Демонтиране на паметника на съветската армия

ЧРЕЗ

КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

ДО

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

СОФИЯ ГРАД

Ж А Л Б А

от:

Итициативния комитет ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София (поименно)

чрез адв. Юлиян Петров Димитров

(Адв. дружество „Груйкин и съдружници) –

също и съдебен адрес за призоваване и съобщения

на жалбоподателите

ПРОТИВ:

1/ Бездействие на Кмета на Столична Община по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт (чл.44 ал.1 т.7 от ЗМСМА) по отношение на Решение № 2, т.2 по Протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03.1993 г.;

2/ Мълчалив отказ на Кмета на Столична Община за произнасяне (издаване на заповед за провеждане на съответните процедури) по Искане (молба) с Вх. № 94-В-700 / 09.12.2010 г. във връзка с Решение № 2, т.2 по Протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18. 03.1993 г.

УВАЖАЕМИ  ГОСПОДИН / ГОСПОЖО  СЪДИЯ,

На проведено заседание на Столичния общински съвет (СОС) на 18.03.1993 г. по т.2 от дневния ред е прието Решение № 2, т.2 по Протокол № 24, с което е възложено на кмета на Столична голяма община в срок до 01.05.1993 г. да проведе необходимите процедури за демонтаж на скулптурните фигури и барелефи от паметника на съветската армия.

Това решение на СОС е влязло в сила, поражда съответните задължения за Кмета на Столична община, но до момента все още не е изпълнено.

На 09.12.2010 г. подадохме съответното искане до Кмета на Столична община да бъдат предприети от него всички правни и фактически действия, необходими за изпълнение на това решение и провеждане на съответните процедури.

На първо място, кметът на Столична община е задължен да предприеме необходимите фактически действия по изпълнение на посоченото решение на общинския съвет, пряко което негово задължение произтича пряко по силата на нормативен акт, а именно – чл.44 ал.1 т.7 от ЗМСМА. Именно тази разпоредба, а не самото решение на СОС, го задължава да организира и предприеме действия по неговото изпълнение.

На второ място, съобразно нормата на чл.44 ал.2 от ЗМСМА и другите относими законови и подзаконови разпоредби към конкретния случай – с оглед на съответните процедури, които той е длъжен да организира и предприеме, за да изпълни решението на СОС, кметът следва да предприеме и правни действия, изразяващи се в издаване на съответния административен акт, в случая заповед. Тъй като искането ни за това е депозирано в Столична Община на 09.12.2010 г., то съобразно разпоредбите на АПК срокът, в който следваше да се произнесе, беше до 23.12.2010 г. включително. Тъй като няма произнасяне по същество на искането ни в посочения срок, то е налице и мълчалив отказ, подлежащ на оспорване в едномесечен срок – считано от 24.12.2010 г. до 24.01.2011 г. включително, на която подаваме настоящата жалба.

Жалбата против отказа поддържаме и на двете заявени основания – и като бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт (действия за провеждане на необходимите процедури и демонтиране на скулптурните фигури и барелефи от паметника на съветската армия), и като отказ за издаване на съответния административен акт (заповед, с която да създаде необходимата организация и възложи на конкретни органи, служби и длъжностни лица от общинската и местната администрация конкретни задължения).

Единствено получихме от Зам. Кмета на СО писмо, с което ни уведомява, че “паметникът на съветската армия не е общинска собственост”. Това писмо обаче не е нито произнасяне за уважаване, нито за изричен отказ на подаденото от нас искане, нито предприемане на необходимите фактически действия. То е индикация в потвърждение наличието на мълчалив отказ от издаване на съответния административен акт, както и за продължаващото бездействие на административния орган.

Намираме, че отказа от страна на Кмета на СО е неправилен и незаконосъобразен, в противоречие с вменените му от закона задължения, поради което го оспорваме на всички основания по чл.146 от АПК, включително и поради противоречие с целта на закона – както на ЗМСМА с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл.44 ал.1 т.7 и ал.2, така също и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.), проявление на който режим е паметника на съветската армия, който може да се отнесе към едно от действията на комунистическия режим, визирано и конкретно в чл.2 ал.2 т.6 от същия закон.

Този спорен паметник продължава да разделя народа ни на палачи и жертви. Той е изпълнил отдавна идеологическите си задачи и НЕдемонтирането му в последните 21 години е позорен акт за една демократична държава, за каквато светът приема Република България като член на Съвета на Европа, ЕС и НАТО. Паметникът на съветската армия продължава да е символ на една лъжа, която е видна още в надписа му: „На съветската армия освободителка – от признателния български народ”. Смятаме, че паметникът е унизителен и уронващ националното ни достойнство символ, който няма място в центъра на столицата на България, като членка на ЕС и на НАТО. Демонтирането му ще е ясен знак за декомунизацията на страната ни. Паметникът в България, която единствена е посрещнала мирно и без съпротива войските на СССР в края на Втората световна война, няма аналог никъде другаде в Европа, където съветската армия действително е водила боеве и е дала многобройни жертви. В България, неутрална държава към момента на
съветското настъпление, е имало правителствена заповед да не се стреля срещу въпросната армия, която не е дала нито една жертва на българска територия. Тези обстоятелства, драстично различни от действителността във Виена, Берлин, Букурещ и т.н., лишават от основание самото съществуване на подобен топоним на една чужда държава в центъра на столицата на европейска България. Но го правят единствено и само отличителен знак на натрапената ни с чужда военна сила идеология и практика, заклеймена не само от общоевропейски институции, но и отречена дори от приемниците на политиката на БКП в България в лицето на БСП. Този паметник не е от категорията на военни гробища и костници. Още по-малко е „културна“ или „историческа ценност“ поради чисто идеологическия си характер в прослава на комунистическата диктатура, което го прави кандидат за музея на съответната епоха и абсолютно неприемлив пропаганден символ в сърцето на европейска България. В същия смисъл е и отговора на запитването ни от страна на Министерството на културата с Писмо Изх. № 05-00-0028 / 15.12.2010 г.

С изпълнението на посоченото по-горе решение на СОС, ще се постигнат всички цели, мотивирали неговото приемане, включително освобождаването на центъра на столицата ни от този паметник. В допълнение на това, считаме и че същият – като най-големия символ на отречената комунистическата диктатура – не може да продължава да стои на това място. По същите съображения и мотиви се демонтираха други, по-малки подобни символи, като петолъчката над “Партийния дом“. Русия демонтира СССР, ние настояваме същото да бъде направено със символа на демонтирания СССР, който все още доминира над столицата ни.

Решението на СОС подлежи на изпълнение и задължение за предприемане на всички необходими правни и фактически действия за това – по силата на цитираната законова норма, има кметът на Столична община. То следва да бъде изпълнено независимо дали този паметник формално е общинска или държавна собственост.

Допълнителни съображения в подкрепа на настоящата жалба ще изложим в съдебно заседание, както и с оглед становището на Кмета на Столична община и евентуално конституираните заинтересовани лица.

Прилагам следните документи:

1. Писмо от 17.01.2011г. от Зам. кмета на СО.

2. Писмо Изх. № 05-00-0028 / 15.12.2010 г. на министерство на културата.

3. Протокол № 24 / 18.03.1993 г. с решение № 2 на СОС.

4. Писмо Изх. № 03-00-102 / 13.05.1993 г. от Председателя на  СОС, ведно с декларация на СОС.

5. Писмо Изх. № 04-08-26 / 27.04.1993 г.

6. писмо Изх. № 03-00-85 / 28.04.1993 г. до МС.

Прилагам препис от настоящата, заедно с приложенията.

С  уважение:

адв. Юлиян Димитров