Демонтиране на паметника на съветската армия

Българският неокомунистически език и изграждането на стратегии за въздействие

доц. д-р Любима Йорданова, М.А., политолингвист

Случайно попаднах на текста на „ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД ПОРЕДНИТЕ НАБЕЗИ НА НЕОФАШИСТИТЕ ЗА ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА „СЪВЕТСКАТА АРМИЯ” – http://bcparty.tk/component/content/article/1-latest-news/71-ck-pb-bkp-deklaracia и няма как да се сдържа да не коментирам и анализирам езиковия арсенал, смесица от съвременност и комунистическа терминология от времето на социализма и малко преди него, времето на партизанското движение в България. Ще добавя, че документът има изх. № 1-1-4/ 02.04.2011 г., посочен и е адресът на Българската комунистическа партия, Централен комитет, бел. „П.Ю.Тодоров”, бл. 5, вх. Б, 1404 – София, тел. 02-859-16-73.

Поводът

Конкретният повод e гражданската инициатива за демонтиране Паметника на съветската армия в София, изграден на територията на бившата Княжеска ботаническа градина в пространството между Софийския университет „Св.Кл.Охридски” и Борисовата градина. Повече за работата на Инициативния комитет вж. https://decommunization.wordpress.com/ik/. Български граждани с различни професии на възраст от 26 до 65 години, част от тях помнещи социализма като действие, по-голямата част обаче социализирали се в обществото ни в постсоциалистическа България.

Малко история относно термина „фашист”

Намираме го първо в създадения през 1946 г. „Закон за ръководство и контрола на войската”, публикуван в „Държавен вестник” във вторник, на 9 юли 1946 г. Изключително важен е чл. 4, който ще цитирам: „Не могат да служат във войската лица с фашистки, реставраторски и антидемократически проявления…” Тук няма да се спирам на т.нар. „реставраторски и антидемократически проявления” на личността. Интересува ме единствено появата на термина „фашистки”, производна дума от „фашист”. Тя е доминантна в противоборството на Българската комунистическа партия и нейния Централен комитет с българските граждани, настояващи аргументирано за демонтиране на Паметника на съветската армия в София и запазването му в Музей на тоталитарното изкуство, практика обичайна и общоприета в европейските държави в постсоциалистическия стадий на тяхната история.

Шепа съвременни фашисти; българските фашисти; фашистките български правителства; монархо-фашизма; съвременните фашисти – глобалистите; неофашизъм, наричан днес глобализъм – това е терминът и производните му в речника на съвременните членове на Българската комунистическа партия в Декларацията на Централния  комитет на партията. Фашист безспорно е термин-идеологема със силно негативна семантика, наложен в обществено-политическия живот в България след войната като част от комунистическата терминология. Прехвърлянето му в съвремието се придружава от уточнението съвременен или съставката нео-, както и синоним – глобалист, понякога поднесен описателно – неофашизъм, наричан днес глобализъм. Този термин е използван като опозоряващо наименование, приложено включително и  към български граждани, чиято житейска съдба изключва или почти изключва като зрелост на личността периода на социализма. Защото едно дете, дори и родено в историческия период на социализма, предполага се, е твърде далече от идеологемите и идеологиите.

Уточняване на термина

С термина неокомунистически език отбелязвам комунистическата терминология в употреба в посттоталитарния период на Република България след началото на демократичните промени у нас през ноември 1989 г., като част от общия европейски процес на оттласкване от социализма като обществена формация. Неокомунистически термини тук са посочените вече съвременен фашист; съвременен фашизъм; неофашизъм; глобализъм. Те съпътстват употребата на комунистическите термини от времето на социализма като обществена формация в България в периода 1944-1989 г. – горяни; монархо-фашизъм; реакционна българска буржоазия; български комунист; български патриоти-антифашисти; Народноосвободителна въстаническа армия;  подлога на + съществително име. Още: българската работническа класа; българското трудово селячество; народната интелигенция; българската прогресивна младеж; широк фронт, думи и словесни съчетания, превърнали се в клишета. Работническата класа е центърът, около който се събират: селячеството, задължително трудово; интелигенцията, задължително народна; младежка, задължително прогресивна. И фронтът задължително е широк.

Стратегии за въздействие върху съзнанието

Те са стратегии на изграждане на текста на документа, в случая Декларацията, с цел въздействие върху съзнанието на читателите. Т.е. съществена част, която подпомага убеждаващата комуникация с читателите на посланието на Централния комитет на Българската комунистическа партия:

• Стратегия на словесната агресия. Тя се поднася чрез използване на думи, съдържащи идеята за концентрация на действието – набези вместо действия или използване на думи от ниския стилистичен план – подлоги на глобалистите. Думата подлога по незнайни причини е част от словесния арсенал на комунистическата идеология със засилена концентрация в неокомунистическия език след 1989 г. Спомнете си употребата й в телевизионните изяви на Жорж Ганчев през 90-те години.
• Стратегия на конфронтацията в идеологически план. Тя представя своеобразна проекция на стратегията на контраста. Нейната задача е да представи „своите (в идеологически план)” в благоприятна светлина – българските патриоти-антифашисти, начело с Българската комунистическа партия и „враговете (в идеологически план)  – в неблагоприятна – шепа съвременни фашисти – горяни, подлоги на империалистическите глобалисти; съвременния фашизъм; антикомунизъм като идеология на Европейския съюз и цяла Европа. Силната концентрация на емоция в позитивен или негативен план се поддържа най-често от усилители-прилагателни – реакционната буржоазия; трудовото селячество; народната интелигенция; българската прогресивна младеж; ново социалистическо общество.
• Стратегия на евфемизмите или омекотеното говорене. Нахлуването на съветските войски на българска територия и окупирането на страната ни на 8 септември 1944 г. се представя не като окупация, а като исторически шанс; свободното преминаване на съветските войски през територията на България вместо окупацията на България от съветските войски. Историческа истина е, че на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на Царство България.
• Обединителна стратегия. Тя се открива в използване на цялото предвид част от него. Българските граждани решиха ,…, да изградят паметник на Съветската армия за решение, взето от управленския държавен апарат на Българската работническа партия (комунисти).
• Стратегия на идеализацията и героизацията. Особено характерна стратегия за комунистическата идеология. Загиналите партизани се героизират и опоетизират, като се стига до нереалистична картина на действителните исторически събития, срв. хора, отдали живота си, за да живеят другите по-добре, да живеят свободно и да се радват на съзидателния си труд. Целта на комунистическата идеология и партизанското движение в България все пак не е била смъртта на партизаните и ятаците им.

Българската комунистическа партия е една от партиите в многопартийния спектър на българския политически живот след 1989 г., прогласен в Конституцията на Република България от 1991 г. В официален документ на Централния комитет на Българската комунистическа партия, публикуван в интернет, който е медия, се разпространява невярна и опозоряваща български граждани информация. Защото хората, създали Декларацията, не са и чували, че съществува „Конвенция за защита правата на човека и основните свободи” на Съвета на Европа и „Харта на основните свободи на ЕС” на Европейския съюз и че като европейски граждани ние сме задължени да спазваме Европейските правни разпоредби.

За тях времето е спряло. Те продължават да живеят в социализма, сраснали се с идеологията му. В потвърждение на тезата, че никой не променя мирогледа си. Можем да си направим съответните изводи, колко поколения ще бъдат нужни на България, за да излезем от пустинята. Две просто няма да стигнат за приключването на процеса, но ще бъдат достатъчни, за да се оттласнем от дъното. След тях.

Предстои посочените периоди да бъдат изследвани от българските историци, които да дадат нов, неидеологизиран прочит на историята ни.