На 09.01.2011г. се състоя митинг пред паметника на съветската армия (това, че е с малка буква думата „съветски” не е грешка, просто не мога да се пречупя да го напиша с главна) в София, организиран от гражданска инициатива за демонтиране на този паметник и поставянето му на определено място, където да е ясно какво значение е имал за нашата история. Ние смятаме, че той е един от най-силните символи на жестокостите на комунистическия режим в България, който продължава да съществува в центъра на града ни, без каквато и да било историческа правдоподобност, тъй като съветската армия окупира България, а не я освобождава.
Тази среща на хора голяма част, от които пострадали по време на тоталитарния, комунистически режим, беше разрешена от Столична община. Няколко дена преди събирането се разбра, че една групировка, която се представяше и все още се представя като „младите от Българската социалистическа партия-БСП, възнамерява да атакува със не съвсем мирни средства тази инициатива, без да има разрешение от Столична община. От инициативния комитет за Демонтиране на паметника на съветската армия уведомиха полицията, която е дала своето уверение, че ще следи строго за евентуални инциденти. Действително до физически наранявания не се стигна. Обаче позитивните страни на ситуацията стигат до тук. Съществуват страни на тази ситуация, които без никакви съмнения мога да нарека не просто отрицателни, а чудовищни като степени на нарушаване на човешки права. Те повдигат много въпроси. Ето някои от тях:
- Как е възможно изобщо да бъде допуснат, от страна на полицията един такъв, както го наричат „контра митинг”, без да е официално разрешен от Столична община?
- Как е възможно полицията да стои безучастна при употребата на закани като „само Белене за вас” още повече, че както вече споменах една голяма част от хората, към които бяха отправени са жертви на лагера в Белене или други подобни лагери, друга част имат близки преживели тази травма или такива, които не са се завърнали от тези лагери?
- Как е възможно БСП да не се разграничава от тази групировка, след като твърди, че е реформирана партия и не изповядва идеите на Българската комунистическа партия (БКП)?
- Как е възможно да се допусне хора, жертви на комунистическия режим да чуват „само Белене за вас”, вместо разкаяние?
- Дали това би се сметнало за допустимо, ако се направи аналогия с хитлеристкия режим?
- Дали в Германия някой би допуснал реплики като „само Аушвиц за вас”?
И най-важният въпрос е:
Как е възможно след като БСП не се разграничава от подобен тип изявления да бъде представена в Европейския парламент?
Това беше мирен митинг на инициативата за Демонтиране на паметника съветската армия, той демонстрира нашето несъгласие да виждаме навсякъде около себе си символи на една от най-големите трагедии за нашата страна, на един режим, който потъпкваше всички основни човешки права най-много, от които потъпкваше правото на свободен избор. Ние не искаме да разрушим този паметник, както комунистическият режим искаше да разруши нас. Искаме просто да не ни напомня всеки божи ден за тези тежки преживявания, а когато искаме да си спомним за тях, за да не ги преживеем отново, да можем да отидем на специално за това място. Разбира се ние не можем да решим това, има държавни и общински институции, които взимат тези решения. Но можем да кажем своето мнение, както е във всяко едно гражданско общество. Нима това не е основна ценност и цел на Европа и целия демократичен свят?
Как е възможно заради това гражданско право една секция на парламентарно представена партия, която освен това е представена и в Европейския парламент да отправя подобен тип заплахи.
И още един въпрос:
След като БСП не се разграничава от този „контра митинг” и тези обидни за демократичните идеи реплики, как е възможно да е част от Евролевицата?
Диана Алексиева
януари 2011 г.
Демонтиране на паметника на съветската армия 