По повод на дискусията за премахването на паметника на Съветската армия в София искам да споделя някои факти за присъствието на наша територия на тази “армия –освободителка” и резултатите от това присъствие за нашата страна.
На първо място може да се каже че Червената армия ни “освободи” от Вардарска и Егейска Македония. Ето какво показват фактите –
На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. Това става възможно благодарение на германския дипломатически натиск оказан на Румъния, а не на “Соболевата акция”, както ни лъжеха доскоро в учебниците по история.
След навлизането на германските войски в Югославия и Гърция са ни върнати и земите населени основно с българи във Вардарска и Егейска Македония. Така на 19 април, наречен “Българския Великден”, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април и в Гърция и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка.
Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония, източния дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор и така се осъществява националният ни идеал за обединение на българите в една държава.
Ето и един клип за посрещането на българската армия през 1941г. в Охрид.
По спомени на възрастни хора живяли по това време, германските войници са се държали изключително любезно към местното население, няма регистрирана нито една кражба или изнасилване или друго престъпление.
Моята баба ми е разказвала че в тяхната къще е имало настанени немски войници, които са си плащали за всяко нещо, което са консумирали.
При друг случай с други германски войници те са и поискали една тава за да си приготвят някакво ястие , след което тавата и е върната измита.
За разлика от тях поведението на “армията–освободителка”, в нашата страна е описано достатъчно красноречиво от Чарлс Ланиус , специален кореспондент на авторитетното американско списание “Рийдърс Дайджест”, който по време на деветосептемврийския преврат се е намирал във България –
“ Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат”.
“ Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде бившите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт”.
След 1944 година, руските войски „освобождават“ по подобен начин и цяла Източна Европа, включително и държави, които са били техни съюзници.
В интервю за Радио Свобода историкът Борис Соколов разказва:
“ Но там в Белград още веднъж се проявява типичното поведение на Червената армия в Европа: войниците извършват 119 изнасилвания и 113 жени са били убити. Само за месец след като на територията на Сърбия има само няколко съветски дивизии това поведение предизвиква голям отзвук. Когато делегация на югославските комунисти пристига в Москва и се опита да получи от Сталин някои разяснения, извинения, той казва, че станалото е нормално и никакви претенции не трябва да има.
Често са били изнасилвани момичета от армията на Тито. Известен е следният случай: Батальон от югославската армия изпраща девойка на доклад в щаба на съветска дивизия. Момичето е изнасилено многократно от руснаците. По време на посещението си в Москва, Тито и Джилас повдигат този въпрос пред Сталин, но той защитава насилниците: „…не ви ли е жал за нашите войници изминали хиляди километри … позабавлявали са се малко …” ( по спомените на Джилас)
За зверствата на руските войски в Германия може да се напише цяла книга. Може спокойно да се каже че Червената армия „освободи“ цяла Източна Европа, налагайки и дивашки комунизъм.
В така наречената “Отечествена война” около 30000 млади българи загинаха в една напълно безмислена за нас война, срещу довчерашният ни съюзник, върнал ни обратно изконните български земи в Македония и Добруджа.
На второ място възпитаниците и последователите на “великия Съветски съюз” – българските комунисти ни освободиха и от националния ни елит и издигнаха на власт селяни, дошли от най – затънтените български села. Резултатите от тази политика са известни – България се превръща в едно “царство” на простотията и долните човешки страсти, последиците от които тегнат върху нас и до днес.
Националния нихилизъм достига до такива граници, които човек трудно може да си представи – в цялата страна се веят само червени знамена и нито едно българско, хора са арестувани и пребити, защото са поставили български флаг на домовете или магазините си вместо съветския, отрича се всичко направено преди преврата, българските офицери воювали за Родината са обявени за “царски офицери” и по-голямата част от тях са избити без съд и присъда или са изпратени по лагери. Политиката спрямо Югославия става изключително угодническа и нагаждаческа дори и без следа от някакво национално достойнство.
В Пиринска Македония са изпратени за “учители” сърби, които да наложат “македонско” самосъзнание на чисто българското население живеещо там, за да се осъществи проекта наречен
“ Балканска федерация “ – доминирана от Сърбия измислена федеративна държава, включваща и Пиринска Македония в територията си.
Добре че през 1948г. настъпва разрив в отношенията между Сталин / един от главните архитекти на „македонската нация“ / и Тито и договора е разтрогнат, иначе в противен случай щяхме да се „освободим“ и от Пиринския край.
Изброяването на фактите може да продължи още дълго, но мисля че и тези са предостатъчни за да убедят всеки нормално мислещ българин в необходимостта от премахването на този паметник на националното унижение и нихилизъм. И нека когато някои тръгне да защитава Съветската окупация на България се замисли и над тези неща.
Повод за размисъл е и въпроса защо в София няма достоен паметник на българския войник пролял кръвта си в няколко войни за обединение на Отечеството, а на входа на Борисовата градина има бюст на сръбския крал Милош Обренович.
Да се говори че премахването на паметника на окупаторската Червена армия е невъзможно, поради очаквания натиск от страна на Русия е глупаво и израз на национален нихилизъм, защото Естония например, премахна паметника на съветския войник от столицата си преди няколко години, въпреки протестите и погромите от страна на на етническите руснаци / които са около една трета от населението на страната, а тя цялата наброява едва около 1400000 души / и въпреки всичките заплахи от страна на руското правителство.
Ето и малко кадри от събитията в Талин през 2007 година.
Любомир Петров, 29.12.2010
Демонтиране на паметника на съветската армия 
БЪЛГАРИ, да запазим Паметника на Съветската армия! Това е уникално, неповторимо произведение на Социалистическото изкуство! Политиците ни унищожиха голяма част от националния ни труд! Да спрем унищожаването на десетилетния труд на нашите деди! Политиците ни продадоха десетократно по-евтино българските индустриални мощности на западни капиталисти, които извличат основните печалби за сметка на нашия български труд! Това ще тежи на тяхната съвест! Та един паметник ли няма да разруши тази съвест? Като нищо ще го разруши!!! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за създаденото и паметта за парливата истина независимо каква е тя! Младото поколение трябва да знае за атентатите, за жертвите на фашизма и комунизма, но бъдните поколения трябва да знаят, че “окупираната” България от Съветската армия е била индустриална страна, участваща в световния експорт на машини. Ние “окупираните” българи сме създавали технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Аз помня преди 40 г. съветски космонавти излитаха в космоса с българска клавиатура “Правец”. Аз помня преди 40 г. как електронно сметачната машина в Енергопроект проектира магистралата София-Пловдив за 25 мин. като представя технически разрез на всеки 100 метра и изгледи през погледа на шофьора. Когато бях моряк служих съвсем близо до Корабостроителния завод Варна, който беше като една перла в Европейското корабостроене. А Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни внедри автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника. И всичко това е по времето на “Червеноармейската окупация”!!! Корабостроителния завод е продаден за …1 щ.д!? Аз помня претъпканите плажове по Черноморието, как не можеше да се върви по пясъка от гъз до гъз, защото всеки можеше да си го позволи! Аз помня дългите опашки от 100-150 метра от усмихнати граждани на лифтовете Княжево – Копитото и Драгалевци – Щастливеца, излезнали за краткотраен неделен отдих в планината Витоша. Вижте състоянието на лифтовете сега! Вижте хотел Щастливеца, Вижте месокомбинат Родопа, вижте издателския комплекс Родина, вижте Завода за тежко машиностроене край Радомир, вижте паметника на културата Захарна фабрика, вижте кривите огледала в Западен парк, вижте АЕЦ Козлодуй, а за АЕЦ Белене, надявам се, че знаете ? Нима не знаете за дебатите свързани с демонтирането на Айфеловата кула преди по-вече от век? Но сега Айфеловата кула в Париж е обновена, усъвършенствана, модернизирана и привлича огромен туристически поток! А в Испания има възстановени паметници дори и на диктатора Франко. А в центъра на Мадрид видях на восъчни фигури човек с набит в ануса кол излизащ през устата. Отвратителни ужасяващи картини пресъздаващи събития от инквизициите на 17 век. грижливо пазени. А в Букурещ видях, че на паметника на разстреляните комунисти Николае и Елена Чаушеску няма нито една драскотина и нито капка боя! А малката червена петолъчка стои непокътната! Ето как хората си пазят истината за историята! Отворете си очите, не се подавайте на пропагандите така лесно, горедейте се, че сте Българи, има за какво! Уважавайте истината на историята! Вместо подписка за разрушаване, защо не обявите конкурс за обновяване на паметника с подробна информация за истините, които защитавате с цел да привличаме туристи? Аз лично ще предоставя цяла месечна пенсия за възстановяване на счупената ръка на средната скулптура! Погледнете в огледалото на съвестта си и си отговорете колко бихте дали за разрушаването на този паметник? Предложете нещо ново! Издигнете на по-висок етап съществуващата даденост, но не я разрушавайте, не правете тази грешка! Само глупакът повтаря грешките си, а умният се учи от грешките на другите! С уважение инж. Ленин Велинов Станоев тел. 0885895072
За всички е ясно кой ни продаде на руснаците и само тях да ги обвиняваме е безумие.Ясно е,че да оскверниш паметник посветен на загинали руски войници в България е кощунство.Ясно е,че както ние се отнасяме с чуждите паметници,така ще се отнасят и с нашите паметници в чужбина.С една дума-всичко е ясно!