4 comments on “Паметникът на съветската армия е всъщност най-обикновен маркер за очертаване на линията на Сталинското завоевание

  1. Какво изградихте, че почнахте да събаряте с доводи разни за вашата теза. Германците събориха ли си концентрационните лагери. Или искате да правите историята такава каквато ви допада. Това е история и дали ви харесва или не трябва да се запази за да се знае от идните поколения. Какво стана като се събори мавзолея- кафене и химически тоалетни т.е едно голямо НИЩО.

  2. Голословни анонимни „Joys“, като повдигате въпроса за съхранените и превърнати в исторически музеи националсоциалистически концлагери- и комунистически затвори на ЩАЗИ от двата репресивни режима в Германия, на националсоциализма и на комунисто-социализма, добре е че ги слагате на едно ниво, което не го оспорваме – но да ви питам тогава къде са същите десетки концлагери и политически затвори от епохата на комунисто-социализма в България? Има ли такива музеи където да се съхранява историческата памет на палачите и жертвите на комунистическия престъпен режим в България, понеже твърдите че сте ценител на историческата памет – по подобие на същите в Германия, в Унгария, в Полша, в Чехия и ред други бивши „братски“ соц страни?! Няма такива все още. А защо ли?

    Да сте видяли някъде подобен напис из немските концлагери: „На великите Вермахт и СС, от признателния германски народ и от признателния европейски народ“ – или надпис: „Цялата власт на хитлеризма и национал-социализма“? Аз незнам подобно нещо. Освен това не може да сравняваме сграда със митологизиран „освобожденски“ монумент. Така че спестете си да ни пробутвате скудоумни съждения. В Германия няма нито на Хитлер, нито на Вермахта паметник на който да ходят престарели неонацисти и носталгици да поднасят венци и цветя – мога да ви уверя.

    Освен това съветските паметници конкретно в България, не са издигнати за нищо друго, освен с идеологическа цел за партийна агитация на БКП. За разлика от комунистическите концлагери, които не са служили за никаква агитация, и са наистина история, защото там са измъчвани и избивани невинни сънародници, хвърляни после на свинете, или погребвани в масови незнайни гробове…

    Но пък за сметка на това в Германия има хиляди мемориали на жертвите на режимите на националсоциализма и на комунисто-социализма, а в България такива се броят на пръстите на едната ръка – отново за разлика от осеяната българска територия със хиляди съветски и комунистически паметници по площади, села и паланки.. Ако комунисто-съветските паметници са „вашата история“ объркали сте си родината, а мястото ви е в Русия – определено не и в България.

  3. На 28 октомври 1944 година в Москва е подписано Споразумение за примирие между окупираната от Червената армия България и съюзниците. Според него тя се задължава да предостави армията си под ръководството на Съветското главно командване за война срещу Германия, да плати репарации на Гърция и Югославия, да осигурява за своя сметка движението през територията й на съветските войски, като им предоставя всичко каквото поискат в неограничени количества. За изпълнението следи Съюзна контролна комисия, оглавявана от съветския генерал Бирюзов. Така примирието поставя България под истинско съветско робство.
    Българската армия, под командването на маршал Толбухин и назначени от правителството на ОФ политически въжеиграчи и партизани, дава десетки хиляди жертви (34 548), което с нищо не облекчава съдбата й. Отношението към нея си остава като към победена съюзница на Германия.
    Принудителната “Отечествена война” освен човешките загуби й струва колосалната сума 92 300 000 000 лева, която се оказва обаче малка в сравнение със неограничения съветски грабеж. Докато 400 000 български войници воюват извън пределите на страната, в нея хазяйничи Червената армия, чиято численост към началото на 1945 г. достига 600 000 души. За четири месеца (до края на 1944 година) Съветското командване изсмуква от българската държава само по параграф 15 от договора повече от седемнадесет милиарда лева. До края на 1945 година грабежът е удвоен (30 милиарда и 470 милиона лева), а през септември 1947 г. учетворен (над 60 милиарда лева). Но и тази цифра е далеч от действителната. Защото само около една трета от разходите се изплаща в пари – двете трети са в стоки, калкулирани по цени на окупатора (от 2 до 15 и повече пъти под действителните): брашно – 23 лева (вместо реалните 100); олио – 25 лева (вместо 300-400); захар – 93 лева (вместо 500-600), тютюн – 320 (вместо над 1000), изкопаното от урановите мини (превърнати в концлагери) е де факто безплатно – никой освен съветските власти не знае какво се изкопава от там, а те достигат постепенно до 48. Ограбването е “узаконено” със Спогодба за взаимни доставки, наложена на 10 март 1945 г. По нея (и нареждане на МС), например, БЗК продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева. СССР го продава на Франция веднага по 1400 долара или по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо) – ограбвайки България с един удар милиард и половина лева! Според същата спогодба България се задължава да продаде на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм (вместо над 1000) от което загубата е 17 милиарда лева! Същевременно България е принудена да купува от СССР, всичко което той пожелае двойно по-скъпо – тон бензин на международния пазар струва 24 долара, но България го “купува” от СССР по 42 долара.
    Затова пък братската помощ е гарнирана с насилия над беззащитното население от окупаторите, които му отнемат всичко което пожелаят – добитък, каруци, храни, държавни и частни моторни превозни средства, покъщнина. Пияни червеноармейци нахлуват денем и нощем в домовете на хората, грабят, изнасилват жени и убиват мъже. Безчинствата им са толкова потресаващи, че дори послушния лакей Георги Димитров е принуден да моли Сталин да поозапти освободителите.
    Такава е армията-освободителка преминала през Източна Европа и задържала се за дълго в България – докато осигури властта на агентурата си – БКП. Но и след като Червената армия се изтегля, на нейно място се настаняват НКВД и КГБ.
    Само по време на процесите срещу трайчокостовистите в подкрепа на партията идват две дивизии на НКВД.
    Въпреки кървавия данък от наложената “Отечествена война”, България трябва да плати репарации на Гърция и Югославия (общо 70 милиона долара), но издръжката на освободителите с които до окупацията не само не е воювала, но е имала съвсем нормални дипломатически отношения въпреки германският натиск, се оказва повече от двойно по-скъпа: 150 милиона долара!
    Прославяното от БКП “освобождение от фашизма” е всъщност третата и най-страшна национална катастрофа на България, защото е не само материална, но и духовна. България загубва националната си независимост – за почти половин век. Но в чест на това освобождение и до сега в центъра на София продължава да се издига паметникът на поробителите.

  4. Здравейте! Младото поколение, определено от моите лични наблюдения, е със страхотно промити мозъци…Стига такъв биологичен орган, въобще да присъства при тях, на място различно от скротума или яйчниците. Нямам идея, кой и колко плаща да се състои тази жалка кампания. Само чакам кога ваши хактивисти ще се „оправят“ медийно, в някоя наша православна църква или в кебапчийницата на „народното“ събрание…Свободни Сте да коментирате мнението ми или да го изтриете, за второто не е нужно кой знае какво усилие, докато за първото са нужни и аргументи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s