3 comments on “И ний, пловдивчани, с удоволствие харизваме „Альошката“ на Музея на комунизма

  1. „…Плахо отварям очи. Светло е. Вече се съмва. Над мен е небето. Лишено е от цвят, но нощта си отива. На фона му, вперил поглед напред, е той. Руският войн. Застинал е насред крачката, с която всеки ден се потапя в бъдещето. Погледът му е устремен на изток. Приветствам го тихо. Здравей, каменна статуя! Бил си с мен толкова много пъти. Така добре ме познаваш. И аз теб. Самотният войник, пазещ на пост една рухнала идеология. Ти си непотребен, макар и така красив – нали го осъзнаваш? Защо бързаш да прекрачиш в бъдещето – то не те иска…“

  2. Аз предлагам нещо просто. Да вземем да го опаковаме нашият Алъоша. Да изградим нещо около него, без да го разрушаваме, щото и това струва доста пари.
    Всички такива паметници да вземем да ги увием в бял чаршаф да заспиват дълбок сън. Така всички са доволни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s