Демонтиране на паметника на съветската армия

До Негово Превъзходителство

г-н Юрий Исаков,

извънреден и пълномощен посланик на

Руската федерация в Република България

ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ОТНОСНО ДЕМОНТИРАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ

Ваше Превъзходителство,

Бихме искаме преди всичко да поздравим във Ваше лице руския народ и неговото политическо представителство за доблестта да бъде призната официално вината на сталинисткия режим за масовото убийство на поляците в Катин, извършено през 1939 г.  С решението си да признае това руската държавна Дума  показа на 26 ноември тази година, че руският народ наистина има силата да се изправи срещу несправедливостта и да превъзмогне една от най-болезнените страници от собствената си история.

Със съжаление признаваме, че в това отношение Република България изостава по пътя на собствената си демократизация. Независимо от присъединяването на нашата страна към международни организации, осъдили теорията и практиката на комунистическата диктатура; независимо от официалния български подпис под съответните документи, удостоверяващи процеса на декомунизация, на практика у нас няма ясен знак за освобождаване от знаците и символите на собственото ни минало, заклеймено само на теория, но не и така категорично, както направихте вие в Русия с акта на висшия законодателен орган на Руската федерация, за което още веднъж искрено ви поздравяваме.

Виновниците за това изоставане на България се крият зад презумпцията, че Русия стои на пътя ни, защото не би допуснала да се разпоредим с изпращането на съветската символика в музея на комунизма. Нима? Решението на руската Дума от 26 ноември 2010 г. показва несъстоятелността на внушението, че съвременна Русия е защитник на комунистическото наследство.

В българската история граждани пишат не за първи път писмо до руски посланик с надежда за разбиране и подкрепа. Не се приравняваме към великите ни предци от времето на българското Възраждане, но държим да подчертаем, че правим това, движени единствено от подобни безкористни и патриотични подбуди, мотивирали някога българите да започнат кореспонденция с тогавашния посланик на Русия в Цариград граф Н. П. Игнатиев, чието име и днес е записано със златни букви в  паметта на признателния за освобождението от турско робство български народ.

Позволяваме си тази препратка към историята заради очевидния факт, че тъкмо тълкуванието на историята е свързано с нашата дейност. Според нас историята се интерпретира твърде превратно по отношение на топонимите на държавата СССР, демонтирана от Русия на собствената й територия, която обаче е съхранила у нас непокътнати монументалните си белези.

Както знаете, България е единствената европейска държава, посрещнала мирно Съветската армия на своя територия по решение на правителството си в края на Втората световна война. В неутрална България НЕ Е БИЛ УБИТ нито един съветски войник. Дълги години този факт беше предмет на особена гордост, изтъкван като доказателство за дружбата между нашите народи. Парадоксално е, че тъкмо в наше време, когато имаме свободата да говорим истината, точно тази истина изведнъж изчезна от официалните речи и заявления, в които се говори за близостта между Русия и България. До такава степен, че много българи, а сигурни сме – и руснаци също, просто не познават тези реалности.

Парадоксално е също на пръв поглед, но премахването на топоними, които всъщност декларират само и единствено подкрепата за комунистическата идеология, наложена като господстваща на България от СССР, би направило по-известен от всякога жестът на миролюбие от септември 1944 г. Хората у нас, у вас и по света ще чуят за него както никога досега. Нима това няма да е принос към стремежа ни към поддържане и развиване на добрите ни отношения като илюстрация за онази особеност в тях, която ни различава от другите народи?!

Ваше Превъзходителство,

Нашето желание да се освободим от лъжата и да съобщим на себе си и света, че България единствена в Европа е посрещнала мирно съветската армия, няма нищо общо с някаква “русофобия”. Тъкмо обратното: както изрично се подчертава в договора между нашите две страни от 4 август 1992 г. ние трябва да отчитаме новите реалности в Европа и света. Има ли по релефна нова реалност от провала на комунизма и демонтирането на СССР от самата Русия? Съсредоточили сме усилията си върху паметника на съветската армия, който настояваме да бъде демонтиран и изпратен в музея, защото там е мястото на лъжата, че комунизмът ни е донесъл свобода.

Ние правим разлика между съветската символика и свързаните с Русия знаци на уважение към общата ни история. В споменатия договор, в точка 14, се говори за осигуряване на достъп до военни гробища и костници. Паметникът, за чието демонтиране настояваме, не е нито едното, нито другото. А и достъпът до него няма да е ограничен, ако бъде преместен от центъра на столицата на европейска България.

Ние, както и огромното мнозинство от българския народ, не поставяме под съмнение костници и гробове – най-малкото пък на руски войни, загинали тук и заради нас. Нещо повече, каквито и интерпретации да битуват например за костницата в квартал “Лозенец” в София, ние не оспорваме правото й на съществуване заради паметта на погребаните – независимо, че очевидно не са убити на българска територия. С това искаме да покажем разграничаването на казуса с паметника на Съветската армия, който рекламира банкрутиралата в световен мащаб идеология на сталинизма.

Разбира се, съществува вероятност залегналият в двустранния договор ангажимент на България към културните и исторически ценности на Русия у нас да бъде използван КОНЮНКТУРНО за ПРОДЪЛЖАВАЩО съхраняване на сталинисткия паметник в центъра на София. Такова тълкувание обаче не само би било исторически невярно, поради липсата на основание за паметник на съветската армия, миролюбиво посрещната в България, но и отстъпление от заявената вече линия на декомунизация в самата Русия. Нима тя трябва да бъде отказвана на България?

Ваше Превъзходителство,

В договора между нашите държави изрично се подчертава правото на всеки ОТ ДВАТА НАРОДА да се разпорежда със съдбата си. Тъкмо на него се позоваваме в своята инициатива И НАСТОЯВАМЕ за неговото спазване. Като отчитаме чувствителността на въпроса с демонтирането на паметника на Съветската армия за Руската федерация, оставаме с надеждата да ни подкрепите в името на общото ни бъдеще в един по-различен свят, населяван от свободни хора. Руснаците решиха да демонтират СССР и да признаят едно от най-ужасните престъпления на комунизма в гората край Катин. Ние също желаем да продължим напред като демонтираме най-големия съществуващ в България символ на комунистическата диктатура, довела до избиването без съд и присъда на хиляди българи след 1944 г., до затварянето в лагери и затвори на българи, несъгласни с комунистическия експеримент. Те със сигурност не са по-малко от поляците в Катин, а вероятно са и повече, но безименните им гробове са пръснати безпаметно из цяла България. И над това братоубийство триумфира паметникът с вдигнатия шпагин.

Паметникът на съветската армия в София разделя българския народ на палачи и жертви и отдавна е изпълнил идеологическите си задачи. Той е символ също и какви не бива да бъдат българо-руските отношения, и от преместването на паметника в музей ще спечели в бъдеще несъмнено онази ненакърнима от вековете братска близост на българския и руския народ. Президентът на Руската федерация Дмитрий Медведев не само недвусмислено осъди съветското минало, но и със загриженост говори за необходимостта от руска модернизация. Премахмането на паметника е макар и малка стъпка напред по пътя КЪМ НОВИ РУСКО-БЪЛГАРСКИ ОТНОШЕНИЯ. Нека я извървим заедно – и българският, и руският НАРОД заслужават това.

С уважение,

Инициативен комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София