Вървиме ние на девети януари две хиляди и единадесета година, един фашистки лумпен и една фашистка свиня, към паметника на съветския шмайзер в София, ”находящ” се точно там, където е построен през 1954-та. Единият, не съм сигурен лумпенът или свинята, е роден преди седемдесет и една, а другият преди шейсет и шест години. И двамата сме архитекти, с извинение, особено единият, но не знам кой точно е. Знам само, че не съм аз. Край нас гъмжи от фашистики лумпени и свине журналисти, адвокати, художници, музиканти, артисти и най-обикновени нормални хора. В очите на някои се чете надежда, на други – отчаяние, на трети примирение, а на един –двама отива дори къмто бунт. Ама ако има някой друг да го направи. С две думи – скапани интелигенти. Не носят знамена, щото свинското фашистко лумпенство знаме няма, не носят мегафони, не държат речи, държат собственоръчно написани или принтвани в къщи листчета с безсмислия като: „Ние сме за мир, но не за примирение!”. Или: „Не сме русофоби, но не сме и роби!”, и други такива, пак с извинение. Припомням, това се случва във второто десетилетие на двадесет и първи век, в София, столица на почти независимата държавица България, член на Европейския съюз и НАТО, и ние сме пред паметника на съветския шмайзер в София.
Отдолу полираният гранит, частично покрит с топящ се януарски сняг, е хлъзгав, като новогодишно приветствие на президента Гоце. Уж стъпваш на твърдо, а във всеки момент може да вирнеш краката. И двата. Единия на изток, другия – на запад. За радост на президента, Доган, и всички останали разкрачили се ченгета!
А колко хубаво е, когато президентът е стъпил здраво на Земята и с двата крака. Единият крак да му е в Симитли при вълците, другият да му е в Узбекистан при архарите, а някъде отдолу, където му се ветрее оная работа, но още по-отдолу, да е прекрасната му Родина! …
„Хороша страна моя родная!
Много в ней лесов полей и рек!
Я другой токой страны не знаю,
Где так вольно дышать человек!”
Едно време и самия „человек” знаехме поименно. Казваше се Тато и придружаващите го лица. Голяма част от придружаващите го лица, ако не и всичките, не бяха никакви лица, ами си бяха абсолютни задници. Сега го наричаме „Бато и придружаващите го лица”. Това, за придружаващите го лица си остава в сила. В смисъл, че те са почти същите, или са техни дечица, завалийчетата, или са припознати като такива. Но пак изключително рядко са лица…
Та вървим ние, двамата фашистки свиньолумпени, аз и Косьо Брадата, пред нас се извисява паметникът на българските окупатори, понеже има митинг, на който искаме да изразим некакси демократичната си воля, той да бъде не разрушен, просто да бъде преместен на място далечно, място тъжно, място злачно…което ни обеща министарот Рашидов.
Няма да ви разказвам, че оперативно, и много организирано, на същото място, не само по същото време, но дори и половин час по-рано, без разрешение от общината, но без забрана от полицията, ни чакаха петдесетина суперинтелитгентни, нелумпенизирани и нефашизирани комуноидни и чегевароидни автентични български граждани. С мегафони. С вувузели. С чучуло на Иво Инджев. С яйца, с които да замерят това чучуло. Със знамена на миротвореца, пацифист и борец за собствените си надграждански права Ернесто Че Гевара! В името на които си собствени ЕрнестоЧеГеваровски права е застрелял собственоръчно, включително и по телевизията, стотици кубински фашистки лумпени и свине. Хак им е!…И защо им е хак? – питам се аз, и потъвам във възможния отговор…
…
Още от самото начало на този текст зная, че ще стигна до това, до което стигам в момента, и в този смисъл искам да ви кажа следното: Ще гледам да не се повтарям, но ако ми се случи, моля за извинение! Случва ми се непрекъснато…
Питали ли сте се някога – какво означава „Работническо-селска власт”? Ако не сте, ще ви го обясня. Това е власт, упражнявана от почти най-ниско образованата част от човечеството. Защото винаги има и по-необразована, но тя до власт никога няма да се добере. Не говоря за най-неинтелигентната, защото образованието по правило няма нищо общо с интелигентността. Говоря за най-необразованата работническо-селска част от него.
Ето тази наистина огромна част от човечеството е създала левичарството.
Какво в същност е левичарството?
Левичарството дори не е теория. В никакъв случай не е идеология, защото тази дума е противопоказна за нормалното човешко развитие. Идеологията вкарва всички човешки проблеми в кръговрат от безсмислени и измислени закони, в които самият човек отсъства, идеологията прави от човека нищожество, което трябва да подчини единствения си живот на някаква измислена кауза. Четете „Как се каляваше стоманата” – най тъпата книга на двадесети век!
Управлението на една държава, дори тя да се нарича България, не е упражнение за наглеци. Питам се – дали го разбрахме, след като достатъчно наглеци се упражняваха върху България!
Но на всички наглеци от всички страни, които умират да се съединяват, и особено на българските такива, искам да кажа следното:
Вървиме ние на девети януари две хиляди и единадесета година, един „фашистки лумпен” и една „фашистка свиня”, към паметника на съветския шмайзер в София, „”находящ” се точно там, където е построен през 1954-та. Единият, не съм сигурен лумпенът или свинята, е роден преди седемдесет и една, а другият преди шейсет и шест години. И двамата сме архитекти, с извинение, особено единият, но не знам кой точно е. Животът и неговия, и моя са преминали по различни писти, но в един и същ социалистически антисмисъл. Това, че днес вървим към паметника на съветския шмайзер в София, означава само едно:
Винаги ще има хора като нас! Знам, че искахте да ни изтребите, и положихте много усилия за това, но ето, ние двамата оживяхме. Оживяли са и няколкостотинте „фашистки свине и лумпени” около нас. Животът, истинският живот, иска ние да ставаме все повече, а вие все по-малко. Нищо, че в момента сте по-вувузелски. Бих казал и Велзевулски. То, за да надуваш вувузела или велзевула, акъл не ще, нали?!…
А за знамето с Че Гевара евалла ви правя! За догодина си направете знамена със Садам, Милошевич, Кастро, Пол Пот, Ким Ир Сен,Мао, Хитлер, Сталин, Ленин, Димитров…то по-надолу – няма накъде!
Ние не искаме надолу. Искаме напред. Искаме да имаме бъдеше. Искаме да вярваме, че имаме бъдеще.
Този паметник ни държи в миналото. При шмайзерите. При комунистите. При съветския съюз.
При безсмислието…
…
На около триста метра от тук е паметникът на Васил Иванов Кунчев. Левски. Човекът, когото обесиха за България. Паметникът е висок около три метра. Пред нас е паметникът на съветската армия. Която обеси България. Висок е повече от трийсет метра. Все пак трябва да изберем.
Левски, или съветската армия?
Несъвместими са…
Белчо Дончев, януари 12, 2011
Демонтиране на паметника на съветската армия 
Казвате, че левичарството е „власт, упражнявана от почти най-ниско образованата част от човечеството”. Ако това е вярно значи последните 15 години са най-левичарския период в българската история…
Да – комунизмът не е идеология. Комунизмът е една мечта за свят, в който всеки индивид върши каквото умее (обикновено средно аритметичното м/у онова, което желае и другото, с което реално може да бъде полезен), а всички получават еднакво (защото трудът на всеки допринася за развитието на цялото обществото). И ако тази мечта е жестоко изродена на практика, причината трябва да бъде търсена в първичната човешка природа и животинската алчност на човешката цивилизация. Иначе в практиката, капитализмът е не по-малко деформиран и опорочен. Дефектите обаче са в нас, в хората.
За да си развиваме обществото, трябва да анализираме историята безпристрастно. Не да ни е срам от нея, не да я крием „на място далечно, място тъжно, място злачно”. Разбирам комплексите на вашето поколение, разбирам желанието да заровите мръсните си тайни, но ние младите трябва да ги познаваме. Първо, за да не повтаряме вашите грешки и второ, за да надграждаме хубавото и правилното. А историята никога не е само черна или само бяла. За нас Василий Българоубиец е жесток тиран, за гърците е далновиден владетел и велик пълководец. За нас Симеон е велик, а този период от историята е Златен век, за други балкански народи това е време на упадък и робство. За нас Левски и Ботев са герои, за турците са терористи. Същото е и с Че Гевара… Ние трябва да познаваме историята, трябва да се научим да я разглеждаме от всички страни, да я поглеждаме през чуждите очи и пориви. И ако руската армия е дошла по българските земи, за да отстоява своите си интереси, то тя пак си остава единствената велика сила, чийто действия са осъществили един 500 годишен порив за българска свобода. А ако на 16 септември 1944 година в София влизат узурпатори и тирани, то такива са и онези, които нахлуват във Франция около 3 месеца по-рано.
Съжалявам, че Сте дефектен, г-н Четелязов.
Моля, самонакажете се с сърп и чук в ръка, докато четете „Манифеста“ на вашият брадат бог – Маркс.
И се тюхкайте. Ние, хората които знаем и можем, не съжаляваме, защото нашият строй не пропадна по цялият свят. И да, ако не Сте достатъчно образован, прочетете какво е що „Кибуц“ и защо „светлата мечта на комунизма“ е всъщност умопомрачено противочовещие.
Благодаря за отеделеното време. 🙂
Ами не знам – аз си казвам моето мнение, ти подхождаш със сарказъм, ирония и злост. Хората, които знаят, могат и не съжаляват не правят така. Особено в интернет и в wordpress – една платформа, създадена, за да провокира диалог. За демокрацията най-святото нещо е свободата на словото. Това, че не търпиш и не вникваш в чуждите думи е тоталитарен дефект, който доказва, че в България „нашият строй” е изкривен по нашенски. А това, че консумираш изкривеното отражение на капитализма, не превръща капитализма в твой строй. Аз лично нямам строй и не обичам да се движа под такъв. Вярвам в американската демократична мечта от 60-те години и мисля, че прилагането на комунизъм в България е един ужасен социален експеримент, който разяжда обществото ни до ден днешен. Онова, което написах по-горе, не защитава комунизма, а казва съвсем друго. Съжалявам, че нямаш потенциал, за да го разбереш.
А не е ли навсякъде комунизма ужасен социален (българската дума за това е „обществен“, другарю „интернационалист“ ;)) опит? Ако не, ходи в Северна Корея и слави вожда, пак ти казвам, образовай се за кибуците и тогава ще си говорим пак.
Ето какво казва в едно свое скорошно интервю проф. Николай Василев:
„Мога да посоча различни примери за глупост. Най-актуалният е развихрилата се дискусия по отношение на Паметника на Съветската армия.“
И след това изказване, най-актуалният пример за глупост стана самото изказване.
Давам линк към клипче за Литва. През август 1989 г., във връзка с 50-годишнината на Пакта Рибертроп-Молотов 2 милиона граждани на Липва, Латвия и Естония, хванати за ръце и пеещи народни песни правят т.нар. Балтийска верига и отстояват независимостта си от Съветския съюз – http://www.youtube.com/watch?v=7W-z1YmZ-6U&feature=related
Не закъснява обаче и кървавият 13 януари 1991 г. с много жертви и отново „помощ“ от Съветската армия, но не мога да намеря клипчето.