ЧРЕЗ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ – 29 СЪСТАВ по адм. д. № 892/2011 г.
ДО
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧАСТНА ЖАЛБА
от ……………… (имената на жалбоподателите)
ПРОТИВ: Определение № 1978/11.05.2011 г., постановено по адм. д. № 892/2011 г. на АССГ, ІІ отд. – 29 състав
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
От името на доверителите ми, в законоустановения срок обжалвам изцяло Определение № 1978/11.05.2011 г., постановено от Административен съд София – град по адм. д. № 892/2011 г., ІІ отделение – 29 състав, с което е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане жалбата против:
1. Бездействие на Кмета на Столична община по отношение на Решение № 2, т. 2 по Протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18.03.1993 г., и
2. Мълчалив отказ на Кмета на Столична община да се произнесе по Молба с рег. индекс № 94-В-700/09.12.2010 г. на Столична община.
Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно – постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което моля същото да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане и решаване по същество.
Съображенията ми за това са следните:
Административният съд неправилно и необосновано, при неизяснена фактическата обстановка и в противоречие с доказателствата и данните по делото е приел, че за сезирания административен орган липсва задължение за произнасяне с административен акт или за предприемане на действие.
За да достигне до този неправилен и необоснован извод, съдът не е изследвал обективно и всестранно събраните до този момент доказателства и е приложил неправилно материалния закон.
Съдът не е взел предвид, че кметът на Столична община е задължен да предприеме необходимите фактически действия по изпълнение на посоченото решение на общинския съвет, което задължение произтича пряко по силата на нормативен акт, а именно – чл.44 ал.1 т.7 от ЗМСМА. Това е така, защото именно по силата и въз основа на тази правна норма той дължи изпълнение на приетите от общинския съвет административни актове. Самият административен акт сам по себе си не може да задължи кмета да го изпълни, а това негово задължение произтича пряко от посочения нормативен акт.
На второ място, съобразно нормата на чл.44 ал.2 от ЗМСМА и другите относими законови и подзаконови разпоредби към конкретния случай – с оглед на съответните процедури, които административният орган (кмет) е длъжен да организира и извърши, за да изпълни решението на СОС, кметът следва да предприеме и правни действия, изразяващи се в издаване на съответния административен акт, в случая заповед.
Искането за това е депозирано в Столична Община на 09.12.2010 г. и съобразно разпоредбите на АПК срокът, в който следва да има произнасяне е до 23.12.2010 г., включително.
Тъй като няма произнасяне по същество на искането в посочения срок, то е налице и мълчалив отказ, подлежащ на оспорване в едномесечен срок – считано от 24.12.2010г. до 24.01.2011г., включително.
Позоваването на ЗУТ в конкретния случай, във връзка с обосноваване на липсата на задължения за кмета е неправилно и необосновано.
Неправилно АС приема, че Столична община не е собственик на процесния обект. Липсват безспорни доказателства паметникът да е със законов статут на държавна собственост, още повече, че по силата на самия закон същият е общински.
Дори и в определен момент паметникът и пространството около него да са били държавна собственост, съгласно § 7, т. 4 и т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, с влизането му в сила преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: зелените площи за обществено ползване, както и обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за културно обслужване.
Безспорно е, че както паметникът, така и прилежащите му зелени площи са част от общинската инфраструктура с местно значение.
Това обстоятелство се потвърждава и от официално издаденото от Министерство на културата писмо с изх. № 05-00-0028/05.12.2010 г., според което паметникът на Съветската армия не представлява недвижима културна ценност и същият е в разпореждане на Столична община.
Същото писмо опровергава категорично мотивите на съда, в които същият се позовава на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Освен това, съдът не е съобразил, че в случая решението на СОС, чието изпълнение и предприемане на действия за това е поискано от кмета, не е за премахването на целия обект – паметник, а само за демонтиране от него на скулптурните фигури и барелефи. Необходимите за това демонтиране дейности не представляват не са „строителни и монтажни работи” съобразно легалната дефиниция на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ. Дейностите по демонтирането на тези отделни елементи от паметника не са такива по изграждане, ремонтиране, реконструиране (дефинирана легално изрично в § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ), преустройване, поддържане или възстановяване на паметника или на същите елементи.
Необходимите само и единствено за демонтиране на скулптурните фигури и барелефи дейности не са нито строителни и монтажни, нито те представляват „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което и в случая не е приложимо изискването на чл.148 ал.1 от ЗУТ за тяхното извършване само въз основа на издадено по реда на този закон разрешение за строеж. Обосновавайки по този начин прекратяването на производството административният съд е постановил незаконосъобразен акт.
Неправилно и необосновано съдът е изложил и мотиви, че представеният по делото договор между Областната администрация и Столична община, представлявана от кмета, обективирал „от името на общината мълчалива отмяна на акта на друг неин орган”, а именно – Решение № 2, т. 2 по Протокол № 24 на Столичния общински съвет от 18.03.1993г. Кметът на общината обаче няма никакви правомощия нито изрично, нито мълчаливо да отменя приети вече и подлежащи на изпълнение от него актове на общинския съвет.
Видно от мотивите на обжалваното определение, съдът сам е констатирал, че от Столична община са представени само частично изисканите документи. В друга част от мотивите съдът се позовава както на представени от общината, така и на несъдържащи се по делото документи. При това положение съдът е следвало на първо място да даде възможност на жалбоподателите да изразят становище по допълнително приобщените документи, на тяхното значение за спора и доказателствената им стойност и истинност. Съдът е мотивирал прекратяването си, като се е позовал на два документа, които не се съдържат в кориците на делото – заповед за демонтиране на паметника и заповед за спиране на демонтажа. При това, освен че не е съобразено същественото обстоятелство, че в случая не се касае за демонтиране (премахване) на целия паметник, както очевидно съдът е приел, а само за скулптурните фигури и барелефи, то мотивите в посочената част са и вътрешно противоречиви и необосновани. Това е така, защото, въпреки липсата и двете посочени по-горе заповеди по делото, съдът приема наличие на едната, но същевременно – липса и недоказаност за другата. В този смисъл определението е постановено в съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се позовава на документи, които въобще не се съдържат в делото, кредитирайки при това съществуването на единия за сметка на другия.
На следващо място той е бил длъжен да даде възможност на жалбоподателите и да заявят своите доказателствени искания във връзка със становището на общината, както и във връзка с представените и непредставените от нея документи, включително и за задължаването на трито неучастващо по делото лице – Областна администрация да представи намиращата се при нея евентуално преписка, касаеща случая и неговото изясняване. Вместо това, съдът е прекратил производството, с което е лишил жалбоподателите от всякаква възможност да защитят своите интереси и да докажат основателността на подаденото до кмета на СО искане, съответно – на подадената до административния съд жалба против отказа по него. Тези съображения обосновават допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения, което е основание за отмяна на постановеното от него прекратяване на делото.
Като не е съобразил събраните по делото доказателства, същността на административното производство, чиято законосъобразност се оспорва с жалбата на доверителите ми, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано определение за прекратяване на делото.
Предвид изложеното по-горе и заявените основания за отмяна,
Моля, да постановите Вашия справедлив акт, с който да отмените изцяло обжалваното Определение на АССГ, като върнете делото с указания за разглеждането му по същество от нов състав.
Моля, с оглед становището на ответния административен орган по частната жалба, да ми бъде предоставена възможност за допълнително такова и от наша страна.
Прилагам препис от жалбата.
С уважение: ………………………
