Демонтиране на паметника на съветската армия

За спора и съгласието в името на Софийската Княжеска градина

В последно време историческата съдба и бъдещето на едно от уникалните за София градски пространства – Княжеската градина и построения в нея през 1954г. Паметник на Съветската армия – се превръщат в територия на изострен дебат. Стълкновението на позиции и тези в авторитетни национални медии, както и внесеният в СОС доклад за именуването на градината около Паметника на Съветската армия с името „Княжеска”  предизвикаха обществено обсъждане, като на 16 май в Червената къща се състоя дискусия „Паметника на Съветската армия и градината около нея –  перспективи и възможности”.
Значението на това пространство, познато с историческото си име – Княжеска градина, за развитието и модернизацията на града е неоспоримо, а и видимо понастоящем. Тук, за първи път след Освобождението си, София „прекрачва” уличния ринг около съществуващото централно градско ядро. По това време градът все още наброява около 20хил. души, а жителите му са разделени в махали с разнороден етнически състав. Но по инициатива на княз Александър I Батенберг първите градски архитекти и паркоустроители вече полагат грижи за оформянето на градините, открити и достъпни за всеки жител на града. В площ от 35дка между днешните булеварди и улици „Васил Левски”, „Евлоги и Христо Георгиеви”, „Цар Освободител” и „Ген. Гурко” са положени основите на Княжеската ботаническа (1887) и Княжеската зоологическа (1891) градина. В устройването им личи присъствието на първите владетели (Александър Батенберг и Фердинанд); паркоустроители (Карл Бец, Шевалас и Йозеф Келерер); учени естественици (академик Буреш); ботаниците Жул Лошо и Аларикус Делмард; архитектите Грюнангер и Георги Фингов.
Като цялостен ансамбъл с парков център и монументално архитектурно обкръжение това място е съпоставимо единствено с комплекса на Двореца и Градската градина. Заслугата е на архитектите Майер, Грюнангер, Беансон, Йордан Миланов, Никола Лазаров, превърнали сградите на Мавзолея на Батенберг, Къщите на Сърмаджиев и Яблански, Ректората и сецесионовата ограда на градината в знаци за принадлежност към  града. Техните реализации извеждат на преден план някои уникални черти на това местоположение:
– разгънатата Витошка перспектива;
–  парково-пешеходният пасаж с пряката визуална връзка по диагонала откъм храма „Александър Невски”;
–  монументалното внушение от фасадната „дъга” на Ректората;
Става дума за безспорни постижения, документирани и интегрирани в проекта на архитект Никола Лазаров „Монументална София”. Жизнената идея на този проект – създаването на независима и европейска в облика си културна столица не губи актуалността си в съвремието на София.
Правото на гражданите да разполагат с общия дял на историческото си наследство прави идеологическия спор за „мястото” на Паметника на Съветската армия самоцелен. Като „щампа” на една наложена идеология Паметникът е чужд и враждебен на наследеното градско обкръжение. Динамиката, контактите, свързването са оставени в периферията на това обширно парково място – пред Ялта, в подлеза на Университета, на парадното му стълбище или дори в миниатюрната вътрешна градинка зад Ректората. Единствените „фенове” и „господари” на тази писта с препятствия пред Паметника са групите от скейтъри. Техните фигури и пируети напомнят днес за изгубените градски траектории в този парк.

Несъмнено в хода на дебата за съдбата на Княжеската градина и Паметника на Съветската армия се застъпват зони на сближаване:

1. Запазването на Паметника е най-добрата възможност за всички, ако той бъде поставен в собствената си среда и рамка на идеологически знаци и символи от „култовото” минало. Този подход предполага преместването на скулптурните групи и всъщност актуалният дебат трябва да реши новата локация на монумента.

2. Заедно с възвръщането на историческото име на градината – Княжеска – става неотложно провеждането на конкурс за нейния архитектурен план. Повече от препоръчително е заданието пред творческите колегии да дефинира преимуществата на това градско пространство с оглед на архитектурното наследство и всекидневната комуникация в столичния Център.
Конкурс с творческо съперничество – ето един прекрасен повод за последно „Сбогом на оръжията”.

Източник http://sofiaombudsman.bg/