Автор: Христо Христов
Миналата седмица в интернет беше публикувана петиция до Народното събрание, която настоява за намаляване на пенсиите на бившите служители в Държавна сигурност и на лицата, работили в редица номенклатурни организации от епохата на комунизма.
Инициативата е на няколко граждански организации, сред които Центърът за памет за съпротива срещу тоталитаризма “Хана Аренд”, Центърът за подпомагане на хора, преживели изтезания (АСЕТ), Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Гражданска инициатива “Справедливост” и др.
Появата на петицията съвпада с дебата за реформата в пенсионната система, но в по-широк план кампанията следва пътя за преосмисляне на близкото минало, по който минаха други страни от бившия източен блок. Неотдавна полският парламент например даде зелена светлина за
намаляване на пенсиите на служителите от бившите комунистически репресивни служби
Както е известно, през последното десетилетие Полша поднови лустрацията срещу кадри на бившия комунистически апарат.
През 2004 г. германският Конституционен съд също намали размера на пенсиите на сътрудниците на ЩАЗИ до средното ниво с аргумента, че са несправедливо завишени. Магистратите оставиха възможността несъгласните с решението им да водят дела и да доказват “заслугите” си.
Практиката показа, че делата, които често се водят от вдовиците на агентите на ЩАЗИ, обикновено биват губени.
В Румъния съвсем наскоро управляващите приеха закон за лустрацията, показвайки, че дори 20 години след рухване на комунистическия режим тоталитарното наследство продължава да рефлектира негативно върху политическото и икономическото развитие на страната.
Миналия месец
унгарският парламент приравни престъпленията на комунистическия режим с холокоста
С гласовете на мнозинството депутати от управляващата партия ФИДЕС (Унгарски граждански съюз) бяха приети поправки в Наказателния кодекс на страната, с които отричането на престъпленията на комунизма в Унгария, поставянето им под съмнение или принизяването на степента на тяхната сериозност вече е наказуемо деяние, за което се предвиждат от една до три години лишаване от свобода.
Преди броени дни, на 23 юни, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по инициатива на представители на групата на Европейската народна партия – християндемократи, прие препоръка към Комитета на министрите за организиране на проучване и установяване на общи стандарти за компенсация на жертвите в страните – членки на ЕС, които са пострадали от тоталитарните комунистически режими.
България не мина през процес на декомунизация
и мнозина смятат, че това е една от причините за забавения преход към демокрация и за продължаващите и до днес негативни проявления на тоталитарното наследство. Опитите за въвеждане на лустрация бяха възпирани от Конституционния съд, за който впоследствие се оказа и официално, че също е представляван от агенти на бившата ДС. Така е и до днес – инициативата за неизбиране на сътрудници на ДС за председатели на парламентарните комисии в Народното събрание например, която управляващите от ГЕРБ формално подкрепиха, последва същата съдба.
Без правни последствия остава и приетият през 2000 г. в България Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, в който подробно са изброени нарушенията на основните човешки права, извършвани от репресивния апарат на БКП в периода 1944-1989 г.
През септември 2009 г. българският парламент, с изключение на БСП като наследничка на БКП, се присъедини към Пражката декларация – документът, с който нацистките и комунистическите тоталитарни режими се определят за най-голямо зло, поразило ХХ в.
В нея се настоява за промени в учебниците по история, така че
децата да научат за престъпленията на комунизма, както учат за нацистките
Предлага се 23 август – датата на подписването на пакта между Хитлер и Сталин, да стане ден за възпоминание на жертвите на нацизма и комунизма.
Когато обаче в България се заговори за пари и особено за отнемане на привилегии от епохата на тоталитаризма, реакцията на бившите комунистически функционери, на техните наследници и на лобито на ДС в политиката и в медиите е на консолидиран отпор. Спомнете си как се жалваха лидерите на БКП/БСП в началото на прехода, когато държавата предприе съдебни искове срещу партията за незаконното й финансиране. Че тези дела не бяха възприети като политика от правителствата след 1992 г. е отделен въпрос.
Неуспешен беше и опитът по съдебен път да се върнат на държавата вилите и имотите на така наречените правоимащи от върхушката на БСП, в която са били включени и висшите ръководители на ДС. Засегнатите от тези съдебни искове бивши комунистически функционери обявиха, че с това им се нарушават гражданските права.
Години бяха пропилени в неуспешни опити да се отворят досиетата на ДС, които осветяват задкулисните връзки и разклоненията на репресивния апарат на БКП в политическия и обществения живот след промените.
Милиардите долари, вложени и спечелени от задграничните дружества, които така и не бяха върнати след 1989 г. от нито едно правителство в държавния бюджет, са
емблематичен пример за ограбването на българското общество и държава
от комунистическата номенклатура и ДС.
От тази гледна точка инициативата за намаляване на пенсиите на кадровите служители на ДС и номенклатурчиците, работили в тоталитарните казионни организации, няма изгледи да срещне сериозна политическа подкрепа. Както и искането за последователна държавна политика, подобно други бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа, за преосмисляне на тоталитарното минало и въздаване на справедливостта в обществото.
При всички случаи обаче инициативата показва, че макар и малко като мащаб и представителност, и в България съществува някакво ядро на гражданското общество, което не смята да стои пасивно по тези въпроси. Всички останали ще решат дали да заемат позиция и каква според съвестта си. В по-широк смисъл общият резултат от пороците на българския преход също е справедлив – защото е заслужен именно с безразличие.
