Голямата новина от днес!

Да се поздравим за огромните ни усилия и да се насладим на подобаващото отразяване в медиите. Едно уникално добро взаимодействие между гражданското общество и Столичен общински съвет.

Лични благодарности на доц. Вили Лилков, общински съветник от ДСБ Триадица.

Княжеска градина ще се казва паркът около паметника на съветската армия

Кръстиха „Княжеска градина” парка около паметника на Съветската армия

София пак има Княжеска градина

София ще се сдобие с Княжеска градина

Паметникът на съветската армия в Княжеска градина

Столицата ни вече ще има Княжеска градина

Княжеска градина около паметника на съветската армия

Пространството около паметника на съветската армия ще се казва Княжеска градина

Съветският окупатор попада в княжеско вражеско обкръжение

ДОКЛАД

от Вили Лилков – общински съветник от ДСБ

Относно: “Именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

С настоящия доклад предлагам на СОС да вземе решение за именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина.

Градината има историческо значение за София. До Освобождението мястото е наречено „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.

След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения. Паметник на делото и живота му, остава дървената къщичка, построена за негова канцелария. Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.

От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

След обявяване на Независимостта на България, е обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината. Реализацията е осуетена от избухването на Първата световна война.

През 1935-1936 г., със средства на царското семейство и по проект на арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов, в градината е устроена и дарена на децата т. нар. „Царска детска градина” – с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. В градината е разположен алпинеум и цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

В този вид Княжеската градина е общо сечение и синтез на наука и естетика в градоустройството и архитектурата от началото на 20те години на 20 век.
Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство) увенчават осите на основните й алеи и заедно със срещулежащия комплекс-мавзолей на Александър I Батенберг градината е жив паметник-свидетелство за стремежа на поколения българи към европейска, по устройство и дух, държава.

Поетапното и целенасоченото й деградиране започва малко след 9.IX.1944 г., когато там е разположена съветска военна част (зенитна батарея). С халосни залпове оттук се отбелязват победите на червената армия. Разбита е оградата и е пренесена в резиденция „Лозенец”.

В момента градината е без име. Връщането на нейното първо име е началната стъпка за възстановяване на връзката, както с историческия й облик, така и с архитектурното й обкръжение. Пресъздаването на оградата, с декоративна функция, ще придаде автентичен вид и характер на мястото. Подновяването на разкъсаната алейна мрежа и събирането на цветното богатство в няколко климатизирани павилиона ще даде великолепни възможности за оформяне на мястото, като привлекателно за посещения и атракции, където идеално се проектира зеления силует на София.

Във връзка с изложеното по-горе предлагам на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 4, ал. 1, ал. 2 I al. 3 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община СОС да вземе следното

РЕШЕНИЕ

1. Именува градината, оформена в пространството между бул. “Евлоги Георгиев”, бул. “Руски”, бул. “Васил Левски” и улица “Гурко”, с името Княжеска градина.
2. Контролът по изпълнение на решението се възлага на ПК по образование, култура, наука и вероизповедания към СОС.
3. Възлага на кмета на Столична община да информира гражданите на
   Столична община за взетото решение, съгласно Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.

С уважение
Вили Лилков

източник: http://dsbtriaditsa.wordpress.com/2011/03/27/dsb2011032701/