3 comments on “Поглед назад

  1. Предложение за по-нататъшни инициативи
    за демонтиране и премахване на ПСА

    Първо, поздравления към Валя и целият инициативен комитет за смелостта, изобретателността и посвещението на каузата. Бог да ви дава сили и много нови последователи. Сега по същество…

    Кампанията за демонтиране и преместване на ПСА трае вече няколко месеца. Инициативата е в наши ръце и това е добре. Не бива тя да се изпуска. Нужно е да продължим с изпреварващи и изненадващи ходове.

    Съпротива без насилие

    Каквото и да решим обаче, не трябва да използваме силови средства, защото така ще се компрометираме. Контрапродуктивно е на злото да се отговаря със зло. Затова предлагам да използваме метода на съпротива чрез ненасилие, ако използваме терминологията на Ганди. Това е и Библейски подход – Иисус съветваше онеправданите да поемат инициативата и да изненадат силните на деня чрез нестандартни прояви на ненасилие.

    Всъщност, като цяло инициативността и ненасилието бяха отличителни черти на кампанията и досега. Все пак, струва ми се, като цяло тя бе негативна. Това е разбираемо, но резултатът е втвърдяване на позицията на петата колона. Важно е да продължим да не се поддаваме на провокации, но и да сме позитивни. Това не означава да променим отношението си към ПСА, а да променим подхода.

    Целта

    Целта е да накараме тези, които се подиграват с паметта на загиналите от комунистическия терор и с националното чувство на българите, да се засрамят. Да се замислят над аргументите ни и да признаят пред себе си и другите, че са позицията им е била неморална или че са били заблудени. Това няма да е лесно, защото малцина сред тях все още имат някакви остатъци от будна съвест. Но ние ще разчитаме именно на тези малцина и на това, че ще спечелим нови привърженици за каузата в България и в света. За нас ще е достатъчно те да млъкнат и да спрат да повтарят старите лъжи. От друга страна, ние не трябва да спираме да казваме истината. До пълната победа.

    Средствата

    Ето няколко възможни начина за действие:

    – Първо, според мен, не бива да се съгласяваме на повече дискусии, дебати, референдум и т.н. относно съдбата на ПСА. Не може да се дискутира дали една лъжа и нейният символ трябва да продължават да живеят. Все едно да искаме референдум за това дали убийството да се преследва от закона или не. Още повече, когато тези дискусии се водят не с някой друг, а с невежи идеалисти или с тези, които целенасочено са създали мита за второто освобождение на България от Русия и продължават да му вдъхват живот. Участието в подобни разговори отнема от силите и времето ни и има съмнителен успех.
    – Второ – след като в центъра на София се издига паметник на Съветската армия – освободителка, и след като тя е толкова важна за нашата идентичност, предлагам да поискаме от Народното събрание да обяви 9 септември отново за национален празник. Нека веднага да поясня – не съм защитник на тезата за ‘антифашистката революция’. Идеята е абсурдността на самото предложение да накара народните представители да се замислят за логичните последствия от оставянето на този паметник на мястото му. Щом си искаме паметника, значи си искаме и специалния статут за деня, в който изобразените на него ‘съветски герои’ са завзели властта в България. Това би бил най-изненадващият ход, който петата колона може да очаква от инициативния комитет.
    – Заедно с това инициативният комитет да даде пресконференция, на която да обясни на обществеността и медиите мотивите, с които прави това сензационно предложение. Да обясним, че ние отказваме да бъдем унизявани, а нашите деца – дезинформирани относно историческата истина за окупацията от СССР, чрез продължаващия да стърчи в центъра на столицата на България символ на лъжата за ‘Съветската армия – освободителка и признателния български народ’. Като свободомислещи граждани сме прибегнали до това абсурдно предложение, защото не виждаме друг начин, чрез който да накараме властимащите да вземат национално отговорно решение по казуса.
    – На 9 септември да се организира бдение със запалени свещи пред парламента, на което да се скандира „Ние ви прощаваме” и плакати с надписи – „Отнехте ни истината – вземете всичко останало!”; „България – неизменна част от Русия”; „Съветска република България” и др.
    – Аз самият съм готов да понеса наказанието, с което Софийска община заплаши ‘освернителя’ на паметника. Това е моят личен протест срещу действията на държавата в лицето на Столична Община, които поругават паметта на десетките хиляди жертви на комунизма в България.

    Едва ли това ще е достатъчно, затова трябва да сме готови с други изненадващи ходове. Предлагам през месец-два инициативният комитет да излиза с нови абсурдни искания, които обаче биха били логични следствия от действията на петата колона за защита на постамента на лъжата от ‘оскверняване’. Ето някои идеи:

    o Да се откажем от националните си празници и да обявим за наши националните празници на Русия – Денят на защитниците на отечеството /23 февруари/, Денят на пролетта и труда /1 май/; Денят на победата /9 май/, Денят на Русия /12 юни/; Денят на единството /4 ноември/ и Денят на Конституцията /12 декември/.
    o В конституцията на страната да се добави текст, че ние сме свободни благодарение на Съветската (Руската) армия и че всеки акт против тази армия и Русия ще се счита за посегателство срещу националната сигурност и ще се преследва от закона
    o Веднага да излезем от НАТО и ЕС и да сключим търговски и митнически съюз с Русия
    o Както след Освобождението през 1878 г., да се разреши на руски граждани да участват в изборите за парламент и да бъдат назначавани за министри в българското правителство
    o За всяко от своите решения българският парламент да се съобразява с волята на руската Дума
    o Да се преустановят всички разговори за диверсификация на енергийните източници, защото това би било в ущърб на нашата връзка с братска Русия
    o Да се възобнови задължителното обучение по руски език в българските училища

    Към този списък може да се прибавят и други символични актове, все в този дух.

    Съпротива до крайната победа

    Така ще накараме противниците на истината да бъдат изправени пред абсурдността на своята позиция и да осъзнаят логичните следствия от нея. Само тази тактика може да се окаже печеливша в опитите ни да спечелим на своя страна обществеността и да накараме привържениците на комунистическата идеология да минат в отстъпление. Тогава ще падне и нашата, българската ‘Берлинска стена’.

    Но тази тактика изисква също и постоянство. Иисус съветва своите ученици да не се отказват да се борят за истината, като им разказва историята за бедна вдовица и съдия, който ‘от Бога се не боеше и човека не зачиташе’ (Лука 18:1-4). Съдията няколко пъти отказва да й помогне, но накрая отсъжда в нейна полза, защото тя непрекъснато му досажда с молбите си. Подобно на тази бедна вдовица, ние също искаме истината да възтържествува, но сме изправени пред ‘съдия’, който не се бои от Бога и не зачита хората. Но чрез постоянство рано или късно ще успеем!

    Трифон Трифонов,
    Варна

  2. Трифон, благодаря за всички предложения. Ще им обърнем специално внимание кое от тях е реалистично да огранизираме според нашите възможности и кое може да не бързаме да правим. Радвам се на всяка активност от ваша страна. Дано и за в бъдеще да е така.

  3. този паметник задължително трябва да бъде демонтиран той няма нищо общо с героизъма на българската армия(на която за съжаление никой не се досети да направи дори и един обелиск).на него просто не му е мястото точно в центъра на нашата столица той няма нищо общо с нашата история.желателно е след премахването на паметника да се въстанови стария облик на този терен т.е.един прекрасен парк с детски кът така както го помнят по старите поколения.има достатъчно снимков материал във фотоархивите по които може да се направи реставрацията.също бих желала тази ужасна конструкция до НДК(не зная защо наречена паметник)също да бъде демонтирана и на нейното място да бъде върната паметната плоча на 6-ти артилерийски полк с имената на всички загинали герои в трите войни.не ми се иска да подмина и паметника на английските и американски авиатори чийто „героизъм“се сътоеше в това само за месец да превърнат нашата столица в руини и пепел.(препоръчам ви да разглеате снимките на художника Цанко Лавренов.по време на бомбардировките)на освободения терен би било добре да се направи паметник на нашите летци които с неумоверен героизъм и стара летателна техника са защитавали нашата столица доста успешно.струва си да се помисли по тези въпроси.
    “ by anjela“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s