5 comments on “Съветският Супермен- цветен хумор срещу сивото (ни) минало

  1. Неизвестни (засега) свободолюбиви българи измиха зацапаното ни лице на нация, която не се притеснява да бъде смятана за послушна на колонизаторите си. !!!!!!! Притеснява се от старите и от новите гъзолизци!!! Докато една нация сама не си цени историята не може да очаква другите да я ценят!! И лошо да е било пак няма да е било колкото е в ерата на ДЕМОКРАЦИЯТА .
    Н.Георгиев

  2. Надявам се тези свободолюбиви българи да излезнат от анонимност и да се възползват от популярноста си! Смятам, че трябва да сформират гражданско движение за борба с нагли своеволия на политици и разрастващата се простотия!

  3. Дай Боже повече подобни креативно мислещи неизвестни художници да има които да изобличават и поругават митологизираните лъжливи комунистически творби!

    Ироничното разкрасяване на барелефите на СА от неизвестен автор е показателен знак на протест срещу безотговорното отношение на местната и изпълнителна власт към българския обществен интерес да изпълни една елементарна заповед от 1993 г. на СО за демонтиране и преместване на унизителния монумент от центъра на българската столица – отговорните за което в Столична община (СО) с ясното съзнание би трябвало да се срамуват, вместо да търсят виновен.

    И на никого не е ясно как ще се търси отговорност за „подигравка“ върху нещо, което юридически трябва да го няма след като има решение на СОС от 1993 год. и заповед за демонирането му?!

    Неадекватната реакция от страна на местни и изпълнителни властимащи като И.Сотиров (СДС) например, че щял да възлага процедура за издирване и повдигане обвинение срещу неизвестен художник за „вандалска проява“, е признак на комплексарщина и безсилие, поради беотговорност върху поетите ангажименти – това са сбъркани комунистически приоми и похвати.

    Един по-адекватен демократичен подход от страна на СО би изглеждал ето така например: издирваният неизвестен професионален графитист преобразувал част от съветското недоразумение във любими филмови герои, ще бъде финансиран за неговата великолепна професионална презентация – като СО предлага на същия автор да дорисува и останалите барелефи от ПСА, на тема: „В крак с времето“ – като в този оживен атракционен вид той остане до предстоящата процедура по неговото демонтиране и преместване в музей на комунизма.

  4. През септември 1944 година Съветската армия и нейната комунистическа агентура в България не свалят от власт никакъв фашизъм, а демократичното правителство на Константин Муравиев. И вместо него поставят незаконно на власт правителство с пар ексаланс фашиста Кимон Георгиев – организатор на признатия дори и от комунистите за фашистки преврат и на 19 май 1934 г. Министър на пропагандата в това правителство е Димо Казасов – автор на хвалебствената книга за фашизма “В отечеството на Мусолини”. Зад тях се крие естествено БКП която надхвърля по кръвожадност всякакъв фашизъм и националсоциализъм. В мемоарите си ген. Судоплатов – дясната ръка на Берия разказва как Георги Димитров е поискал от Трайчо Костов да бъдат избити всички които могат да му бъдат някаква политическа опозиция в България – целият политически и интелектуален елит на страната. И желанието му е изпълнено – изпратени са веднага съветски инструктури от НКВД за организирането на масовите убийства – жертвите са над 30 000 души.
    На 28 октомври 1944 година в Москва е подписано Споразумение за примирие между окупираната от Червената армия България и съюзниците. Според него тя се задължава да предостави армията си под ръководството на Съветското главно командване за война срещу Германия, да плати репарации на Гърция и Югославия, да осигурява за своя сметка движението през територията й на съветските войски, като им предоставя всичко каквото поискат в неограничени количества. За изпълнението следи Съюзна контролна комисия, оглавявана от съветския генерал Бирюзов. Така примирието поставя България под истинско съветско робство.
    Българската армия, под командването на маршал Толбухин и назначени от правителството на ОФ политически въжеиграчи и партизани, дава десетки хиляди жертви (34 548), което с нищо не облекчава съдбата й. Отношението към нея си остава като към победена съюзница на Германия.
    Принудителната “Отечествена война” освен човешките загуби й струва колосалната сума 92 300 000 000 лева, която се оказва обаче малка в сравнение със неограничения съветски грабеж. Докато 400 000 български войници воюват извън пределите на страната, в нея хазяйничи Червената армия, чиято численост към началото на 1945 г. достига 600 000 души. За четири месеца (до края на 1944 година) Съветското командване изсмуква от българската държава само по параграф 15 от договора повече от седемнадесет милиарда лева. До края на 1945 година грабежът е удвоен (30 милиарда и 470 милиона лева), а през септември 1947 г. учетворен (над 60 милиарда лева). Но и тази цифра е далеч от действителната. Защото само около една трета от разходите се изплаща в пари – двете трети са в стоки, калкулирани по цени на окупатора (от 2 до 15 и повече пъти под действителните): брашно – 23 лева (вместо реалните 100); олио – 25 лева (вместо 300-400); захар – 93 лева (вместо 500-600), тютюн – 320 (вместо над 1000), изкопаното от урановите мини (превърнати в концлагери) е де факто безплатно – никой освен съветските власти не знае какво се изкопава от там, а те достигат постепенно до 48. Ограбването е “узаконено” със Спогодба за взаимни доставки, наложена на 10 март 1945 г. По нея (и нареждане на МС), например, БЗК продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева. СССР го продава на Франция веднага по 1400 долара или по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо) – ограбвайки България с един удар милиард и половина лева! Според същата спогодба България се задължава да продаде на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм (вместо над 1000) от което загубата е 17 милиарда лева! Същевременно България е принудена да купува от СССР, всичко което той пожелае двойно по-скъпо – тон бензин на международния пазар струва 24 долара, но България го “купува” от СССР по 42 долара.
    Затова пък братската помощ е гарнирана с насилия над беззащитното население от окупаторите, които му отнемат всичко което пожелаят – добитък, каруци, храни, държавни и частни моторни превозни средства, покъщнина. Пияни червеноармейци нахлуват денем и нощем в домовете на хората, грабят, изнасилват жени и убиват мъже. Безчинствата им са толкова потресаващи, че дори послушния лакей Георги Димитров е принуден да моли Сталин да поозапти освободителите.
    Такава е армията-освободителка преминала през Източна Европа и задържала се за дълго в България – докато осигури властта на агентурата си – БКП. Но и след като Червената армия се изтегля, на нейно място се настаняват НКВД и КГБ.
    Въпреки кървавия данък от наложената “Отечествена война”, България трябва да плати репарации на Гърция и Югославия (общо 70 милиона долара), но издръжката на освободителите с които до окупацията не само не е воювала, но е имала съвсем нормални дипломатически отношения въпреки германският натиск, се оказва повече от двойно по-скъпа: 150 милиона долара!
    Прославяното от БКП “освобождение от фашизма” е всъщност третата и най-страшна национална катастрофа на България, защото е не само материална, но и духовна. България загубва националната си независимост – за почти половин век. Но в чест на това освобождение и до сега в центъра на София продължава да се издига паметникът на поробителите.

  5. До съветския гъзолизец Георгиев. Съжалявам за епитета, но той сам се определя като такъв. В нито една страна от освободените от съветския империализъм страни от Източна Европа подобен позорен паметник не е оцелял. Всички са демонтирани. Този паметник не е част от българската история а е част от съветската експанзия. Съветската армия не е освободила никого!!! Никога никого!!! Тя само се е възползвала от разгрома на хитлеризма за да заграби на свой ред всичко каквото може. Сталин е по-отвратително чудовище дори и от Хитлер. А Георги Димитров е неговия палач в България – преди да пристигне в София като негов васален управител на поробената ни родина е завеждащ международния отдел на КПСС. От такива примитивни агитпропчици ала Станишев ми се повдига – все пак сме страна от ЕС!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s