Свикнахме, покрай боравенето с езика на социалните мрежи и новите начини на общуване между хората, да правим така, че да определяме статуса си според своето моментно настроение. Можем да бъдем онлайн или да бъдем „away”. Можем дори да бъдем невидими за всички останали или инкогнито. Да бъдем на линия, но другите да не знаят за това и да се включим в разговора само ако искаме, после пак да се направим на невидими. И така до безкрай.

Ужасното е, че пренесохме част от този стил на комуникация и в живота извън социалните мрежи и започнахме да го прилагаме към изключително важни събития, бих казала към съдбоносни събития от нашето съвремие.

Тази вечер, на 1 май 2012 г., в деня на годишнината от Априлското въстание един човек промени статуса на всички ни. Изкрещя рисувайки българското знаме върху позорния надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ”. Викът е този същия, който всички ние държим в гърлата си, докато стоим скрити зад статус ИНКОГНИТО.

Този вик вече има своето материално превъплъщение и то се вижда отделече.
Валентина Маринова

Уважаеми Г-н Плевнелиев,

Ние, членовете на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия, който се намира в Княжеската градина в София, ви поздравяваме за постигнатия от вас успех и избирането ви за президент на Република България. Надяваме се, че във Ваше лице България ще има един европейски и демократично-ориентиран държавен глава, който ще отстоява принципите на зачитане на човешките права и спазване на европейските ценности! Една от тези ценности е повече никога да не се допуска Европа да бъде разделена и погазена от мракобесието на тоталитарните режими, които задълго отнеха правото на милиони хора да живеят свободно.

Ето защо приветстваме решението Ви, първата стъпка в тази посока да бъде отзоваването на посланиците, свързани с репресивните служби на тоталитарната диктатура, управлявала България до 10 ноември 1989 г. Искрено се надяваме във Ваше лице родината ни най-после да има президент, който винаги да поставя интересите на България над тези на други държави.

Искаме накратко да Ви запознаем с нашата инициатива, тъй като смятаме, че един президент би следвало да бъде обединител на нацията, а този „паметник” ще продължи да я разделя на палачи и жертви, докато стои на това място. Надяваме се на бъдещ диалог с Вас в полза именно на едно такова скъсване с тоталитарното минало и за едно необременено със старите грешки бъдеще за децата ни!

Инициативният комитет, създаден на 20 септември 2010 г., е в състав:

 ○        Алдин Алдинов – финансист и икономист,

○        Валентина Маринова – психотерапевт (председател на ИК),

○        Георги Чунчуков – общественик,

○        Кубер Сапарев – софтуерен инженер,

○        Марта Георгиева – философ,

○        Мартин Заимов – урбанист,

○        Стоян Дерменджиев – общественик,

○        Христо Петков – музикант,

○        Цанка Георгиева – социален работник.

 Паметникът е построен в чест на съветската армия, която нахлува на българска територия, след като на 5 септември 1944 г. СССР прекъсва дипломатическите отношения и едностранно обявява война на България, въпреки ясно изразения от София неутралитет десет дни по-рано. Oт международно-правна гледна точка съветската армия е окупатор. Монументът е издигнат през 1954 година и за да ознаменува окончателната победа на комунистическата партия над горянското съпротивително движение, като публично легитимира и признава външния фактор, който на практика ѝ осигурява победата.

Смятаме, че с демонтирането и преместването в музей на тоталитаризма на „паметника”, изграден с цел заплаха и напомняне кои са истинските господари на България, ще се направи една малка крачка към декомунизация на страната ни и следователно към връщането на демократичните устои на България и идеите на хуманизма.

Считаме за недопустимо образът на заплашително размахващия шпагин окупатор да стърчи срещу и над Софийския университет и да символизира (включително и пред бъдещите поколения на демократична България), че силата на оръжието стои над образованието, знанието и толерантността.

Настояваме да се осъди насилието над хората (било заради убежденията им или заради тяхната класова, религиозна, етническа и политическа принадлежност) като недопустимо в едно демократично общество.

Категорично отказваме да участваме в една историческа лъжа – тази, че съветската армия е освободила България, както и в забравата на жертвите на комунизма, в превръщането им на невидими за обществото.

Искането “ЗА” демонтиране на паметника на съветската армия в София е изцяло гражданска инициатива. Зад него не стоят политически партии или фигури.

Нашата гражданска инициатива поддържа актуален дебата за паметника повече от година  и успяхме да се утвърдим в общественото пространство като хора с принципна позиция, готови да я отстояват с постоянство. От Вас, както и от останалите представителни институции в България, ще очакваме категоричен отговор какво е отношението Ви по този въпрос, който за огромна част от българските граждани е маркер за скъсване или принадлеждност към рефлексите на тоталитарното ни минало.

Г-н Плевнелиев, използваме тази възможност, за да заявим, че искаме да водим диалог с Вас, да ви запознаем по-задълбочено с принципните си позиции и да открием във Ваше лице подкрепа. При една от Вашите изяви в националните медии съобщихте, че не искате да гледате към миналото и че каквото и да е то – трябва да го уважаваме. Отношението на едно общество към жертвите на един от най-престъпните режими в Европа след края на Втората световна война е въпрос, който касае най-вече нашето бъдеще. Отношението ни към десетилетията, в които България не беше суверенна държава и загуби своята свобода и автономност, е неотложен въпрос, който трябва да решим най-вече, за да  имаме бъдеще. Въпреки че Вашите преки правомощия не могат да доведат до конкретно решение за демонтиране и преместване на паметника от центъра на столицата ни, Вашата позиция може да бъде категоричен ориентир за приоритетите на обществото, както като цяло, така и на основните политически субекти, от които зависи това решение.

 София,                                                            С уважение,

20 ноември 2011 г.                                   ИК за демонтиране паметника на съветската армия

Писмото е изпратено на ел. поща на г-н Плевнелиев на 21 ноември 2011

Ще ви уведомим за отговора, ако има такъв.

Автор Христо Янков

Да го бъде или да не го бъде? Този въпрос относно чучелото на снимката е поставян в последните години у нас, но за жалост малко по-плахо,отколкото ни се ще на всички. За да си отговорим е нужно да имаме пред очи най-вече факти от историята, защото все пак паметниците малко или много представляват отметки по страниците на историята. Точно този паметник обаче е свързан емоционално и е оправдан много повече от чуждата история, не от нашата! Това е паметник на позора, с който съветския агресор ни кара да бъдем покорни и благодарни за проявените от него насилия върху страната и народа ни, паметник, по своята същност представляващ висш цинизъм, характерен за особено диви тоталитарни държави като СССР…
В Шилеровия “Вилхелм Тел” има сцена, в която австрийските нашественици карат поробеното местно население на Швейцария да се покланя на шапка върху кол, забит насред ливада. Целта е подтиснатите швейцарци да отдават почит на австрийската шапка като на самия император и така чрез тази гротеска да признаят натрапения им чужд сюзерен. По този начин поробителите унижават поробените, разсипвайки човешкото им достойнство и демотивирайки ги относно бъдещи евентуални бунтове срещу властта, защото духовно смачкания не може да има и мисъл за съпротива и по същество представлява идеалния роб.
Подобно по изпълнение и еднакво по замисъл е и скулптурното творение срещу СУ  “Св.Климент Охридски”, което всъщност представлява модеринизирана версия на шапка върху кол,и по-точно на каска с петолъчка върху кол, в нашия конкретен случай. На 30-ина метра от земята се извисява чужд солдат с автомат в ръка, вдигнал последната победоносно (кой ли е победения у нас, питам се), обграден от двете си страни от мъж и жена, представители на местното освободено и благодарно население. Към последните две прилагателни ни навежда най-вече надписа, който се мъдри на плоча в основата на паме тника: “На съветската армия-освободителка от признателния български народ”! Известно е, че паметниците на “Красная” в Европа са вдигани там, където са се водили жестоки боеве, при които тази армия е давала многобройни жертви – Виена, Берлин, Будапеща и т.н. В този ред на мисли интересно е къде и колко са жертвите и боевете, които армията на СССР води у нас? Отговорът е неприятен за тези, които се разревават от умиление и носталгия всеки път, минавайки покрай гранитния истукан в София, защото единствените жертви, дадени от тази армия на българска земя са стотината изроди, разстреляни от собствените си командири поради ПРЕСТЪПЛЕНИЯ срещу цивилното българско население! Колкото до боевете, те се ограничават най-вече до случаите, когато пияните съветски дегенерати са били принудени да убият мъжа в къщата, за да изнасилят жена му на спокойствие и след това да ограбят мазето, като в нередки случаи се е стигало и до насилие срещу децата на нападнатото семейство…Цялото това културно влияние продължава 3 дълги години, от 1944 до 1947,в които съветската войска радва с присъствието си нашата страна и методично изпомпва финансите, произведенията на изкуството и запасите от алкохол и храна на любезните си домакини.
Съдейки по надписа, българския народ е признателен за всичкото това отношение, проявено към него през тези 3 години на съветско присъствие. Въпросът е оправдан ли е надписа? От отговора му зависи и достигането до другия въпрос: да върнем ли шапката и кола обратно на подателя, или да продължим да им се кланяме със швейцарска точност и българска упоритост?

Определение от Административния съд – София град за прекратяване на делото. Приема се от съда, че кмета не е бил длъжен и не е могъл да предприема нещо за премахване на паметника.

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ ТУК

http://domino.admincourtsofia.bg/bcap/admc/webdata.nsf/ActsByCaseNo/88A912A61EA8600CC225788F0046CD2B/$FILE/temp40676.6620601852.pdf