Паметникът на Васил Левски – под ботушите на окупатора! Срамно е!

Статията е публикувана във в-к “Марица” на 16 февруари 2012
Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика

Автор: Георги ЧУНЧУКОВ

В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.

Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.

Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.

Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.

Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!

Местната власт: Не бива да разделяме пловдивчани на “за” и “против” Альоша
Валентина ЙЕРЕМИЕВА

Местната пловдивска власт няма намерение да бута паметника на Альоша, каквито опити имаше в средата на 90-те години. Кметът Иван Тотев не скри учудването си от това, че се повдига почти забравената и конфликтна тема.

Винаги, когато говорим за паметници, гледните точки са много и често – разнопосочни, каза кметът. Във времето историческите събития добиват друг оттенък и примерите в света за това са безброй. В доста държави има паметници на загиналите съветски воини, въпросът е какво те символизират – окупация или почит към хората, включително и българи, които са изпълнявали воинския си дълг и са умрели на бойните полета, коментира Тотев. Той разказа, че и дядо му е бил на фронта във Втората световна война. Паметникът на Альоша може да символизира и частицата от това, което е направил дядо ми, заяви Иван Тотев, като подчерта, че това е личното му мнение.

Моето мнение е, че темата за премахване на Альоша вече не трябва да се коментира, сподели градоначалникът. Не бих подкрепил идеята за смяна на Альоша с Левски, защото това по-скоро би създало разединение, вместо да обединява хората, предупреди Тотев.

Всеки носи в себе си Васил Левски, а паметникът е място, което ни събира и едва ли в случая може да се говори за подценяване на националния ни герой, допълни градоначалникът. Според него не Альоша, а тепетата са символите на Пловдив.

Областният управител Здравко Димитров също остана изумен от въпроса дали паметникът Альоша трябва да се демонтира и да се откара на алеята пред Братската могила, а на негово място да се сложи Васил Левски. Альоша трябва да остане на мястото си и да се съхранява. Може ли да зачеркнем историята с лека ръка, възкликна той. Няма никакъв смисъл да се връщаме във времето на конфронтацията в средата на 90-те години, вместо да се обединяваме, коментира губернаторът. Преди две години той като кмет на район “Западен” инициира възстановяването на Братската могила.

Бившият кмет Спас Гърневски, който беше баща на идеята Альоша да се махне от върха на Бунарджика, отказа коментар. Нека да не повдигаме тази тема, каза лаконично той.

До Йорданка Фандъкова Кмет НА Столична община

ДО ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Копие до:
Елен Герджиков, председател на СОС
Вили Лилков, зам.-председател на СОС
Николай Стойнев, зам.-председател на СОС
Малина Едрева, общински съветник
Прошко Прошков, общински съветник
Ангел Джамбазки, общински съветник

Относно: подготвянето на ПРОЕКТ НА КОНКУРСНА ПРОГРАМА „ИДЕИ ЗА ДОИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ГРАДСКИ ПРОСТРАНСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА”

УВАЖАЕМА Г-ЖО ФАНДЪКОВА,
Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия (ПСА) в София има изключително голям интерес към действията на СО и другите отговорни общински и държавни институции, които касаят взимането на решението относно съдбата на ПСА в София. На последното заседание на СОС преди лятната ваканция, през юли 2011, г-жа Малина Едрева заяви, че през септември СО ще организира нов публичен дебат за съдбата на ПСА и ще обяви конкурс за Княжеската градина. До момента този поет пред гражданите на София ангажимент не е изпълнен.
Ние, членовете на гражданската инициатива за демонтиране на ПСА в София, много благодарим за това, че СО сериозно и отговорно се отнася към този важен за София въпрос и го обсъжда с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), (копие от преписката получихме от наш източник по неофициален път) в частта касаеща подготовката и организирането на конкурса. Във връзка с това настояваме за следното:
1) Да бъде дадена пълна прозрачност на подготвяния конкурс за реформиране на Княжеската градина, документацията по подготвяне на конкурса да бъде достъпна на сайта на Столична община на всеки един от неговите етапи.
2) Да се проведе нов дебат с гражданите на София, които имат отношение съм мястото на ПСА в столицата.
3) Представители на гражданската инициатива за демонтиране на ПСА да бъдат част от работна група по изготвяне на заданието на конкурса, което до момента е подготвено по начин, който е силно в ущърб на проектните предложения, които не включват запазването на паметника. Всъщност подготвеното засега задание дава предимство единствено на проектни предложения, които съхраняват наличието на ПСА в Княжеската градина. Това е видно от текста по-долу:
Предложение на НИНКН за преформулиране на текста на т. 1.1.2 гласи:
„Да бъдат предложени идеи за развитие на архитектурно-художествената и паркова композиция на градината, отчитайки различните периоди в нейната история. Да се потърсят начини за събуждане на обществената памет за метаморфозите, през които градината е преминала от нейното създаване до наши дни, с респект към автентичните следи от всички исторически пластове в развитието на градината„.

Г-жо Фандъкова,
Имаме молба към Вас– да наложите на столичната администрация и СОС да си сътрудничат с гражданите на София във връзка с този наболял и силно интригуващ въпрос като мястото на ПСА и да изискате от подчинените Ви в СО да взимат решения като предварително информират гражданите.
Инициативният комитет за демонтиране на ПСА има ясна позиция. Въпрос единствено на демократичен подход на столичната администрация е да НЕ изключва гражданите от участие по решаването на въпроси, които са от такава значимост за обществото като мястото на ПСА в столицата на България.

В очакване на Вашия положителен отговор.
С уважение: Валентина Маринова, председател на Инициативния комитет за демонтиране на ПСА в София

Стената падна – паметникът си стои! Една година по-късно

За спомен на всички нас – презентацията от 9 ноември 2011.
Една година по-късно в снимки!
Ако имате интересни снимки, които са пропуснати – изпращайте ни ги!

Slideshow_9.11.2011

Отразяването на чаеното парти от медиите

Как отразиха българските медии протеста ни срещу МОЧА на 15 януари 2012 г.
Можете да видите тук:

Любителска камера
Задържането на Кубер
Канал 3
Българска национална телевизия
Седянка.инфо
Блогът на Иво Инджев
Вести.бг
Днес+
Новинар
Фактор нюз
Кафене.нет
Вестник “Сега”
Bnews
ТВ 7
Грамофон
Вестник “Монитор”
Блогът на Иво Инджев
Биволъ
Шум.бг
Дневник – под статията във Дневник, колкото и под нивото си да е, има 468 мнения. Няма тема, която да продуцира толкова мнения на мига, в който има публикация по нея, нито дори шистовия газ и др. актулни въпроси (бел. автора)
Свободно слово – препечатано от иво.бг

С българското знаме отхвърлих символа на кървавата власт

Интервю с Кубер Сапарев за сайта Биволъ

Кубер Сапарев


Интервю с Кубер Сапарев, участник в протеста срещу ПСА, който на 15 януари 2011 нарисува български флаг на паметника и беше санкциониран от властта.

Биволъ: Каква символика влагаш в българския трибагреник нарисуван върху съветския флаг?

Кубер Сапарев: Символиката е недвусмислена – българското знаме е символ на България. Знамето “Вся власть советам”, върху което изрисувах българското знаме, от друга страна, е лозунг, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. У нас, за да възтържествува идеята на този лозунг, а именно – цялата власт да бъде в ръцете на Съветския съюз, е избит духовния, интелектуалния, военния и политическия елит на нацията, включително офицери и воини, сражавали се за България в три войни! Така че поставяйки българското знаме на това място, аз символично отхвърлих тази чужда власт. По този начин аз се опитах да скрия един символ, символ на кървавата власт, с друг – този на България. На нашата свободна България.

Б: Има ли санкции лично спрямо теб или срещу участниците в протеста, след като полицията направи констативен протокол и се опита да те арестува?

К.С.: Бях задържан от органите на реда, като в продължение на един час правото ми на свободно придвижване, гарантирано от Контитуцията, беше отнето. Беше направена проверка на личните ми документи. Първоначалната идея – да бъда отведен до най-близкото полицейско управление, беше осуетена от останалите участници в протеста, сред които имаше и юристи и които не допуснаха това да се случи. Така изчакахме дежурния служител на Столичния инспекторат, който дойде на място и ми състави констативен протокол за нарушение на наредбите на Столична община. Доколкото ми е известно, няма наложени санкции на други участници в протеста, въпреки че получихме вербална заплаха, че в бъдеще такива протести няма да ни бъдат разрешавани.

Б.: Какво точно пише в протокола и какви обяснения дадоха полицаите за опита да те задържат?

К.С.: Протоколът констатира, че “културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина), е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник”. Така констатираното нарушение е неточно, тъй като в отговор на по-ранно наше запитване Министерството на културата вече излезе със становище, според което паметникът на Съветската армия не представлява недвижима културна ценност, по смисъла на Закона за културното наследство. Освен това Столична община вече има взето решение за демонтирането на този паметник, което решение съвсем скоро има кръгла годишнина – то е прието на 25 февруари 1992 г. Това решение все още не е отменено, така че ние настояваме същият този Столичен инспекторат, който състави протокола, да се самосезира и да наложи и съответната санкция на виновника за това двадесетгодишно бездействие!

Полицаите оправдаха действията си със служебните си задължения, като бях подканен да изтрия “повредата”. Аз, обаче, категорично заявих, че няма да изтрия българското знаме! Това отговорих и на далеч по агресивен служител на Столична община, който дори ме заплаши, че няма да бъда пуснат на свобода, докато не изтрия знамето!

На следващия ден бях поканен на разговор в Столичния инспекторат, където се оказа, че няма как да ми бъде съставен акт, тъй като паметникът е изключителна държавна собственост. Така констативният протокол беше препратен към Министерство на културата и сме в очакване за по-нататъшното развитие на нещата.

Б.: Ще има ли нови протести и действия срещу паметника? Как да научат хората за тях?

К.С.: Всички, които споделят нашата кауза, могат да следят сайта ни – http://demontirane.org, откъдето да се информират за предстоящите ни събития и да се запознаят с цялата ни досегашна дейност като гражданска инициатива. Активни сме и във Facebook, където намираме все повече и повече подкрепа и поддръжници.

Продължаваме да работим по това този антибългарски паметник да бъде преместен от центъра на столицата ни и да намери полагащото му се място в Музея на тоталитарното изкуство, където той ще изпълни истинската си функция – да напомня за историята. По никакъв начин не можем да се примирим с присъствието на този огромен сталинистки символ на такова централно за София, а и за България място и то в този контекст, в който е в момента. За всички онези хора, преживели ужаса на лагерите, или загубили своите близки, роднини и приятели в годините след преврата от 9 септември, ежедневната среща с този паметник е изключително болезнена и оскърбителна, а в момента той се намира на такова място и с такива размери, че е невъзможно да бъде избегнат. В един музей, човек може да отиде по собствено желание, докато в случая правото на избор е отнето. Паметникът продължава да ни бъде натрапван против волята и в името на пропагандата на една чиста лъжа – тази за съветската армия “освободителка”. Време е да спрем да лъжем децата си и да им върнем това градско пространство. То е на тях – на децата на България.

На източния барелеф нещо ново

Гражданска инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София ви кани на протест с плакати на 15 януари 2012, неделя от 11 до 13 часа край източния барелеф на паметника на съветската армия в София в Княжеската градина. На знамето, изобразено на този барелеф пише: „Вся власть советам” – лозунгът, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. Това е най-кървавият лозунг на 20-ти век. Искаме да го припомним на всички онези, които защитават оставането на ПСА в центъра на столицата ни. Този лозунг не е антифашистки, както се опитват да убедят обществото, а болшевишки и е отнел живота не само на народите от Прибалтика и Източна Европа, но и на милиони руснаци, които са били принудени да го защитават.

Избрали сме именно това място да отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание. За нас това е правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда. Да се съберем заедно с плакатите, които направихме миналата година и да изразим отношението си към голямата лъжа и желанието ни да се освободим от нея. Елате всеки със свой плакат, за да „окупираме” символично тотема на тоталитарната епоха в България! И да покажем още веднъж категоричното си отношение към това в нашата столица да няма паметник, символизиращ нашата безприкословна подчиненост на чужда държава.

Следващото поколение

снимката е от сайта http://qarrtsiluni.com/2011/07/05/guilty/

Автор Валентина Маринова

Става въпрос за това да гарантираме,
че в един бъдещ контекст няма да се превърнем в
следващото поколение виновни.
Мартин Симечка

„Вината на оцелелия” за първи път е описан като синдром през 1960 от няколко терапевти, които разпознават сходни характеристики в състоянието на свои клиенти, оцелели от Холокоста. Типично за това състояние са обвиненията на оцелелия към себе си, че е направил твърде малко за да помогне на тези, които не са останали живи. Понякога те обвиняват себе си за смъртта на другите. „Вината на оцелелия” също се нарича „Синдромът на концентрационните лагери”. Характеризира се още с тревожност и депресия, социално оттегляне, разстройства на съня и нощни кошмари, физически оплаквания и емоционална лабилност. Това е краткото и сухо описание на този синдром, впрочем едно от състоянията с най-тежки последици за цялостния живот на хората, които го изпитват. Нелекуван той може да доведе до хронична депресия, отчаяние, загуба на смисъл, зависимост към алкохол и наркотици, постоянно чувство на страх и срам. Подходящ пример за това от практиката на семейната терапия е, когато в дадено семейство едното дете е подложено на физическо или друг вид насилие, а другото дете – не. Пораженията върху „помилваното дете” са огромни. Едно от най-страшните неща, които му се случват е, че в него се срещат едновременно, с огромна интензивност две противоречиви и объркващи чувства: от една страна е омразата, към насилника, който тероризира неговия брат/сестра (сиблинг) и от друга – благодарността към същия този насилник, че не му е причинил това, което се е случило на другото дете. Мащабите на щетите от дългото пребиваване в такъв семеен модел са изключително големи. Съсипани са едновременно отношенията между детето и родителите му и отношенията между него и сиблингите. Съсипията идва от чувството за благодарност и от напълно необоснованото усещане за сигурност. „Мен не ме наби днес, значи и утре няма да ме набие, ще се оттърва и вдругиден и после пак”. Всъщност това дете е подложено на същата липса на сигурност, както и детето, което бият. Защото не е предвидимо кога този, който бие едното си дете, ще набие и другото. Ненабитият е жертвата, която няма право да обвинява, няма право да крещи, да плаче, да страда, защото е „помилван” – временно. За да си осигури по-голяма степен на сигурност и защитеност, от каквато всяко дете има нужда, то става изпълнително, кротко, не протестира за нищо, неуверено, не вярва в себе си, не вярва на другите, апатично и тихо. Замлъква. Не му се чува гласецът. Става невидимо дете. Осигурява си спокойствие чрез невидимост. В същото време другото дете става все по-протестно, все по-упорито и все повече си проси боя. И го получава. Тези две деца, понеже са деца, малки и непораснали, не разбират, а и не могат да променят нищо в ситуацията. Стават част от един зловещ модел, който ги разделя, вместо да ги свърже и обедини. Накрая обвиненията, които имат към родителите си, се прехвърлят между тях:
- Защо не спреш да му се репчиш и той ще спре да те бие? Толкова ли ти е трудно, аз как успявам?
- А ти защо не му казваш какво мислиш? Винаги се спотайваш и само мене ме бият.
Асоциациите с живота ни по време на тоталитарния период са силни, нали? Идват бързо и спонтанно. И не само с тоталитарния, а и с посттоталитарния.

Оцеляването в тоталитарна система продуцира огромно количество вина. По един или друг начин, всички ние, сме носители на нещо от този синдром – вината на оцелелия. Като се замисля какъв би бил антипода на този синдром, ми се струва, че мога да го нарека отговорността на живите. Един от начините да си спестим болката е да се опрем на виждането „щом на мен на мен не ми се случи нищо лошо, значи няма как да е било толкова зле и толкова непоносимо”. Ако обаче изберем да изповядваме това вярване, отиваме доста далеч. Значи, че определяме страданията на другите като резултат от тяхната лудост. Те си бяха виновни. И в семействата става така. Битото дете е „черната овца”. То е лошо, лудо, девиантно, непослушно. Всъщност то си е виновно. Защото ето на, другото не го бият, значи не родителите му са виновни за насилието върху него, а то самото. Другото не са го били. Значи си зависи от детето. И така оцелелият има потенциал да се превърне в следващия насилник. Не физически, а духовно. Защото е избрал да си спести болката.

Децата винаги порастват. И стават възрастни хора. И като такива вече имат възможност да правят избор. Това е отговорността на живите. На следващото поколение, надявам се, невинни.

Да се срещнем в Княжеската градина

Христо Христов

Автор Христо Христов
Източник http://desebg.com/2011-01-12-14-11-55/526-2012-01-06-15-53-18
Столичани вече могат да си определят срещи в Княжеската градина, територия позната от комунистическо време като градинката около паметника на Съветската армия.

С решение от юни на 2011 г. Столичният общински съвет наименува пространството около монумента в Княжеска градина, като по този начин върна неговото име отпреди 9 септември 1944 г.

Предложението за връщане на старото име на едно от централните места в София беше направено от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков, който след местните избори през октомври 2011 г. е зам.-председател на Столичния общински съвет.

До Освобождението мястото е наричано „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.

След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения.

Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.

От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

След обявяване на Независимостта на България, е обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината. Реализацията е осуетена от избухването на Първата световна война.

През 1935-1936 г., със средства на царското семейство и по проект на арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов, в градината е устроена и дарена на децата т. нар. „Царска детска градина” – с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. В градината е разположен алпинеум и цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

Поетапното и целенасоченото й деградиране започва малко след 9 септември 1944 г., когато там е разположена съветска военна част (зенитна батарея). С халосни залпове от това място са отбелязвани победите на червената армия. През 1954 г. там е издигнат паметника на Съветската армия.

Решението за Княжеската градина обаче все още е неизвестно, за да се наложи в обществото. За това допринася и факта, че общината е не отбелязала с нито една табела старото-ново име на територията между булевардите „Цар Освободител”, „Левски”, „Гурко” и „Евлоги Георгиев”. В решението на общинския съвет дори е допусната грешка като бул. „Цар Освободител” е отбелязан като „Руски”, така, както е наричан преди 10 ноември 1989 г.

През миналата година по време на обществен дебат за мястото на паметника на Съветската армия стана ясно, че неговата съдба ще бъде решена с обявяването на международен конкурс за архитектурно решение на тази централно градско пространство. До момента обаче конкурсът не е задвижен.

От есента на 2010 г. мястото около монумента стана поле за изявите на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника. На 15 януари 2012 г. от 11 до 13 ч. инициативата приканва софиянци да участват отбелязването на 15 години от гражданските протести през 1997 г. пред паметника на лъжата, тоест в Княжеската градина.

Протест с плакати пред паметника на комунистическата лъжа (ПъКъЛъ)

<a
Помните ли тези снимки?
От събитието на гражданската инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София през януари 2011. Това събитие беше класирано на трето място от сайта vesti.bg като най-коментираното през 2011. И тази година
гражданската инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София ви кани на протест с плакати на 15 януари 2012, неделя от 11 до 13 часа около паметника на съветската армия в София. Да отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание на правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда. Да се съберем заедно с плакатите, които направихме миналата година и да изразим отношението си към голямата лъжа и желанието ни да се освободим от нея. Елате всеки със свой плакат, за да „окупираме” символично тотема на тоталитарната епоха в България!
Разпространете информацията според възможностите, с които разполагате.

Инициативен комитет