Само за денонощие читатели на блога практически събраха необходимата за логистиката на първоаприлския концерт пред паметника на съветската армия, насрочен за 2 април, събота. Това са близо 800 лева, необходими за плащания, свързани с музиката и организацията на събитието.
Който си мисли, че в България се събират лесно такива суми, да пита колко получиха от двумесечното си усилие да пропагандират каузата си (коя от коя по драматична, свързана предимно със здравословен проблем) участниците си в телевизионното шоу “Байландо” – финалисти съобщиха, че са “спечелили” 10 лева! Да, това са несравними неща, но все пак…
Всеки паричен превод, адресиран до мен като получател, упълномощен от инициативния комитет, беше препратен на организаторите и те ще удостоверят това на своя сайт (без да оповестяват имена и адреси на дарители, тъй като не са оторизирани за това).
Ако сравнението с едно телевизионно шоу ви изглежда неадекватно, тогава предлагам друго: дарителството на българите от епохата на възраждането. В “ Железния светилник” щедростта и ентусиазма на българите, даряващи за своя църква, е описан от Димитър Талев. Оказва се, че това не е безвъзвратно загубен инстинкт сред българите, готови да подкрепят кауза най-безкористно!
Ако се пренесем от 19-ти в 21-ви век обаче можем да кажем още нещо: правим история заедно по небивал досега начин. Вероятно за първи път чрез силата на технологично осъществимата виртуална (но и духовна връзка) между нас предприемаме реална стъпка към осъществяването на конкретен граждански проект от общонационално значение.
Кой казва, че нямаме гражданско общество? Имаме, но нямаме обединяваща кауза, която да го мобилизира. Примерът е пред очите ни!
Ето защо тук пиша не просто финансов отчет, а история.
Демонтиране на паметника на съветската армия 
Браво за инициативността и бързата реакция на всички, които подкрепиха тази кауза финансово. Благодарим ви! Всичко това дава много надежда за нас, на тези след нас и за всички!
Pingback: ПИША НЕ ОТЧЕТ, А ИСТОРИЯ! | Bulgarian Blog