Инициативният комитет за демонтиране на паметника на съветската армия окупаторка в София се присъединява към искането на гражданските организации „Коалиция за честно управление”, „Граждани срещу ДС”, Център „Хана Аренд”, Асоциация „Анна Политковская” и Гражданска инициатива „Справедливост”, които искат незабавно отзоваване на агентите на ДС – посланици и смятат да уведомят медиите на съответните страни за посланиците – агенти на ДС. Ние също смятаме, че правителството на ГЕРБ не трябва да поставя под въпрос доверието на евро-атлантическите ни партньори, съседите ни и други държави, с които имаме дипломатически отношения. Затова посланиците – агенти на на ДС, трябва да бъдат незабавно отзовани. Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия окупаторка в София възникна на 20 септември т.г. Тя е подкрепена от над 1300 българи, включително и живеещи в САЩ и ЕС. Искаме да се демонтира въпросния паметник на срама и лъжата, който разделя българския народ на палачи и жертви и като символ на провалилия се комунистически експеримент, в резултат на който над 2 милиона българи напуснаха родината си. Премахването му ще бъде реална подкрепа на демократичните промени в България, в която въпреки че е страна членка на ЕС и НАТО не се забелязва реална декомунизация. Против сме този паметник да бъде символ на признателността на българския народ към съветската армия, най-малкото защото тя не ни е освобождавала, а ни е окупирала и на българска територия няма нито един убит съветски войник.
Подкрепям. Миналата година бях за 20-годишнината на Мирната революция в Централна и Източна Европа в Лайпциг, където през есента на 1989 г. беше концентрирано протестното движение на източногерманските граждани. В програмата на конференцията имаше и посещение на Музея на Щази и аз специално се интересувах за съдбата на сътрудниците й. Няма лустрационен закон, но има морален императив. Никой не пречи на тези хора да работят и живеят, но те не представят държавата във външната политика и не заемат отговорни държавни длъжности. Така правата им не са нарушени, заедно с това в името на морала на обществото те заемат достатъчно дистанцирано място в обществения живот. Може би и тук трябва да стане нещо такова, за да не може Първанов до се позовава на нарушаване на чл. 14 – Забрана на дискриминацията от „Конвенция за защита правата на човека и основните свободи“, ако има жалба в Страсбург.