Демонтиране на паметника на съветската армия

Иво Инджев ⋅ ноември 23, 2010 Както и друг път е ставало дума, най-крещящото оръжие на усъвършенстваната с годините все по-йезуитска пропаганда у нас е мълчанието, т.е. премълчаването. Това исках да кажа още в заглавието на книгата си “Мълчанието е злото”, която беше премълчана доста дружно от същата тази пропаганда през 2009 г.  Съответно говоренето и писането са единствено възможният отговор за хората, които не са съгласни злото да печели “служебно”.  Понеже на 9 ноември гласът на гражданите, пожелали да бъде демонтиран паметникът на съветската армия в София не се превърна в някакъв скандал ( подпалвачество, взрив, побой, наркоманско или пиянско сборище и т.н.) пропагандата отвърна на този зов по обичайния за нея начин: с опит да му отнеме ехото като премълчи събитието.  Надеждите на онези, които в духа на заветите на др. Тодор Живков искат да се поснишат докато премине бурята ( перестройката – в случая с изказването на Живков) обаче са напразни. Ентусиастите, организирали събитието пред паметника по повод годишнината от падането на Берлинската стена, решиха да се обединят в инициативен комитет, който смята да продължава да пречи на дълбокия граждански сън и на чиновническия рахат в държавата по темата за Паметника на Комунистическата Лъжа ( ПъКъЛъ).  За начало инициативният комитет започва писмовен диалог (надяваме се да е диалог!) с български институции, които имат отношение по темата за статута, мястото и съдбата на идеологическия символ номер едно на комунизма в България. Малко е неудобно да се каже ( защото звучи неуважително по адрес на възрастни и грамотни хора), но част от тази книжовност ще трябва да обясни базисни истини на отговорни фактори в държавата за това що за уникат в Европа е паметникът на чужди войници, които се предполага да са загинали ( при това “за свободата на българския народ”, който не е дал и един изстрел срещу тях), но всъщност не са. Няма такива, нито един. Но има огромен паметник в тяхна чест. Няма и друг подобен случай където и да било другаде в Европа!  Обнадежден от идеята на министъра на културата Вежди Рашидов за създаване на музей на комунизма, Инициативният комитет за демонтиране на паметника на съветската армия му изпраща писмо с молба паметникът да бъде приютен именно там.  Впрочем, според съобщение на БТА, авторството на идеята може и да е на вицепремиера Цветан Цветанов:  Виена, 18 май /БТА/ Музей на комунистическото минало ще има и в България Музей на комунизма скоро ще има и в България, каза председателят на СЕМ Георги Лозанов, който участва в работата на Шестата световна среща на българските медии.  В рамките на панела „Изток-Запад – 20 години по-късно. Сенките от миналото“, Лозанов отбеляза, че България е останала последната държава, в която няма такъв музей. По думите му има вече решение на Министерски съвет, благодарение на министъра на вътрешните работи, към когото е отправен апел да разреши в сградата на бившия Музей на революционната бдителност да започне изграждането на такъв музей.”  Дали пък комитетът да не се обърне и към г-н Цветанов? Може би, но вече първата стъпка ще бъде свързана с инициативата, обявена от министър Рашидов:  “Музей на комунизма ще пресъздава мавзолея на Георги Димитров 17 Ноември, 2010 г. Бившият мавзолей на Георги Димитров ще бъде отчасти възстановен в бъдещия музей на тоталитарното изкуство, който Министерството на културата възнамерява да направи в столичния кв. “Изгрев“. Идеята на министъра на културата Вежди Рашидов е в мавзолея да има восъчна мумия. Мавзолеят ще се намира в бетонен бункер, който и сега съществува в сградата, отредена за музей на комунизма. В музея ще намерят място произведения, “дело на големи български творци, живели и работили в периода след II-та Световна война до 10 ноември 1989 г.“, съобщиха от ведомството. В момента се ремонтира сградата на Министерството на културата на ул. “Лъчезар Станчев” № 7 в кв. “Изгрев“. “  Хубаво е, че сградата се ремонтира в момента. Явно сме улучили правилния такъв. Паметникът е височък и трябва да се намерят конструктивни решения за приютяването му стига да има конструктивен подход към решаването на въпроса…  Авторът на този текст, като член на инициативния комитет, обещава да ви държи в течение и да не остави на завет темата за голямата стърчаща лъжа на(д) България.  Не съм привърженик на лозунга “България над всичко” заради историческата аналогия в кафяво. Но няма как да приема и ярко червеният вариант “ Комунизмът над всичко и всички” в България. Тъкмо това ни казва Паметникът!