Демонтиране на паметника на съветската армия

ДО ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

И С К А Н Е

от:

1. Валентина Костадинова Маринова,

2. Алдин Димитров Алдинов,

3. Валери Рангелов Велев,

4. Иво Любомиров Инджев,

5. Петър Величков Петров,

6. Стоян Георгиев Дерменджиев.

ОТНОСНО: ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № 2, т.2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г. ЗА ДЕМОНТИРАНЕ на скулптурните фигури и барелефи от ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ.

УВАЖАЕМА Г-ЖО ФАНДЪКОВА,

Решение № 2, т.2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г. гласи: „Възлага на кмета на Столична голяма община в срок до 01. 05.1993 г. да проведе необходимите процедури за демонтаж на скулптурните фигури и барелефи от паметника на съветската армия”. До момента решението на СОС не е отменено, като в същото време и НЕ е приведено в изпълнение от кмета на Столична община.

Като граждани, пряко заинтересувани от демонтирането на паметника на съветската армия, видно и от изложените по-долу съображения, намираме за необяснимо и в противоречие със закона неизпълнението от страна на кмета на Столична община на това влязло в сила решение на общинския съвет, което е в нарушение на задълженията на кмета, произтичащи пряко и от разпоредбата на чл.44 ал.1 т.7 и ал.2 от ЗМСМА.

Считаме, че няма никакво основание за бездействието до момента на кмета на Столична община за изпълнението на гореспоменатото решение, поради което настояваме в най-кратък срок да бъдат предприети необходимите за неговото изпълнение правни и фактически действия, а именно – създаване на съответната организация, както и издаването на съответната заповед за това.

От 20. 09. 2010 г. започна гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София. Инициативата е организирала подписка в подкрепа на искането на демонтиране на паметника, като до момента са ни подкрепили повече от 1400 човека от София, страната и чужбина. Провели сме редица дискусии чрез българските медии по темата. Направили сме контакти с различни български и международни институции, които подкрепят инициативата ни. Ще предприемем всички законови стъпки за постигане на нашата кауза.

Този спорен паметник продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и НЕдемонтирането му в последните 21 години е позорен акт за една демократична държава, за каквато светът приема Република България като член на Съвета на Европа, ЕС и НАТО. Паметникът на съветската армия продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни.

Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП.

Този паметник не е от категорията на военни гробища и костници. Още по-малко е „културна“ или „историческа ценност“ поради чисто идеологическия си характер в прослава на комунистическата диктатура, което го прави кандидат за музея на съответната епоха и абсолютно неприемлив пропаганден символ в сърцето на европейска България.

Запознати сме с отговора на кмета Стефан Софиянски на питането на групата на общинските съветници от ДСБ 9300-294/ 02. 07. 2004 по въпроса за неизпълнението на цитираното в това питане решение на СОС. В същия отговор бездействието се обосновава със спиране на демонтажните работи от Министъра на вътрешните работи. Такова разпореждане, доколкото въобще съществува и не е известно и в упражняване на какви правомощия евентуално е издадено, нито правното му основание, не може да бъде пречка или оправдание за продължаващото и до настоящия момент незаконосъобразно непривеждане в изпълнение на влязлото в сила решение на СОС.

Кметът Стефан Софиянски цитира също така Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация. Не е съобразено обаче, че същият е приложим единствено за военните гробища, костници и „исторически и културни ценности, свързани с историята и културата на Русия”, а въпросния паметникът е топоним на една несъществуваща вече държава СССР.

От правна гледна точка, този член не засяга по никакъв начин въпросния паметник, нито е пречка за предприемането на съответните действия от страна на кмета на Столична община по организиране на изпълнението на решението на СОС.

Ние настояваме, в качеството Ви на Кмет на Столична община, да предприемете необходимите действия, като също така прецените необходимостта от извършване на предвидените в договора предварителни КОНСУЛТАЦИИ с другата страна. Руската страна е декларирала, че няма да се намесва нито със сила, нито със заплаха от употреба на сила.

С изпълнението на посоченото по-горе решение на СОС, ще се постигнат всички цели, мотивирали неговото приемане, включително освобождаването на центъра на столицата ни от този паметник. В допълнение на това, считаме и че същият – като най-големия символ на отречената комунистическата диктатура – не може да продължава да стои на това място. По същите съображения и мотиви се демонтираха други, по-малки подобни символи, като петолъчката над “Партийния дом“. Русия демонтира СССР, ние настояваме същото да бъде направено със символа на демонтирания СССР, който все още доминира над столицата ни.

Молим също така да имате предвид, включително при провеждането на евентуални консултации с представители на Руската федерация, че решението на СОС от 18.03.1993 г. по никакъв начин не налага и не предвижда физическото унищожаване, повреждане или въобще физическото премахване и заличаване на „паметника на съветската армия”. Предприемането на действия и организирането на неговото демонтиране не изключват по никакъв начин вземането на каквито и да са мерки за неговото запазване или евентуално преместване, но на друго – определено от Вас подходящо място. Целта на решението на СОС е преди всичко този паметник да не продължава да стои на същото място в центъра на нашата столица.

Г-жо Фандъкова,

На един от страничните барелефи на монумента има знаме, на което стои надписа: „Вся власт Советом”. Давате си сметка колко нелепо е рекламирането на болшевишкия преврат днес, в 21 век, когато той е осъден не само от европейските народи и избраните от тях институции, но и от самата съвременна Русия. И колко още по-позорно би било спорът за този паметник да се решава в съда.

С оглед на гореизложеното,

Молим да предприемете съответните правни и фактически действия, включително издаването на заповед, с които да създадете необходимата организация за изпълнение и да изпълните предвиденото в решение № 2, т. 2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г., а именно – ДЕМОНТИРАНЕ на скулптурните фигури и барелефи от ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ.

Прилагаме копие от подписката ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София, както и препис от решение № 2 по протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03. 1993 г.

Искането е внесено от граждани, участници в Инициативния комитет ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София.

С уважение:

Валентина Костадинова Маринова ………………..

Алдин Димитров Алдинов ……………………………

(живее в гр. Берлин, Германия)

Валери Рангелов Велев …………………………………

Иво Любомиров Инджев ……………………………….

Петър Величков Петров ………………………………..

Стоян Георгиев Дерменджиев ……………………….

(живее в гр. Берлин, Германия)