ОДАТА НА РАДОСТТА ПРЕВЗЕ СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

източник: ДСБ Средец, АВТОР: Марта Георгиева

Ден след 1 Април – патронния празник на Паметника на Съветската армия, непримиримите с
неистината български граждани се събраха в „под-ножието” на Монументалната лъжа, за да
преобразят градското пространство в свободно от лъжи. В слънчевия пролетен ден инициативата
за демонтиране паметника на Съветската армия в София превърна „окупираното”от чужда
военна сила пространството в концертна зала и изпълни парка с празнична симфонична музика.
Ансамбълът за електроакустична музика на Христо Петков (син и продължител на делото на
големия български диригент Добрин Петков) изнесе невиждан (нечуван) досега концерт. Вокал,
4 клавира, флейта, цигулка, чело и електронни инструменти, създаващи оркестрова картина,
разтресоха монумента и огласиха центъра на столицата с музиката на Бетовен, Бах, Вивалди,
Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Владигеров…

Седмица преди самото събитие, само за няколко часа, инициативата (по призив на Иво
Инджев) събра по интернет средствата, необходими за озвучаване на проявата, и показа, че и
българите сме способни да се самоорганизираме заради кауза без обвързване със спонсори и
рекламодатели. Това беше безценното участие на хората, намиращи се извън София и страната,
които нямаха физическата възможност да присъстват на безпрецедентното събитие. С нас,
няколкото стотин свободолюбиви граждани, бяха, по думите на Милен Радев (самият той
специално пристигнал от Берлин с послание от немския историк Хубертус Кнабе, директор
на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ) „върволица от
нашите предшественици, които не можаха да доживеят този ден, не можаха да доживеят 1989
година…” . „Тези хора, които не са вече сред нас, те се намират зад всеки от нас и ние сме тези,
които даваме глас днес тук и на техните надежди”.

Димитър Велинов, председател на организация „Горяни” беше гласът на горяните –
непримиримите и смелите, „изгоряли” в борбата срещу издевателски наложения с помощта на
Съветската армия комунистически режим.

Специален гост на събитието беше дисидентът от руски произход, журналист, защитник на
свободата на словото и човешките права Олег Панфилов, оцелял след опит за убийството
му от таджикистанските тайни служби в Москва. Панфилов, който е затварян по времето на
комунизма за политическите си възгледи, чиито баща е бил в сталински концлагер, а дядо му –
разстрелян при репресиите 1937 г., дойде от Грузия, за да се солидаризира с протестиращите
срещу лъжата и да ги направи част от предаването „Територия на демокрацията”, което води
по грузинската телевизия: „Докато стои този паметник, с когото мамеха вас, с когото мамят
вашите деца и искат да продължат да мамят вашите внуци, обществото няма да се излекува от
тежката болест на комунизма.” . Журналистът се обърна към тези хора, които не дойдоха да
подкрепят протеста: „Вие никога не бихте закачили във вашата къща портрет на убиеца на вашия
баща, никога не бихте закачили портрет на онзи, който е ограбил дома ви.” Още една проява на
солидарност: момиче и момче дойдоха с грузинското и българското знаме и плакат „Не искаме паметник на окупатори” .

От името на всички присъстващи Иво Инджев призова българския премиер „г-н Борисов
преместете този паметник, махнете нашата Берлинска стена!” Той нарече Джордж
Оруел „преписвач” на българската реалност. На паметника на Съветската армия в София пише
това, което Оруел описва 4 години по-късно в знаменитата си „1984”. „Това, което за него е утопия,
за нас е действителност.”На нашия паметник пише, че окупацията на България е освобождение.
Робството е свобода, налагането на диктатура е свобода и целият български народ е благодарен за
това.

Иво Инджев разобличи тези, които имат за какво да са благодарни на Големия брат: По повод
деня на Червената армия, който понастоящем се води ден на защитниците на Отечеството (?!), от българска страна венци пред Паметника на чуждата армия поставят съвременните наши
потисници „Топенержи” и „Газпром”. ..Тези хора не представляват българския народ.

Проф. Пламен Цветков беше влязъл в словесна битка с журналистка, „пропита от комунистически
идеи”. Когато й казал, че е комунистка, тя почти изпаднала в истерия. „Докога ще търпим
влиянието и управлението на хора, които се срамуват от това, което са?!” попита той.

Анахронизмът на студения, мъртъв монумент, представляващ несъществуващата армия
на „разпадналия се, разгнилия се Съветски съюз”(Милен Радев) противостоеше нелепо на живеца
и креативността на Стоян Михалев и неговите песни, изразяващи вълненията и стремежите на
младите хора.

Демократи за силна България – район „Средец” отново бяхме символични домакини на
пролетното събитие. Благодарение на всички, които се отзоваха на поканата на инициаторите
да празнуваме градско пространство свободно от лъжи, показахме на света (чрез предаването
на Олег Панфилов „Територия на демокрацията”), че сърцето на София е „територия на
демокрацията” . По призива на Иво Инджев донесохме столчета за концерта (ние от партийната
организация и една госпожа- всички други бяха решили, че са твърде млади, за да стоят седнали).
Преди да започне музиката по стар руски обичай да се присяда преди път – всички седнахме. Така
символично казахме на паметника на лъжата: Сбогом и прав ти път към бунището на историята.
И символът на потисничеството отстъпи място на класиката, на пролетта, веселието и младостта,
на „Одата на радостта”, химн на обединена Европа.

ПОГЛЕД НАЗАД

Изминаха повече от 7 месеца откакто започна настоящата инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София. През това време се случиха много неща, но и много предстои да се прави тепърва. Бих казала, че най-важния успех, който постигнахме е нашето постоянство. За мен това е ключовият момент и най-голямото предимство. Имаше голяма вероятност тя да остане в границите на социалната мрежа и никога да не види „бял свят”. Или да бъде просто един спонтанен израз на отдавна поставената нетърпимост на част от българското общество към паметника на съветската армия. Вместо това, тази инициатива беше подкрепена и успя да генерира толкова силна гражданска енергия, че за нас вече се говори сериозно. Днес няма нито един общински съветник в София, който да не е чувал за нашите събития и нито една телевизия или друга медия, чиито журналисти да не знаят за искането ни. Разбира се, този път не е изминат без пропуски, без колебания и вероятно и някои грешки. Но именно нашето постоянството позволи да стане така, че тази инициатива да не изгасне и да продължи въпреки пълната липса на ресурси, при които тя работи. Успяхме месеци наред да поставяме въпроса за нашето искане за демонтиране и преместване на паметника от центъра на София по различен, но нестихващ начин. Използвахме идеите и въображението не само на инициативния комитет, но и на много хора извън него, които всъщност ни даваха сили, че тази инициатива ще бъде припознавана от все повече хора като значима за нашето общество. С много благодарност и дълг към всички съмишленици и приятели ще напиша тези редове, чийто замисъл е да ни върнат назад и накратко да обобщя какво се случи.

Инициативата за демонтиране на паметника на съветската армия в София започна на 20 септември 2010. Необмислено, спонтанно, без предварителна подготовка. След няколкодневни бурни дебати във Фейсбук беше създадена петиция ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София, която просъществува 3 седмици, след което сайта спря да работи и петицията беше преместена на друг сайт. В момента подписалите се ЗА демонтирането на паметника общо в двете електронни петиции и на хартиената подписка са 2400 човека.

Първата публична легитимация на тази инициатива стана в началото на октомври в интернет пространството на сайта http://de-zorata.de/ чрез Милен Радев, който публикува първия текст посветен на това начинание – „Закъсняла почит”. Следваща медия, която даде гласност на нашето начинание беше вестник „Седем”, сайта на Едвин Сугарев http://www.svobodata.com/ и http://kafene.net/. Така съвсем логично се зароди идеята да направим първото си публично събитие на открито. Съорганизатор беше ДСБ „Средец” – първата организация, която ни потърси и заяви безусловната си подкрепа. Събитието се проведе на 9 ноември 2010 г. под надслов: „Стената падна – паметникът си стои” и беше посветено на 21-та годишнина от събарянето на Берлинската стена. Това събитие стана повод да срещне много съмишленици на открито за първи път, да събере хора от различни възрасти и поколения. Оратори бяха: Фреди Фосколо, Иво Инджев, д-р Иван Николов, Васил Станилов, а за музиката и доброто настроение се погрижиха Васко Кръпката, Стоян Михалев и Славимир Генчев. Събитието беше посетено от близо 400 човека и отразено от различни електронни медии, а от печатните – вестник „Про и Анти”. Първите общински съветници, които с готовност подкрепиха инициативата бяха Вили Лилков и Мартин Заимов. Чрез тях стигнахме до част от документите, които описват историята на паметника. В края на месец ноември създадохме нашия сайт http://decommunization.wordpress.com/, на който от тогава насам се публикуват всички събития на инициативата, както и материали по темата от български и чуждестранни автори. Сайтът ни има регистрирани максимум до над 1000 посещения на ден.

През ноември и декември започнахме кореспонденция с няколко институции: Министерство на културата, Столична община, Посолството на Руската федерация в България. Отговорът на зам.-министъра на културата д-р Т. Чобанов е качен на сайта ни и отдавна се цитира в публичното пространство. Отговорът на Столична община относно нашето искане за привеждане в изпълнение на решение № 2 от 1993 на СОС за демонтаж на паметника нашите адвокати приеха за мълчалив отказ и следствие на това през януари 2011 подадохме жалба до СГС. Предстои насрочване на дата за съдебно заседание, като съда поиска от Столична община да приложи легитимно решение на СОС за отмяна на демонтажа или ако няма такова, изрично да го напише. Адвокати на инициативата са Иван Груйкин и Юлиян Димитров.

От изпратените писма нямаме отговор единствено от руския посланик.

През януари 2011 подготвихме следващото си събитие пред паметника, което беше посветено на годишнината от януарските протести през 1997. Направихме мълчалив протест с изработени от участниците плакати. Това е и най-широко отразеното досега наше събитие в медиите. Поводът разбира се не е единствено изключителния интерес към набиращата скорост гражданска инициатива, а това, че нашия мирен протест беше съпътстван от неразрешен митинг на групата „Че Гевара България” и Младежкото обединение на БСП. Това събитие успя действително да изведе на показ много неща, някои от които са: че в България безцеремонно се толерират заплахи за политически терор /„Само Белене за вас” – скандираха събралите се на неразрешен митинг привърженици на Че Гевара и БСП/ без при това на никой да му прави впечатление; отстояването на принципите на демократичното и правово общество засега остават процедури, които не се прилагат на практика и че този паметник е способен да провокира най-античовешки нагласи, което е само едно от основанията той да бъде преместен от центъра на столицата ни. Това събитие стана повод в-к „Капитал” да организира онлайн дискусия на тема: „Трябва ли да бъде демонтиран паметника на съветската армия в София”. Дискусията протече в 4 етапа в рамките на 2 седмици. Тезата ЗА демонтирането спечели дебата с 61 %.

Последваха две флашмоб акции на инициативния комитет: първата на 1 февруари 2011 в деня избран за памет на жертвите на комунизма пред Столична община с искане да бъде изпълнено решението от 1993 за демонтаж на паметника и втората на 19 февруари 2011 пред паметника на Апостола на Свободата с плакати „Който ни освободи той ще ни пороби”.

В резултат от събитието ни пред Столична община получихме покана за среща с Малина Едрева, шеф на групата на общинските съветници на ГЕРБ. Тя се ангажира със следваща среща и организиране на дискусия относно демонтирането на паметника, като този ангажимент до момента не е спазен.

На 22 февруари 2011 на паметника на съветската армия бяха поднесени цветя и венци по повод на деня на отечеството от представители на руското посолство в България, Газпром, Топенерджи и др. „патриотични” организации. Като реакция на това инициативния комитет изпрати писма с остра реакция до президента на Руската федерация, с копие до посланика й в България, до министър-председателя, председателя на Народното събрание и кмета на Столична община. Писмата бяха адресирани и до българските депутати и общински съветници, както и до повече от сто български медии. Нашите усилия да дадем все по-широк отзвук на инициативата провокираха и интереса на журналиста Олег Панфилов, известен като „кошмара на Путин”, който в момента живее и работи в Грузия и е водещ на телевизионното предаване „Територия на демокрация”. Олег Панфилов пристигна в България през април по покана на инициативния комитет като основния му интерес беше нашето искане за демонтиране на паметника на съветската армия и предстоящото, трето поред събитие на 2 април 2011 под мотото: „Да празнуваме градско пространство свободно от лъжи”. Визитата на Олег Панфилов беше съпроводена с поредица от срещи и интервюта, които освен конкретната инициатива касаеха темите за декомунизацията на България в годините на преход към демокрация; разсекретяването на архивите на бившата държавна сигурност; корупцията в българското общество; развитието на туризма като част от свободната пазарна икономика и др. Олег Панфилов даде едночасово интервю за ТВ 7, в предаването „Гореща точка” и очерта най-наболелите проблеми на страните от постсъветското пространство. Той беше гост и на Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников”. Първото предаване, посветено на България и на инициативата за демонтиране на паметника на съветската армия в София беше излъчено на 20 април 2011.

В началото на март чрез Милен Радев беше осъществена връзка с германския историк, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ д-р Хубертус Кнабе. Той изпрати лично обръщение до организаторите на събитието на 2 април като в него недвусмислено оценяваше инициативата като изключително важна и значима. Събитието на 2 април завърши с концерт на ансамбъла за електро-акустична музика с ръководител Христо Петков. За първи път пред паметника на съветската армия се чуха произведенията на Чайковски, Шостакович, Вивалди, Бах, Рахманинов, Прокофиев, Владигеров. Необходимите средства за провеждането на събитието бяха събрани в рамките на едно денонощие след призив на журналиста Иво Инджев. С това успяхме да покажем, че сме създали една автентична гражданска инициатива, която макар и често да бъде неглижирана от страна на медиите и институциите се радва на значителна подкрепа и още по-важното – тя е необходима. Много хора я приемат за своя лична кауза и с готовност подкрепят нейното реализиране.

През месец април 2011 получихме отговор от Столична община на искания от нас достъп до обществена информация, относно техническото състояние на паметника и средствата за неговата поддръжка. Отговорът на СО е качен на сайта на инициативата. Наредено е сформирането на комисия, която да се произнесе относно неговото техническото състояние и безопасността му. За това е задължена в срок да докладва Маргарита Гутева, кмет на район Средец.

С огромна благодарност искам да спомена за отразяването на инициативата от БНР, Дарик Радио, БНТ, ТВ 7, в-к „Капитал”, сайта eurochicago, списание „Анти”, в-к „Седем” и други.

Благодарност на всички приятели, които отразяват нашите събития в своите лични блогове, направиха невероятни клипове и снимки. В резултат сега разполагаме със сериозен архив от последните 8 месеца.

Очакваме да ни пишете с вашите предложения, коментари, отзиви, всичко, което искате да споделите. Оставаме с готовност да посрещнем всяко ваше мнение, да направим среща, да обсъждаме следващи стъпки. Етапът, в който доказахме постоянството си е налице. Сега като че ли идва момента да обмислим нови идеи и да разширим алтернативите, чрез които да продължим да поставяме въпроса за демонтирането на паметника на съветската армия. Да придвижим тази инициатива още малко напред, към нов етап – обединяване на усилията на повече хора. Удовлетворението от това е невероятно.

Благодаря на всички!

Валентина Маринова, председател на инициативния комитет

29 април 2011

За връзка с нас: decommunization@gmail.com, 0896-753837

ОТГОВОР НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА НА ИСКАНЕТО ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ

Тук можете да прочетете отговора на Столична община на искането на инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия в София за достъп до обществена информация. Нашето искане беше подадено към СО на 24 февруари 2011 г. Можете да го прочете тук. 

Обръщение на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия в София

Обръщение на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия в София

Относно: Гражданската инициатива за демонтиране на паметника “Альоша” в Бургас

На 16 април т.г. в Бургас се състоя граждански протест пред паметника “Альоша” с искане за неговото демонтиране от името на инициативен комитет в града.
Инициативният комитет за демонтиране на паметника на съветската окупаторска армия в София изпрати кратко обръщение до организаторите и изрази готовност да осъществи връзка с тях.
Досега обаче нито един от членовете на инициативния комитет в Бургас не се е свързал с нас. Поради липсата на каквато и да било информация за бургаската инициатива, ние, от Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия в София, не можем да се считаме съпричастни към тази инициатива, както и да бъдем свързвани с нея.
Членовете на инициативния комитет в София работят вече повече от 6 месеца по каузата за демонтиране на паметника на съветската окупаторска армия в София и успяхме да обединим хиляди съмишленици, сред които са уважавани обществени фигури.
Адмирираме сходни инициативи, ако са демократична, имат ясни цели и се знае кой стои зад тях и реализирането им. Държим да подчертаем, че нашата кауза е съсредоточена и действа единствено по отношение на паметника на съветската армия в София.