Изминаха повече от 7 месеца откакто започна настоящата инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София. През това време се случиха много неща, но и много предстои да се прави тепърва. Бих казала, че най-важния успех, който постигнахме е нашето постоянство. За мен това е ключовият момент и най-голямото предимство. Имаше голяма вероятност тя да остане в границите на социалната мрежа и никога да не види „бял свят”. Или да бъде просто един спонтанен израз на отдавна поставената нетърпимост на част от българското общество към паметника на съветската армия. Вместо това, тази инициатива беше подкрепена и успя да генерира толкова силна гражданска енергия, че за нас вече се говори сериозно. Днес няма нито един общински съветник в София, който да не е чувал за нашите събития и нито една телевизия или друга медия, чиито журналисти да не знаят за искането ни. Разбира се, този път не е изминат без пропуски, без колебания и вероятно и някои грешки. Но именно нашето постоянството позволи да стане така, че тази инициатива да не изгасне и да продължи въпреки пълната липса на ресурси, при които тя работи. Успяхме месеци наред да поставяме въпроса за нашето искане за демонтиране и преместване на паметника от центъра на София по различен, но нестихващ начин. Използвахме идеите и въображението не само на инициативния комитет, но и на много хора извън него, които всъщност ни даваха сили, че тази инициатива ще бъде припознавана от все повече хора като значима за нашето общество. С много благодарност и дълг към всички съмишленици и приятели ще напиша тези редове, чийто замисъл е да ни върнат назад и накратко да обобщя какво се случи.
Инициативата за демонтиране на паметника на съветската армия в София започна на 20 септември 2010. Необмислено, спонтанно, без предварителна подготовка. След няколкодневни бурни дебати във Фейсбук беше създадена петиция ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София, която просъществува 3 седмици, след което сайта спря да работи и петицията беше преместена на друг сайт. В момента подписалите се ЗА демонтирането на паметника общо в двете електронни петиции и на хартиената подписка са 2400 човека.
Първата публична легитимация на тази инициатива стана в началото на октомври в интернет пространството на сайта http://de-zorata.de/ чрез Милен Радев, който публикува първия текст посветен на това начинание – „Закъсняла почит”. Следваща медия, която даде гласност на нашето начинание беше вестник „Седем”, сайта на Едвин Сугарев http://www.svobodata.com/ и http://kafene.net/. Така съвсем логично се зароди идеята да направим първото си публично събитие на открито. Съорганизатор беше ДСБ „Средец” – първата организация, която ни потърси и заяви безусловната си подкрепа. Събитието се проведе на 9 ноември 2010 г. под надслов: „Стената падна – паметникът си стои” и беше посветено на 21-та годишнина от събарянето на Берлинската стена. Това събитие стана повод да срещне много съмишленици на открито за първи път, да събере хора от различни възрасти и поколения. Оратори бяха: Фреди Фосколо, Иво Инджев, д-р Иван Николов, Васил Станилов, а за музиката и доброто настроение се погрижиха Васко Кръпката, Стоян Михалев и Славимир Генчев. Събитието беше посетено от близо 400 човека и отразено от различни електронни медии, а от печатните – вестник „Про и Анти”. Първите общински съветници, които с готовност подкрепиха инициативата бяха Вили Лилков и Мартин Заимов. Чрез тях стигнахме до част от документите, които описват историята на паметника. В края на месец ноември създадохме нашия сайт https://decommunization.wordpress.com/, на който от тогава насам се публикуват всички събития на инициативата, както и материали по темата от български и чуждестранни автори. Сайтът ни има регистрирани максимум до над 1000 посещения на ден.
През ноември и декември започнахме кореспонденция с няколко институции: Министерство на културата, Столична община, Посолството на Руската федерация в България. Отговорът на зам.-министъра на културата д-р Т. Чобанов е качен на сайта ни и отдавна се цитира в публичното пространство. Отговорът на Столична община относно нашето искане за привеждане в изпълнение на решение № 2 от 1993 на СОС за демонтаж на паметника нашите адвокати приеха за мълчалив отказ и следствие на това през януари 2011 подадохме жалба до СГС. Предстои насрочване на дата за съдебно заседание, като съда поиска от Столична община да приложи легитимно решение на СОС за отмяна на демонтажа или ако няма такова, изрично да го напише. Адвокати на инициативата са Иван Груйкин и Юлиян Димитров.
От изпратените писма нямаме отговор единствено от руския посланик.
През януари 2011 подготвихме следващото си събитие пред паметника, което беше посветено на годишнината от януарските протести през 1997. Направихме мълчалив протест с изработени от участниците плакати. Това е и най-широко отразеното досега наше събитие в медиите. Поводът разбира се не е единствено изключителния интерес към набиращата скорост гражданска инициатива, а това, че нашия мирен протест беше съпътстван от неразрешен митинг на групата „Че Гевара България” и Младежкото обединение на БСП. Това събитие успя действително да изведе на показ много неща, някои от които са: че в България безцеремонно се толерират заплахи за политически терор /„Само Белене за вас” – скандираха събралите се на неразрешен митинг привърженици на Че Гевара и БСП/ без при това на никой да му прави впечатление; отстояването на принципите на демократичното и правово общество засега остават процедури, които не се прилагат на практика и че този паметник е способен да провокира най-античовешки нагласи, което е само едно от основанията той да бъде преместен от центъра на столицата ни. Това събитие стана повод в-к „Капитал” да организира онлайн дискусия на тема: „Трябва ли да бъде демонтиран паметника на съветската армия в София”. Дискусията протече в 4 етапа в рамките на 2 седмици. Тезата ЗА демонтирането спечели дебата с 61 %.
Последваха две флашмоб акции на инициативния комитет: първата на 1 февруари 2011 в деня избран за памет на жертвите на комунизма пред Столична община с искане да бъде изпълнено решението от 1993 за демонтаж на паметника и втората на 19 февруари 2011 пред паметника на Апостола на Свободата с плакати „Който ни освободи той ще ни пороби”.
В резултат от събитието ни пред Столична община получихме покана за среща с Малина Едрева, шеф на групата на общинските съветници на ГЕРБ. Тя се ангажира със следваща среща и организиране на дискусия относно демонтирането на паметника, като този ангажимент до момента не е спазен.
На 22 февруари 2011 на паметника на съветската армия бяха поднесени цветя и венци по повод на деня на отечеството от представители на руското посолство в България, Газпром, Топенерджи и др. „патриотични” организации. Като реакция на това инициативния комитет изпрати писма с остра реакция до президента на Руската федерация, с копие до посланика й в България, до министър-председателя, председателя на Народното събрание и кмета на Столична община. Писмата бяха адресирани и до българските депутати и общински съветници, както и до повече от сто български медии. Нашите усилия да дадем все по-широк отзвук на инициативата провокираха и интереса на журналиста Олег Панфилов, известен като „кошмара на Путин”, който в момента живее и работи в Грузия и е водещ на телевизионното предаване „Територия на демокрация”. Олег Панфилов пристигна в България през април по покана на инициативния комитет като основния му интерес беше нашето искане за демонтиране на паметника на съветската армия и предстоящото, трето поред събитие на 2 април 2011 под мотото: „Да празнуваме градско пространство свободно от лъжи”. Визитата на Олег Панфилов беше съпроводена с поредица от срещи и интервюта, които освен конкретната инициатива касаеха темите за декомунизацията на България в годините на преход към демокрация; разсекретяването на архивите на бившата държавна сигурност; корупцията в българското общество; развитието на туризма като част от свободната пазарна икономика и др. Олег Панфилов даде едночасово интервю за ТВ 7, в предаването „Гореща точка” и очерта най-наболелите проблеми на страните от постсъветското пространство. Той беше гост и на Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников”. Първото предаване, посветено на България и на инициативата за демонтиране на паметника на съветската армия в София беше излъчено на 20 април 2011.
В началото на март чрез Милен Радев беше осъществена връзка с германския историк, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ д-р Хубертус Кнабе. Той изпрати лично обръщение до организаторите на събитието на 2 април като в него недвусмислено оценяваше инициативата като изключително важна и значима. Събитието на 2 април завърши с концерт на ансамбъла за електро-акустична музика с ръководител Христо Петков. За първи път пред паметника на съветската армия се чуха произведенията на Чайковски, Шостакович, Вивалди, Бах, Рахманинов, Прокофиев, Владигеров. Необходимите средства за провеждането на събитието бяха събрани в рамките на едно денонощие след призив на журналиста Иво Инджев. С това успяхме да покажем, че сме създали една автентична гражданска инициатива, която макар и често да бъде неглижирана от страна на медиите и институциите се радва на значителна подкрепа и още по-важното – тя е необходима. Много хора я приемат за своя лична кауза и с готовност подкрепят нейното реализиране.
През месец април 2011 получихме отговор от Столична община на искания от нас достъп до обществена информация, относно техническото състояние на паметника и средствата за неговата поддръжка. Отговорът на СО е качен на сайта на инициативата. Наредено е сформирането на комисия, която да се произнесе относно неговото техническото състояние и безопасността му. За това е задължена в срок да докладва Маргарита Гутева, кмет на район Средец.
С огромна благодарност искам да спомена за отразяването на инициативата от БНР, Дарик Радио, БНТ, ТВ 7, в-к „Капитал”, сайта eurochicago, списание „Анти”, в-к „Седем” и други.
Благодарност на всички приятели, които отразяват нашите събития в своите лични блогове, направиха невероятни клипове и снимки. В резултат сега разполагаме със сериозен архив от последните 8 месеца.
Очакваме да ни пишете с вашите предложения, коментари, отзиви, всичко, което искате да споделите. Оставаме с готовност да посрещнем всяко ваше мнение, да направим среща, да обсъждаме следващи стъпки. Етапът, в който доказахме постоянството си е налице. Сега като че ли идва момента да обмислим нови идеи и да разширим алтернативите, чрез които да продължим да поставяме въпроса за демонтирането на паметника на съветската армия. Да придвижим тази инициатива още малко напред, към нов етап – обединяване на усилията на повече хора. Удовлетворението от това е невероятно.
Благодаря на всички!
Валентина Маринова, председател на инициативния комитет
29 април 2011
За връзка с нас: decommunization@gmail.com, 0896-753837
Демонтиране на паметника на съветската армия 
Предложение за по-нататъшни инициативи
за демонтиране и премахване на ПСА
Първо, поздравления към Валя и целият инициативен комитет за смелостта, изобретателността и посвещението на каузата. Бог да ви дава сили и много нови последователи. Сега по същество…
Кампанията за демонтиране и преместване на ПСА трае вече няколко месеца. Инициативата е в наши ръце и това е добре. Не бива тя да се изпуска. Нужно е да продължим с изпреварващи и изненадващи ходове.
Съпротива без насилие
Каквото и да решим обаче, не трябва да използваме силови средства, защото така ще се компрометираме. Контрапродуктивно е на злото да се отговаря със зло. Затова предлагам да използваме метода на съпротива чрез ненасилие, ако използваме терминологията на Ганди. Това е и Библейски подход – Иисус съветваше онеправданите да поемат инициативата и да изненадат силните на деня чрез нестандартни прояви на ненасилие.
Всъщност, като цяло инициативността и ненасилието бяха отличителни черти на кампанията и досега. Все пак, струва ми се, като цяло тя бе негативна. Това е разбираемо, но резултатът е втвърдяване на позицията на петата колона. Важно е да продължим да не се поддаваме на провокации, но и да сме позитивни. Това не означава да променим отношението си към ПСА, а да променим подхода.
Целта
Целта е да накараме тези, които се подиграват с паметта на загиналите от комунистическия терор и с националното чувство на българите, да се засрамят. Да се замислят над аргументите ни и да признаят пред себе си и другите, че са позицията им е била неморална или че са били заблудени. Това няма да е лесно, защото малцина сред тях все още имат някакви остатъци от будна съвест. Но ние ще разчитаме именно на тези малцина и на това, че ще спечелим нови привърженици за каузата в България и в света. За нас ще е достатъчно те да млъкнат и да спрат да повтарят старите лъжи. От друга страна, ние не трябва да спираме да казваме истината. До пълната победа.
Средствата
Ето няколко възможни начина за действие:
– Първо, според мен, не бива да се съгласяваме на повече дискусии, дебати, референдум и т.н. относно съдбата на ПСА. Не може да се дискутира дали една лъжа и нейният символ трябва да продължават да живеят. Все едно да искаме референдум за това дали убийството да се преследва от закона или не. Още повече, когато тези дискусии се водят не с някой друг, а с невежи идеалисти или с тези, които целенасочено са създали мита за второто освобождение на България от Русия и продължават да му вдъхват живот. Участието в подобни разговори отнема от силите и времето ни и има съмнителен успех.
– Второ – след като в центъра на София се издига паметник на Съветската армия – освободителка, и след като тя е толкова важна за нашата идентичност, предлагам да поискаме от Народното събрание да обяви 9 септември отново за национален празник. Нека веднага да поясня – не съм защитник на тезата за ‘антифашистката революция’. Идеята е абсурдността на самото предложение да накара народните представители да се замислят за логичните последствия от оставянето на този паметник на мястото му. Щом си искаме паметника, значи си искаме и специалния статут за деня, в който изобразените на него ‘съветски герои’ са завзели властта в България. Това би бил най-изненадващият ход, който петата колона може да очаква от инициативния комитет.
– Заедно с това инициативният комитет да даде пресконференция, на която да обясни на обществеността и медиите мотивите, с които прави това сензационно предложение. Да обясним, че ние отказваме да бъдем унизявани, а нашите деца – дезинформирани относно историческата истина за окупацията от СССР, чрез продължаващия да стърчи в центъра на столицата на България символ на лъжата за ‘Съветската армия – освободителка и признателния български народ’. Като свободомислещи граждани сме прибегнали до това абсурдно предложение, защото не виждаме друг начин, чрез който да накараме властимащите да вземат национално отговорно решение по казуса.
– На 9 септември да се организира бдение със запалени свещи пред парламента, на което да се скандира „Ние ви прощаваме” и плакати с надписи – „Отнехте ни истината – вземете всичко останало!”; „България – неизменна част от Русия”; „Съветска република България” и др.
– Аз самият съм готов да понеса наказанието, с което Софийска община заплаши ‘освернителя’ на паметника. Това е моят личен протест срещу действията на държавата в лицето на Столична Община, които поругават паметта на десетките хиляди жертви на комунизма в България.
Едва ли това ще е достатъчно, затова трябва да сме готови с други изненадващи ходове. Предлагам през месец-два инициативният комитет да излиза с нови абсурдни искания, които обаче биха били логични следствия от действията на петата колона за защита на постамента на лъжата от ‘оскверняване’. Ето някои идеи:
o Да се откажем от националните си празници и да обявим за наши националните празници на Русия – Денят на защитниците на отечеството /23 февруари/, Денят на пролетта и труда /1 май/; Денят на победата /9 май/, Денят на Русия /12 юни/; Денят на единството /4 ноември/ и Денят на Конституцията /12 декември/.
o В конституцията на страната да се добави текст, че ние сме свободни благодарение на Съветската (Руската) армия и че всеки акт против тази армия и Русия ще се счита за посегателство срещу националната сигурност и ще се преследва от закона
o Веднага да излезем от НАТО и ЕС и да сключим търговски и митнически съюз с Русия
o Както след Освобождението през 1878 г., да се разреши на руски граждани да участват в изборите за парламент и да бъдат назначавани за министри в българското правителство
o За всяко от своите решения българският парламент да се съобразява с волята на руската Дума
o Да се преустановят всички разговори за диверсификация на енергийните източници, защото това би било в ущърб на нашата връзка с братска Русия
o Да се възобнови задължителното обучение по руски език в българските училища
Към този списък може да се прибавят и други символични актове, все в този дух.
Съпротива до крайната победа
Така ще накараме противниците на истината да бъдат изправени пред абсурдността на своята позиция и да осъзнаят логичните следствия от нея. Само тази тактика може да се окаже печеливша в опитите ни да спечелим на своя страна обществеността и да накараме привържениците на комунистическата идеология да минат в отстъпление. Тогава ще падне и нашата, българската ‘Берлинска стена’.
Но тази тактика изисква също и постоянство. Иисус съветва своите ученици да не се отказват да се борят за истината, като им разказва историята за бедна вдовица и съдия, който ‘от Бога се не боеше и човека не зачиташе’ (Лука 18:1-4). Съдията няколко пъти отказва да й помогне, но накрая отсъжда в нейна полза, защото тя непрекъснато му досажда с молбите си. Подобно на тази бедна вдовица, ние също искаме истината да възтържествува, но сме изправени пред ‘съдия’, който не се бои от Бога и не зачита хората. Но чрез постоянство рано или късно ще успеем!
Трифон Трифонов,
Варна
Трифон, благодаря за всички предложения. Ще им обърнем специално внимание кое от тях е реалистично да огранизираме според нашите възможности и кое може да не бързаме да правим. Радвам се на всяка активност от ваша страна. Дано и за в бъдеще да е така.
този паметник задължително трябва да бъде демонтиран той няма нищо общо с героизъма на българската армия(на която за съжаление никой не се досети да направи дори и един обелиск).на него просто не му е мястото точно в центъра на нашата столица той няма нищо общо с нашата история.желателно е след премахването на паметника да се въстанови стария облик на този терен т.е.един прекрасен парк с детски кът така както го помнят по старите поколения.има достатъчно снимков материал във фотоархивите по които може да се направи реставрацията.също бих желала тази ужасна конструкция до НДК(не зная защо наречена паметник)също да бъде демонтирана и на нейното място да бъде върната паметната плоча на 6-ти артилерийски полк с имената на всички загинали герои в трите войни.не ми се иска да подмина и паметника на английските и американски авиатори чийто „героизъм“се сътоеше в това само за месец да превърнат нашата столица в руини и пепел.(препоръчам ви да разглеате снимките на художника Цанко Лавренов.по време на бомбардировките)на освободения терен би било добре да се направи паметник на нашите летци които с неумоверен героизъм и стара летателна техника са защитавали нашата столица доста успешно.струва си да се помисли по тези въпроси.
“ by anjela“