ДОКЛАД
от Вили Лилков – общински съветник от ДСБ
Относно: “Именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина”
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
С настоящия доклад предлагам на СОС да вземе решение за именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина.
Градината има историческо значение за София. До Освобождението мястото е наречено „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.
След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения. Паметник на делото и живота му, остава дървената къщичка, построена за негова канцелария. Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.
От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.
След обявяване на Независимостта на България, е обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината. Реализацията е осуетена от избухването на Първата световна война.
През 1935-1936 г., със средства на царското семейство и по проект на арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов, в градината е устроена и дарена на децата т. нар. „Царска детска градина” – с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. В градината е разположен алпинеум и цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.
В този вид Княжеската градина е общо сечение и синтез на наука и естетика в градоустройството и архитектурата от началото на 20те години на 20 век.
Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство) увенчават осите на основните й алеи и заедно със срещулежащия комплекс-мавзолей на Александър I Батенберг градината е жив паметник-свидетелство за стремежа на поколения българи към европейска, по устройство и дух, държава.
Поетапното и целенасоченото й деградиране започва малко след 9.IX.1944 г., когато там е разположена съветска военна част (зенитна батарея). С халосни залпове оттук се отбелязват победите на червената армия. Разбита е оградата и е пренесена в резиденция „Лозенец”.
В момента градината е без име. Връщането на нейното първо име е началната стъпка за възстановяване на връзката, както с историческия й облик, така и с архитектурното й обкръжение. Пресъздаването на оградата, с декоративна функция, ще придаде автентичен вид и характер на мястото. Подновяването на разкъсаната алейна мрежа и събирането на цветното богатство в няколко климатизирани павилиона ще даде великолепни възможности за оформяне на мястото, като привлекателно за посещения и атракции, където идеално се проектира зеления силует на София.
Във връзка с изложеното по-горе предлагам на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 4, ал. 1, ал. 2 I al. 3 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община СОС да вземе следното
РЕШЕНИЕ
- Именува градината, оформена в пространството между бул. “Евлоги Георгиев”, бул. “Руски”, бул. “Васил Левски” и улица “Гурко”, с името Княжеска градина.
- Контролът по изпълнение на решението се възлага на ПК по образование, култура, наука и вероизповедания към СОС.
- Възлага на кмета на Столична община да информира гражданите на
Столична община за взетото решение, съгласно Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.
С уважение
Вили Лилков
източник: http://dsbtriaditsa.wordpress.com/2011/03/27/dsb2011032701/
Демонтиране на паметника на съветската армия 
„Княжеска градина“ е подходящо име. Тя си е такава като замисъл и реализация. По стечение на обстоятелствата не е станала „Царска градина“. Трагичният завършек на Първата световна война е попречил България да се сдобие с подобаващ царски дворец на това място.
Логичното продължение на процеса, започнат от Вили Лилков, е да се превърне градината в място на българската гордост, като се замени паметникът на Съветската армия с паметник на българската независимост. Ние сме длъжници на героите от 1908 година, осмелили се да провъзгласят независимостта на България и с това да я превърнат от Княжество в Царство. Цялата политическа класа от онова време, начело с княз Фердинанд, заслужава един внушителен паметен знак точно в тази градина. Убеден съм, че това е решението, което ни трябва.
Ще се радвам,ако това стане,защото софиянци не познават историята на града ,в който живеят,а това ни отдалечава от другите европейски столици,те познават и пазят до най малки подробности историята си.