсна документация се цели НЕ провокиране на креативни идеи и интересни решения относно това знаково за столицата ни пространство, а единствено легитимиране на паметника на съветската армия. Въпреки че Столична община се е ангажирала с организирането на публични дискусии относно предстоящия конкурс, силно сме обезпокоени, че при такава насока на конкурса трудно може да се постигне задание, което да стимулира българските и чуждестранни творци и да им бъде дадена възможност да предлагат иновативни решения. Едно от основанията ни за тези опасения е фактът, че местата, отредени за творци в журито са по-малко от местата за представители на столичната администрация, което саботира конкурса още в неговото начало.

Очакваме отговора на Столична община и заявяваме, че ще сигнализираме професионалните международните организации в най-кратък срок.

От името на

Гражданска инициатива

за демонтиране на паметника

на съветската армия

* Писмото е внесено на 7 май 2012 г.

До българските медиите

(писмото е изпратено на повече от 50 печатни и електронни български медии)

На 1 май 2012, късно вечерта, паметникът на съветската армия в Княжеската градина беше изрисуван в цветовете на българското знаме върху позорния надпис “На съветската армия освободителка от признателния български народ”. Подобна силна трансформация този унизителен за нашата история “паметник” изживява за втори път, след неговото изрисуване с американски комиксови герои през юни 2011. Часове по-късно, паметникът беше почистен от служители на Общинската охранителна фирма “Егида” (както става ясно от видео репортажа на сайта на в-к “Капитал”: http://www.capital.bg/multimedia/video/2012/05/02/1818641_neshto_ima_na_pametnika_video.

Още само един сайт публикува снимки и репортаж от събитието http://www.dezona.com/photo-shock/item/1102-pametnikut-na-suvetskata-armiq-stana-otnovo-platno-za-izqva.html.

От това следват най-малко два въпроса: Кой взе решението, незабавно и още преди началото на работния ден да бъде изчистен символът на българската държава, поставен върху символа на болшевизма, станал причина за смъртта на милиони хора в Европа СЛЕД края на Втората световна война. Защо Общинската фирма “Егида” чисти паметник, който не е общинска, а държавна собственост? Фактът, че паметникът не е общинска собственост е основният мотив, който се използва, когато задаваме въпроса защо не е изпълнено решенито на Столичния общински съвет от 1993 за неговото демонтиране. Оказва се, че когато питаме за демонтирането паметникът не е общинска собственост и Столична община не може да се разпорежда с него. Когато обаче някой “изкрещи” сподавения вик на две поколения българи, незабавно се активизират общинските власти и взимат мерки ВИКЪТ да спре да ги смущава.

С радост споделяме с вас единствената снимка отблизо на паметника преди да бъде изчистен.

Валентина Маринова
* Заглавието е от книгата на Иво Инджев “Мълчанието е злото”