5 comments on “Между паметта и шмайзера

  1. Ако сме цивилизована нация, трябва да си помислим за музей на тоталитарното изкуство, както това стана в други бивши социалистически държави от Централна Европа. Именно защото е история и тя трябва да остане за поколенията, бих искала да видя там селянката с широките прасци и туристическите обувки и българина с каскета, бомбите и въобще оръжието, наклонените напред фигури, готови за бой. Поколенията трябва да знаят, как е изглеждало тоталитарното изкуство като отражение на тоталитарната реалност. Била съм в Москва в Третяковската галерия и можах да си отделя за съжаление само половин ден. Колкото до музея на социалистическото изкество – достатъчно беше да видя едрата фигура на селянката до трактора, просто минах през всички зали за половин час и това беше…

  2. В текста по-горе Нешка Робева е цитирана:“Това е история.Никой съвременник няма право да лишава бъдещите поколения от тяхната история.“ Иска ми се да попитам г-жа Робева, защо след като паметникът е история (това е безспорно) нейната партия БКП разруши паметниците на Сталин в България, след развенчаването му от Хрушчов? Това разрушаване не лиши ли бъдещите поколения от история? Или г-жа Робева и нейните съпартийци тълкуват историята както им е угодно,както им отърва!

    Арх. Явор Банков: „Никъде по света не събарят паметниците, независимо дали ги почитат, или не. Най-голямото нещастие за един паметник,е да не го почиташ, да не му обръщаш внимание.“ Г-н Банков сякаш живее в друг свят и затова не е чул или чел в кои страни са демонтирани или съборени комунистически паметници, в това число и на Червената армия. Г-н Банков, само преди дни взривиха (не демонтираха, а взривиха!) паметник на Сталин в Украйна!
    Г-н Банков, там е работата,че съветските паметници в България са почитани повече от българските, обгрижвани и поддържани са повече от българските, радват се на завидно внимание и са обект на поклонения по какви ли не поводи.

    Пак в текста по-горе е написано, че ръководители на творческия колектив са скулпторът Иван Фунев и арх. Данко Митов. За съжаление в текста по-горе я няма позицията на един от членовете на творческия колектив, на един от създателите на паметника-световно известният български скулптор, проф. Любомир Далчев. А тя е: „Редно ли е на нашата българска земя да стърчат паметниците-жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра-да търпи паметници за възхвала на своите поробители…Пребоядисаните комунисти с непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи и сега доказват категорично,че не са българи, нито български поданици.“ В.“Труд“,28 юли,2004г.
    „Жалоните на поробителя“

    Съжалявам още,че не си спомням името на една руска журналистка-дисидент (дали не беше Валерия Новодворская?), която преди няколко години призоваваше всички народи от бившите комунистически страни да подкарат булдозерите и да разрушат съветските паметници намиращи се на техни територии.

  3. Д- р Бодуров (ако това е истинското Ви име ?), очевадно е, че искате да дискредитирате Иво Инджев кото член на инициативния комитет за демонтиране на паметника на Съветската армия. Да го дискредитирате в очите на членовете на инициативния к-т и на хората подкрепящи ги. И така да лишите и едните, и другите от един активен(и ефективен) участник в постигането на нашата цел-демонтирането на паметника.
    Имайте предвид, че Иво Инджев не се е „натискал“ да стане член на инициат. к-т (за да провали инициативата – както се опитвате да ни внушите), а е бил поканен.
    Греховете, които му вменявате, и към които десните хора са чувствителни- знаете го много добре, са плод на вашето въображение. Само за един от тях той си призна публично преди години. Комай беше единствен? Чест му прави!
    Но оттук нататък започват ченгесарските манипулации, похвати, „хитрини“. Обръщате се фамилиарно към него („А бе,Иво“), с други думи познавате го добре или се познавате добре.Така повишавате доверието на четящите текста към Вас и ви вярват повече. И това е удобният момент към един признат грях да се прибавят, пришият и други- въображаеми. Една част от хората (лековерните) ще приемат и въображаемите грехове за истински. Както казват хората, край сухото ще изгори и мокрото. Каквато е и целта!
    Д-р Бодуров (ако това е истинското Ви име?), започвате вашия коментар, по- точно- информация с „За Иво Инджев знаем със сигурност…“, вместо с нормалното, човешкото – “ За Иво Инджев зная със сигурност…“. Именно този изказ Ви издава, че сте от „знаещите със сигурност всичко и за всички“ ,и преди,и сега т.е. от ченгетата. И сега си изпълнявате заданието, което Ви е възложено.
    Важното е, че Иво Инджев работи за нашата кауза с цялото си сърце!
    А сега вместо да ни занимавате с вашите измислици, коментирайте текста „Между паметта и шмайзера“.

  4. Ами да коментирам: Чисто технически погледнато България е била съюзник на Оста… т.е. била е съюзник на фашистка Германия, на която е оказвала логистична подкрепа. Естественно последващата реакция на СССР достигайки нашите граници, преследвайки немската армия е да ни обяви война – така се прави преди навлизането в териотирията на враждебни държави. Както казах това е чисто технически – на практика СССР не е воювал срещу България, и в резултата от това България е понесла твърде малко загуби…виж от бомбардировките на САЩ и Англия сме взели повечко.
    Смрадливият вой тук ме изумява – съюзници сме на една анти съветска коалиция, действаме увно против СССР и накрая ревем,че ни обявили война …и че ни окупирали, ми къде бЕха достойните български пълководци, че да застанат рамо до рамо с немските витязи и да влезат в бой с червената чума , а къде са националистическите младежки организации , като „БРАННИК“ напр.,че да се хвърлят в бой като едни „Хитлерюгенд“… ми нЕма ги .
    В смисъл тогава – „Добре дошли братя не ни бийте ..молим сА.“ , пък сега „Аааа той Горбачов ви е.ба майката, а ся и ние да ви дона …бем, че САЩ сега са по -силни.“

    Малко ми напомняте на Алековия герой / бай ви Ганя , ако не сте се сетили /, който като списува вестника разсъждава така с Гочоолу:
    „И аз тъй мисля …засега ще я караме с правителството , пък като усетим,че им се клатят краката ще им ударим едно текме …и сновите пак на власт.“

    Грозно господа демократи, грозно … аз пък съм учен от дядо ми свещеник, син на моя прадядо свещеник, той пък син на опълченец, че човек трябва да държи на думата си и да не предава приятелите си …

    Прочее това имах да кажа , господа демократи …според мен много по за събаряне е джамията, но с оглед на лицата с друго вероизповедание, ай нека си седи, не ми пречи …стига да не стане официален и централен молитвен храм,че май натам сме тръгнали … а защо, мисля и сами ще се досетите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s