2 comments on “Определение на Административен съд 1978 по дело № 892

  1. „Изложените съображения за значението на паметника, според жалбоподателите, по естеството си представляват изложение на техни политически убеждения и мнение относно отделна част от градската среда. Прогласеното от чл.39 на Конституцията право на мнение по определен въпрос от обществен или личен интерес, както и политическите убеждения, не могат да обосноват допустимост на оспорването, която е обусловена от съществуването на административен акт, засягащ права и законни интереси на неговите адресати. Ето защо, посочените съображения за историческото и политическото значение на паметника, както и приложената подписка, не са релевантни към спора и не следва да бъдат обсъждани подробно. За пълнота на изложението обаче във връзка с тези доводи е необходимо да се отбележи, че е в достатъчна степен вероятно не по-малко граждани да имат мнение за запазване на паметника, или друго, различно и от двете противоположни мнения.“
    това е чисто политическо изказване на съдията, което е недопустимо

    • Нито искането на хората за демонтирането на паметника е политическо,нито съображенията на Съда са политически. Въпроса е МОРАЛЕН. Въпрос на достойнство. Паметникът е построен от комунистическия режим по повод годишнина от обявяването на война срещу България от СССР и последвалата окупация,осигурила полукомунистическия преврат. Самата война не е политически акт ,а акт на безпричинна агресия срещу страна,която е в пълни дипломатически отношения със страната-агресор. Не съществуват никакви военни,тактически и стратегически причини Съветския Съюз да обяви тази война,единствената,която е обявявал по времнето на ВСВ срещу европейска страна. Въпросът трябва да се разглежда,започвайки от Съветско-Българската война,която Българските власти категорично не приемат и заповядват на войските и полицията да не оказва никакв асъпротива на окупационните войски,дори съдействат окупацията да се извърщи без никакви усложнения. Паметника е построен само по този,ЕДИНСТВЕН повод-окупацията на Царство България. Първо трябва Върховния съд и други специлаизирани институции да дадат правна оценка на войната и чак тогав ада се води дискусия за паметниците,но не само на този в София. Има серизони съмнения,че акцията е инсинуация,а не искрено желание за премахване на всичките паметници на окупаторската армия. Де юре,всяка армия,която влиза в друга страна,след като й е обявена война е окупаторска,не може да става въпрос за никакво освобождение.Страни се освобождават не като им се обявяват войни.И до самоо обяввяване на войната ,съветските власти никога не са изрзявали убеждение,че България е окупирана страна,за да се налага да я „освобождават“. Напротив,Българското правиелство обявява пълен неутралитет към Германо-Съветската война,който се отхвърля от Съветския Съюз.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s