мар 19 2012

Д Е К Л А Р А Ц И Я 2012

Водени от стремежа за постигането на правно осъждане на престъпленията на комунизма, причинили страданията на милиони хора под тоталитарни комунистически режими, ние настояваме законодателните органи на тези страни и институциите на Европейския съюз да създадат ефективни правни норми, които да позволят наказването на комунистическите престъпници и отменяне на облагодетелствуванията им.

Инициатива „Правно осъждане на престъпленията на комунизма”

Декларация 2012 беше приета на 17-ти януари 2012 г. в Прага в присъствието на Посланиците /или техни представители / на Европейските страни, принадлежащи към бившата съветска комунистическа сфера на влияние.

Откликът за Декларацията ще бъде обсъден заедно с тях на обща среща на 17-ти април 2012 г.

Подписали на 17-ти януари 2011 г. са:

• Академичен клуб 48, Бърно
• Асоциация на частните фермери в Чешката Република
• CAROLINUM-дружество на завършилите Карловия Университет и неговите приятели
• Чешка асоциация на техническите съюзи
• Дъщери на врагове на народа
• Клуб Милада Хоракова
• Конфедерация на политическите затворници в Чешката Република
• Християнски академичен форум Прага
• Пражки академичен клуб 48
• Християнска асоциация на пенсионерите
• Дружество Антонина Свехли
• Сдружение Едуард Бенеш
• Асоциация за гражданска самоотбрана, Чешка Република
• Асоциация на собствениците на земи
• Изкуство без граници
• Асоциация на помощните технически съюзи – военните лагери за принудителен труд на Чешката Република

Подписване на Декларацията е възможно чрез изпращане по електронна поща на адрес jar.muller@seznam.cz на текста We support the Declaration 2012, придружен с информация за: name of the organisation / име на организацията/, address /адрес / , name of the statutory representative / име на човека, който я представлява /.

Информация за инициативата / на чешки език: Iniciativa „Právní narovnání zločinů komunismu“/ има на адреси: http://www.dcery.cz и http://www.menetekel.cz

Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София вече подкрепи инициативата “Правно осъждане на комунизма”.

мар 1 2012

Лустрация и в България

Прес – съобщение на Гражданска платформа за памет и съвест:

Вчера парламентът в Румъния прие закон за лустрация, според който бившите комунистически функционери и офицерите и агентите на Секуритате няма да могат да заемат пблични длъжности / депутат, кмет, съдия, прокурор / в продължние на 5 години.

Миналия месец полски съд постанови, че комунистическите лидери, въвели военното положение през декември 1981 г., са били част от „престъпна група“. В Полша пенсиите на бившите функционери на режима са намалени до размера на средните в страната.
Новата конституция на Унгария дава възможност за съдебно преследване на бивши комунистически функционери, извършили престъпления преди 1989 г. Унгарската конституция изрично отменя валидността на комунистическия основен закон и отваря вратата за съдебно преследване на представители на стария режим. „Ние отменяме всякаква давност за нечовешките престъпления, извършени срещу унгарската нация и нейните граждани от национал-социалистическата и комунистическата диктатури„ , гласи текст в конституцията.
В България лустрацията на партийните функционери и офицерите от политическата полиция на комунистическия режим е вън от публичния дебат. В Народното събрание беше внесена петиция за намаляване, както в Полша, на пенсиите им до размера на средната пенсия в страната, но тази петиция вече година и половина не е разгледана от парламентарната комисия по труда и социалната политика. Намалението би спестило 50 милиона лева и ще даде възможност за увеличаване на минималните пенсии.
Преди 2 седмици Европейската платформа за памет съвест поиска с писмо до българските власти лустрация в Комисията по досиетата, където работят 3 бивши комунистически функционери и 1 бивш капитан от Народната милиция. В противен случай комисията не може да стане член на Европейската платформа. Писмото не срещна отзвук в българските медии.
Председателят на парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите Йордан Бакалов счита, че лустрацията в България е закъсняла. Неговите колеги от Полша,Унгария и Румъния не мислят така.
Правата на човека в България днес изискват намаление на несправедливо високите пенсии на онези, които 45 години не зачитаха човешките права. Както в Румъния и у нас в България достъпът до депутатски и кметски места , а също и до позиции на съдии и прокурори на бивши офицери и агенти от ДС, както и на платените комунистически и комсомолски функционери следва да бъде ограничен чрез лустрационен закон.
За комунистическите престъпления няма давност и лустрацията е начин обществото да покаже, че е така. Отзоваването на свързани с ДС посланици от чужбина е правилна мярка, на тя издава двоен морал, ако вътре в страната същите могат да бъдат депутати или областни управители. На България не и трябват демонстрации на лустрация за пред външния свят. Двойният морал може само да създаде усещане за цинизъм.
Демократича Европа няма да остави България още дълго да не осмисля комунистическото си минало и показни акции за пред външния свят няма да помогнат на управляващите да прикриват връзките си с посткомунистическата финансова и индустриална олигархия създадена от червената политическа полиция.
Тази олигархия, възникнала чрез многобройни престъпления срещу българския народ продължава да властва в страната. Но както и през 1989 г. вятърът на промените, идващ от централна Европа – от Полша и Унгария през Румъния ще и донесе така нежеланата от нея лустрация. Без памет и справедливост няма демокрация.
Всички петиции и други искания за лустрация на бившите агенти и функционери на комунистическия режим са справедливи и заслужават вашата подкрепа, ако желаете демокрация и благоденствие в България . Тези които лъжеха, ограбваха, малтретираха, убиваха и които мислят, че сме забравили какво са вършили, се заблуждават. Нищо не е забравено.

Гражданска платформа за памет и съвест
0889 032 954, 0878 201 863

фев 27 2012

България и европейската памет (писмо до президента на Р България)

До Господин Росен Плевнелиев
Президент на република България
26 Февруари 2012

Господин Президент,
И пред България, както пред всяка друга страна стоят немалко задачи за решаване. Има обаче и една категория проблеми, специфични за бившите комунистически държави официално признали несъстоятелността на предходното си държавно-политическо устройство и приели диаметрално противоположното.
За тези държави, между които е и нашата, един от немаловажните проблеми е отношението към държавните архиви и най вече към тайните по същество архиви на бившите секретни служби, към които принадлежи и Държавна сигурност, като част от властта.
У нас едва сега е започнало осъзнаването до каква степен живота на българите е бил и все още остава зависим от факта, че не е било намерено адекватно решение на този проблем. Защото тук става въпрос за власт и то скрита власт. Всички скандали извеждани на преден план като: Кредитни милионери, владици, дипломати, президенти, собственици на медии и тем подобни агенти на тайната власт, както и онези касаещи жертвите и престъпленията на тази власт са само следствие на нерешения своевременно проблем с обезвреждането на окултната власт. Ако тази реалност не се признае и осъзнае то това е равно да се търси лек без диагноза или с погрешна такава.
Макар и не своевременно решен, проблемът с архивираната памет на комунистическия режим остава на дневен ред. Решението му минава през драстичното осъвременяване на закона за архивите на ДС, което предполага и окончателното скъсване с партизанската употреба на тази тематика шарила се през последните 22 години сред масово компрометиралата се пред българите политическа класа.
За щастие Господин Президент, Вие и управляващата в момента политическа сила нямате нито авторско участие, нито пряка отговорност в изпълняването на настоящата правна уредба.
С изтичането на мандата на назначената от предходното правителство Комисия Ви се предоставя възможността да поемете своята отговорност, както пред българите така и пред Европейските и Атлантическите наши съюзници. Това, в никакъв случай не е маловажен въпрос. Пред гражданите и партньорите ни тук е поставена на карта искреността на днес управляващите.
Сaмодоволната равносметка относно опита и резултатите от нейната дейност която КРДОПБГДСРСБНА – или инак наречена „Комисия по досиетата“ – представи тържествено пред обществеността ни задължава да изложим пред Вас някои констатации и предложения.
Всекиму е известно, че законът „за досиетата“ приет по спешност в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз е гласуван от мнозинство под опекунството на БСП, партия която сама признава себе си за наследник на Българската комунистическа партия. При обстоятелството, че тази политическа формация не само не е проявила и признак на покаяние за извършеното от предците и, но остава и до днес един от главните фактори в гореспоменатата тайна власт тя, като не разграничила се от престъпленията на комунистическия режим, не е имала никакво право да се разполага в ролята на арбитър при разкриването на истината за миналото. Тук проличава сериозен и уникален по естество конфликт на интереси, непознат при останалите европейски страни от бившия социалистически лагер.
По-важното обаче е, че закона от декември 2006 е половинчат и се оказа неспособен да предизвика нужния обществен катарзис. Той нито попречи на обявените за агенти на Държавна сигурност да си разпределят по най-вреден и непрозрачен начин бившата държавна собственост; нито им попречи да контролират медийното пространство, дипломацията, висшите правораздавателни органи, висшия клир и всякакви други обществени инстанции. Опасяваме се също, че ако бъдат осветлени като агенти по този закон, това няма да се отрази върху благосъстоянието на кредитните милионери. Позовавайки се близо до народната мъдрост бихме казали: „Хем агнетата спокойни, хем вълците ги пасат!”
Освен това не можем да отминем факта, че от времето, когато е приет закона до наши дни са постъпили от страна на Съюзните инстанции ясни препоръки относно подхода към Европейската памет. Измежду важните документи обнародвани през последните пет години ще посочим само последните, а именно:
- Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма, в която парламента призова за “създаването на Платформа за европейска памет и съвест
- ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА Паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа / COM/2010/0783 окончателен – Брюксел, 22.12.2010
-ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа – Брюксел, 8 юни 2011 г.

- Платформа за европейска памет и съвест създадена в Прага на 13-14 октомври 2011 г. – в съгласие с член 13.от Резолюция на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма, в която парламента призова за “създаването на Платформа за европейска памет и съвест.

За съжаление констатираме, че последната цитирана европейска инициатива замрази членуването на българската Комисия, докато тя продължи да не отговаря на уставните изисквания на Платформата.
Тук е мястото да споменем, че статута на агентурния архив на ДС, е всъщност „де юре“ отдавна уреден от поне два закона, обаче „де факто“ прилагането им е било най-арогантно пренебрегнато от всички правителства на прехода въпреки претенциите, че градят правов ред.
Единия е закона от 13 октомври 1994 г. който гласи: „Сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на Държавна сигурност,както и агентурната информация на тези органи, отнасящи се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не се считат съставляващи държавна тайна по смисъл точки 19 и 20 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на Република България. ( обн., ДВ, бр. 31 от 1990 г. )”
Другия закон е онзи от 1997 г., чийто член 13 разпорежда : „…до изтичане на една година от влизането на закона в сила документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив и се ползват по реда на Закона за държавния архивен фонд “ т.е. стават общодостъпни.
Господин Президент, от гореизложеното без съмнение проличава, че действащият до момента закон за архивите на тайните служби и начина му на прилагане са овехтели и станали вече неадекватни. Те се нуждаят от коренни реформи и осъвременяване и за да се окажем „в крак с времето”, позволете да привлечем вниманието Ви към следните насоки и следни предложения:
1. Нека в рамките на действащия закон Комисията продължи работата си за разкриване на принадлежност, към бившите служби до изчерпването на предмета на нейните разследвания, но редом или само, като звено на инстанция – да я наречем „Институт за национална памет” с широки правомощия в областта на изследването, осмислянето и тълкуването на комунистическото ни минало, на която да бъде предоставена и възпитателна роля, в общественото пространство (музеи, изложби, конференции, учебници …). „Музеят на социалистическото изкуство“ няма да ни измие срамът докато килиите на „Московска 5“ чакат да бъдат превърнати в „Музей на комунистическия терор“.
2. Подобни решения се налагат и поради това, че покрай изкуствените ограничения поставени от закона, които само обременяват и забавят осветляването на истината, има и съществен пропуск. От значение не е само обявяването на принадлежност към службите, но и обявяването на обречените на забвeние имена на починалите Праведници, опълчили се на комунистическия режим и спасили честта на България. Уверяваме Ви, че прашните страници на агентурния архив крият съдбите на не малко Българи отстояли общочовешките ценности върху които Европа днес доизгражда своя дом. Разказа за подвизите на тези жертви е както национален така и общоевропейски исторически капитал на паметта, с който България би си заслужено възвърнала достоен ликът пред света.
3. Изтичането на мандата на т. н. Комисия по досиетата спешно поставя въпроса за определянето на нейния състав. Предишният подход, основан на политическо разпределение от страна на бившата тройна коалиция е днес най-малко неадекватен. Стопанисването на националната памет не може да остава само предмет на партийни решения. Имайки предвид Съюзните препоръки и опита, оказал положителни резултати в повечето бивши комунистически държави смятаме за целесъобразно назначенията в деветчленната Комисия да бъдат по една трета предоставени респективно на: Парламента, Президента и представители на Гражданското общество. Това ще размрази и приемането на българката Комисия в „Платформата за европейска памет.”
Съзнаваме, че подобни реформи, които накърняват статуквото може да срещнат отпор от страна на облагодетелстваните от застоя. Против честния прочит на комунистическото ни минало чуваме гласовете на хора, които издигат лозунга за опазването на националната сигурност. Това са воплите на онези, които не желаят да признаят, че тайният репресивен апарат на режима е бил изключително насочен срещу българското гражданско общество и Демокрациите на Свободния свят. Но след като днес България е станала част от този Свободен свят и съюзничка на евроатлантическите Демокрации, то техните грижи стават вече безпредметни.
Свидетели сме също как жалба до Конституционния съд ни заплашва с връщане седемнадесет години назад. Ако тази съдебна инстанция (чийто състав също страда от дълбок конфликт на интереси), обяви за нищожни решенията на Комисията, тя не може да обяви за нищожна документацията. Дигитализирането и електронното обнародване на картотеките съдържащи списък на агентурния апарат ще даде на смятащите се за неправилно обявени за агенти справедливата възможност да търсят съдебна отговоност от длъжностното лице извършило фалшификацията, ощетила ги. При случай, че вербовчика е починал, то те разполагат, с правото да се обърнат срещу държавата, като наследничка на принципала.
Господин Президент, споделените по горе с Вас бележки и предложения далеч не са изчерпателни. Смятаме тук за уместно да цитираме думите на Пастор Йоахим Гаук който скоро ще бъде издигнат за Президент на обединена Германия. В София през 2006 г., по време на посещението му в качеството си на бивш завеждащ германската служба за съхраняване и обнародване на архива на Щази, той каза следното: „…имаше възможност законът да предотврати отварянето на досетата, да ги блокира с юридически прийоми. Имаше възможност да ни кажат, че този закон противоречи на европейското законодателство. Можеше Конституционния съд да го блокира, но тъй или иначе това не стана поради волята на германските политици. Този акт позволи на източногерманците да си възвърнат доверието към своите държавни институции”.
Господин Президент, вярваме, че сте преценили актуалността и важността, както в вътрешен така и външен план, на посочените проблеми и предизвикателства.
Не се съмняваме, че в кадъра на Вашите правомощия но и на Вашия държавен и личен авторитет ще вземете позиция и изкажете становище по наболелите въпроси, като например свикате консултации, с които намерите за добре представители на гражданското общество и на компетентните в архивните дела и историографията институции и експерти.
Така ще отдадете своя исторически принос към Европейската памет и съвест.
С уважение и увереност :

Делегирани координатори на инициативната група: България и европейската памет
Отец Димитър АМБАРЕВ – Тел: 0887 509 603
Христо МАРКОВ mail 1: toross@abv.bg mail 2: alfoscolo@yahoo.fr

Подкрепата можете да дадете като изпратите писмо с текст
О Т Г О В О Р
Долуподписаният …………………………………………………………………………………………….
Подкрепям втората инициатива БЪЛГАРИЯ и ЕВРОПЕЙСКАТА ПАМЕТ

Дата :
Координати за връзка :
Подкрепата може да се даде и по телефон или с SMS

фев 19 2012

Паметникът на Васил Левски – под ботушите на окупатора! Срамно е!

Статията е публикувана във в-к “Марица” на 16 февруари 2012
Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика

Автор: Георги ЧУНЧУКОВ

В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.

Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.

Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.

Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.

Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!

Местната власт: Не бива да разделяме пловдивчани на “за” и “против” Альоша
Валентина ЙЕРЕМИЕВА

Местната пловдивска власт няма намерение да бута паметника на Альоша, каквито опити имаше в средата на 90-те години. Кметът Иван Тотев не скри учудването си от това, че се повдига почти забравената и конфликтна тема.

Винаги, когато говорим за паметници, гледните точки са много и често – разнопосочни, каза кметът. Във времето историческите събития добиват друг оттенък и примерите в света за това са безброй. В доста държави има паметници на загиналите съветски воини, въпросът е какво те символизират – окупация или почит към хората, включително и българи, които са изпълнявали воинския си дълг и са умрели на бойните полета, коментира Тотев. Той разказа, че и дядо му е бил на фронта във Втората световна война. Паметникът на Альоша може да символизира и частицата от това, което е направил дядо ми, заяви Иван Тотев, като подчерта, че това е личното му мнение.

Моето мнение е, че темата за премахване на Альоша вече не трябва да се коментира, сподели градоначалникът. Не бих подкрепил идеята за смяна на Альоша с Левски, защото това по-скоро би създало разединение, вместо да обединява хората, предупреди Тотев.

Всеки носи в себе си Васил Левски, а паметникът е място, което ни събира и едва ли в случая може да се говори за подценяване на националния ни герой, допълни градоначалникът. Според него не Альоша, а тепетата са символите на Пловдив.

Областният управител Здравко Димитров също остана изумен от въпроса дали паметникът Альоша трябва да се демонтира и да се откара на алеята пред Братската могила, а на негово място да се сложи Васил Левски. Альоша трябва да остане на мястото си и да се съхранява. Може ли да зачеркнем историята с лека ръка, възкликна той. Няма никакъв смисъл да се връщаме във времето на конфронтацията в средата на 90-те години, вместо да се обединяваме, коментира губернаторът. Преди две години той като кмет на район “Западен” инициира възстановяването на Братската могила.

Бившият кмет Спас Гърневски, който беше баща на идеята Альоша да се махне от върха на Бунарджика, отказа коментар. Нека да не повдигаме тази тема, каза лаконично той.

фев 8 2012

До Йорданка Фандъкова Кмет НА Столична община

ДО ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Копие до:
Елен Герджиков, председател на СОС
Вили Лилков, зам.-председател на СОС
Николай Стойнев, зам.-председател на СОС
Малина Едрева, общински съветник
Прошко Прошков, общински съветник
Ангел Джамбазки, общински съветник

Относно: подготвянето на ПРОЕКТ НА КОНКУРСНА ПРОГРАМА „ИДЕИ ЗА ДОИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ГРАДСКИ ПРОСТРАНСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА”

УВАЖАЕМА Г-ЖО ФАНДЪКОВА,
Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия (ПСА) в София има изключително голям интерес към действията на СО и другите отговорни общински и държавни институции, които касаят взимането на решението относно съдбата на ПСА в София. На последното заседание на СОС преди лятната ваканция, през юли 2011, г-жа Малина Едрева заяви, че през септември СО ще организира нов публичен дебат за съдбата на ПСА и ще обяви конкурс за Княжеската градина. До момента този поет пред гражданите на София ангажимент не е изпълнен.
Ние, членовете на гражданската инициатива за демонтиране на ПСА в София, много благодарим за това, че СО сериозно и отговорно се отнася към този важен за София въпрос и го обсъжда с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), (копие от преписката получихме от наш източник по неофициален път) в частта касаеща подготовката и организирането на конкурса. Във връзка с това настояваме за следното:
1) Да бъде дадена пълна прозрачност на подготвяния конкурс за реформиране на Княжеската градина, документацията по подготвяне на конкурса да бъде достъпна на сайта на Столична община на всеки един от неговите етапи.
2) Да се проведе нов дебат с гражданите на София, които имат отношение съм мястото на ПСА в столицата.
3) Представители на гражданската инициатива за демонтиране на ПСА да бъдат част от работна група по изготвяне на заданието на конкурса, което до момента е подготвено по начин, който е силно в ущърб на проектните предложения, които не включват запазването на паметника. Всъщност подготвеното засега задание дава предимство единствено на проектни предложения, които съхраняват наличието на ПСА в Княжеската градина. Това е видно от текста по-долу:
Предложение на НИНКН за преформулиране на текста на т. 1.1.2 гласи:
„Да бъдат предложени идеи за развитие на архитектурно-художествената и паркова композиция на градината, отчитайки различните периоди в нейната история. Да се потърсят начини за събуждане на обществената памет за метаморфозите, през които градината е преминала от нейното създаване до наши дни, с респект към автентичните следи от всички исторически пластове в развитието на градината„.

Г-жо Фандъкова,
Имаме молба към Вас– да наложите на столичната администрация и СОС да си сътрудничат с гражданите на София във връзка с този наболял и силно интригуващ въпрос като мястото на ПСА и да изискате от подчинените Ви в СО да взимат решения като предварително информират гражданите.
Инициативният комитет за демонтиране на ПСА има ясна позиция. Въпрос единствено на демократичен подход на столичната администрация е да НЕ изключва гражданите от участие по решаването на въпроси, които са от такава значимост за обществото като мястото на ПСА в столицата на България.

В очакване на Вашия положителен отговор.
С уважение: Валентина Маринова, председател на Инициативния комитет за демонтиране на ПСА в София

яну 29 2012

Стената падна – паметникът си стои! Една година по-късно

За спомен на всички нас – презентацията от 9 ноември 2011.
Една година по-късно в снимки!
Ако имате интересни снимки, които са пропуснати – изпращайте ни ги!

Slideshow_9.11.2011

яну 20 2012

Отразяването на чаеното парти от медиите

Как отразиха българските медии протеста ни срещу МОЧА на 15 януари 2012 г.
Можете да видите тук:

Любителска камера
Задържането на Кубер
Канал 3
Българска национална телевизия
Седянка.инфо
Блогът на Иво Инджев
Вести.бг
Днес+
Новинар
Фактор нюз
Кафене.нет
Вестник “Сега”
Bnews
ТВ 7
Грамофон
Вестник “Монитор”
Блогът на Иво Инджев
Биволъ
Шум.бг
Дневник – под статията във Дневник, колкото и под нивото си да е, има 468 мнения. Няма тема, която да продуцира толкова мнения на мига, в който има публикация по нея, нито дори шистовия газ и др. актулни въпроси (бел. автора)
Свободно слово – препечатано от иво.бг

яну 17 2012

С българското знаме отхвърлих символа на кървавата власт

Интервю с Кубер Сапарев за сайта Биволъ

Кубер Сапарев


Интервю с Кубер Сапарев, участник в протеста срещу ПСА, който на 15 януари 2011 нарисува български флаг на паметника и беше санкциониран от властта.

Биволъ: Каква символика влагаш в българския трибагреник нарисуван върху съветския флаг?

Кубер Сапарев: Символиката е недвусмислена – българското знаме е символ на България. Знамето “Вся власть советам”, върху което изрисувах българското знаме, от друга страна, е лозунг, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. У нас, за да възтържествува идеята на този лозунг, а именно – цялата власт да бъде в ръцете на Съветския съюз, е избит духовния, интелектуалния, военния и политическия елит на нацията, включително офицери и воини, сражавали се за България в три войни! Така че поставяйки българското знаме на това място, аз символично отхвърлих тази чужда власт. По този начин аз се опитах да скрия един символ, символ на кървавата власт, с друг – този на България. На нашата свободна България.

Б: Има ли санкции лично спрямо теб или срещу участниците в протеста, след като полицията направи констативен протокол и се опита да те арестува?

К.С.: Бях задържан от органите на реда, като в продължение на един час правото ми на свободно придвижване, гарантирано от Контитуцията, беше отнето. Беше направена проверка на личните ми документи. Първоначалната идея – да бъда отведен до най-близкото полицейско управление, беше осуетена от останалите участници в протеста, сред които имаше и юристи и които не допуснаха това да се случи. Така изчакахме дежурния служител на Столичния инспекторат, който дойде на място и ми състави констативен протокол за нарушение на наредбите на Столична община. Доколкото ми е известно, няма наложени санкции на други участници в протеста, въпреки че получихме вербална заплаха, че в бъдеще такива протести няма да ни бъдат разрешавани.

Б.: Какво точно пише в протокола и какви обяснения дадоха полицаите за опита да те задържат?

К.С.: Протоколът констатира, че “културно-историческият паметник в градината на Съветската армия (Княжеска градина), е повреден, като на него е изрисуван българският трибагреник”. Така констатираното нарушение е неточно, тъй като в отговор на по-ранно наше запитване Министерството на културата вече излезе със становище, според което паметникът на Съветската армия не представлява недвижима културна ценност, по смисъла на Закона за културното наследство. Освен това Столична община вече има взето решение за демонтирането на този паметник, което решение съвсем скоро има кръгла годишнина – то е прието на 25 февруари 1992 г. Това решение все още не е отменено, така че ние настояваме същият този Столичен инспекторат, който състави протокола, да се самосезира и да наложи и съответната санкция на виновника за това двадесетгодишно бездействие!

Полицаите оправдаха действията си със служебните си задължения, като бях подканен да изтрия “повредата”. Аз, обаче, категорично заявих, че няма да изтрия българското знаме! Това отговорих и на далеч по агресивен служител на Столична община, който дори ме заплаши, че няма да бъда пуснат на свобода, докато не изтрия знамето!

На следващия ден бях поканен на разговор в Столичния инспекторат, където се оказа, че няма как да ми бъде съставен акт, тъй като паметникът е изключителна държавна собственост. Така констативният протокол беше препратен към Министерство на културата и сме в очакване за по-нататъшното развитие на нещата.

Б.: Ще има ли нови протести и действия срещу паметника? Как да научат хората за тях?

К.С.: Всички, които споделят нашата кауза, могат да следят сайта ни – http://demontirane.org, откъдето да се информират за предстоящите ни събития и да се запознаят с цялата ни досегашна дейност като гражданска инициатива. Активни сме и във Facebook, където намираме все повече и повече подкрепа и поддръжници.

Продължаваме да работим по това този антибългарски паметник да бъде преместен от центъра на столицата ни и да намери полагащото му се място в Музея на тоталитарното изкуство, където той ще изпълни истинската си функция – да напомня за историята. По никакъв начин не можем да се примирим с присъствието на този огромен сталинистки символ на такова централно за София, а и за България място и то в този контекст, в който е в момента. За всички онези хора, преживели ужаса на лагерите, или загубили своите близки, роднини и приятели в годините след преврата от 9 септември, ежедневната среща с този паметник е изключително болезнена и оскърбителна, а в момента той се намира на такова място и с такива размери, че е невъзможно да бъде избегнат. В един музей, човек може да отиде по собствено желание, докато в случая правото на избор е отнето. Паметникът продължава да ни бъде натрапван против волята и в името на пропагандата на една чиста лъжа – тази за съветската армия “освободителка”. Време е да спрем да лъжем децата си и да им върнем това градско пространство. То е на тях – на децата на България.

яну 11 2012

На източния барелеф нещо ново

Гражданска инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София ви кани на протест с плакати на 15 януари 2012, неделя от 11 до 13 часа край източния барелеф на паметника на съветската армия в София в Княжеската градина. На знамето, изобразено на този барелеф пише: „Вся власть советам” – лозунгът, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. Това е най-кървавият лозунг на 20-ти век. Искаме да го припомним на всички онези, които защитават оставането на ПСА в центъра на столицата ни. Този лозунг не е антифашистки, както се опитват да убедят обществото, а болшевишки и е отнел живота не само на народите от Прибалтика и Източна Европа, но и на милиони руснаци, които са били принудени да го защитават.

Избрали сме именно това място да отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание. За нас това е правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда. Да се съберем заедно с плакатите, които направихме миналата година и да изразим отношението си към голямата лъжа и желанието ни да се освободим от нея. Елате всеки със свой плакат, за да „окупираме” символично тотема на тоталитарната епоха в България! И да покажем още веднъж категоричното си отношение към това в нашата столица да няма паметник, символизиращ нашата безприкословна подчиненост на чужда държава.

яну 7 2012

Следващото поколение

снимката е от сайта http://qarrtsiluni.com/2011/07/05/guilty/

Автор Валентина Маринова

Става въпрос за това да гарантираме,
че в един бъдещ контекст няма да се превърнем в
следващото поколение виновни.
Мартин Симечка

„Вината на оцелелия” за първи път е описан като синдром през 1960 от няколко терапевти, които разпознават сходни характеристики в състоянието на свои клиенти, оцелели от Холокоста. Типично за това състояние са обвиненията на оцелелия към себе си, че е направил твърде малко за да помогне на тези, които не са останали живи. Понякога те обвиняват себе си за смъртта на другите. „Вината на оцелелия” също се нарича „Синдромът на концентрационните лагери”. Характеризира се още с тревожност и депресия, социално оттегляне, разстройства на съня и нощни кошмари, физически оплаквания и емоционална лабилност. Това е краткото и сухо описание на този синдром, впрочем едно от състоянията с най-тежки последици за цялостния живот на хората, които го изпитват. Нелекуван той може да доведе до хронична депресия, отчаяние, загуба на смисъл, зависимост към алкохол и наркотици, постоянно чувство на страх и срам. Подходящ пример за това от практиката на семейната терапия е, когато в дадено семейство едното дете е подложено на физическо или друг вид насилие, а другото дете – не. Пораженията върху „помилваното дете” са огромни. Едно от най-страшните неща, които му се случват е, че в него се срещат едновременно, с огромна интензивност две противоречиви и объркващи чувства: от една страна е омразата, към насилника, който тероризира неговия брат/сестра (сиблинг) и от друга – благодарността към същия този насилник, че не му е причинил това, което се е случило на другото дете. Мащабите на щетите от дългото пребиваване в такъв семеен модел са изключително големи. Съсипани са едновременно отношенията между детето и родителите му и отношенията между него и сиблингите. Съсипията идва от чувството за благодарност и от напълно необоснованото усещане за сигурност. „Мен не ме наби днес, значи и утре няма да ме набие, ще се оттърва и вдругиден и после пак”. Всъщност това дете е подложено на същата липса на сигурност, както и детето, което бият. Защото не е предвидимо кога този, който бие едното си дете, ще набие и другото. Ненабитият е жертвата, която няма право да обвинява, няма право да крещи, да плаче, да страда, защото е „помилван” – временно. За да си осигури по-голяма степен на сигурност и защитеност, от каквато всяко дете има нужда, то става изпълнително, кротко, не протестира за нищо, неуверено, не вярва в себе си, не вярва на другите, апатично и тихо. Замлъква. Не му се чува гласецът. Става невидимо дете. Осигурява си спокойствие чрез невидимост. В същото време другото дете става все по-протестно, все по-упорито и все повече си проси боя. И го получава. Тези две деца, понеже са деца, малки и непораснали, не разбират, а и не могат да променят нищо в ситуацията. Стават част от един зловещ модел, който ги разделя, вместо да ги свърже и обедини. Накрая обвиненията, които имат към родителите си, се прехвърлят между тях:
- Защо не спреш да му се репчиш и той ще спре да те бие? Толкова ли ти е трудно, аз как успявам?
- А ти защо не му казваш какво мислиш? Винаги се спотайваш и само мене ме бият.
Асоциациите с живота ни по време на тоталитарния период са силни, нали? Идват бързо и спонтанно. И не само с тоталитарния, а и с посттоталитарния.

Оцеляването в тоталитарна система продуцира огромно количество вина. По един или друг начин, всички ние, сме носители на нещо от този синдром – вината на оцелелия. Като се замисля какъв би бил антипода на този синдром, ми се струва, че мога да го нарека отговорността на живите. Един от начините да си спестим болката е да се опрем на виждането „щом на мен на мен не ми се случи нищо лошо, значи няма как да е било толкова зле и толкова непоносимо”. Ако обаче изберем да изповядваме това вярване, отиваме доста далеч. Значи, че определяме страданията на другите като резултат от тяхната лудост. Те си бяха виновни. И в семействата става така. Битото дете е „черната овца”. То е лошо, лудо, девиантно, непослушно. Всъщност то си е виновно. Защото ето на, другото не го бият, значи не родителите му са виновни за насилието върху него, а то самото. Другото не са го били. Значи си зависи от детето. И така оцелелият има потенциал да се превърне в следващия насилник. Не физически, а духовно. Защото е избрал да си спести болката.

Децата винаги порастват. И стават възрастни хора. И като такива вече имат възможност да правят избор. Това е отговорността на живите. На следващото поколение, надявам се, невинни.