Филм на RTL за убийствата по българските граници по време на комунизма
Васил Къдринов
Център Хана Аренд – София
В неделя вечер на 07.08. .2011 г. от 23.10 ч централноевропейско време / 00.10 ч българско / телевизия RTL ще излъчи документалния филм „Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска” на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.
Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.
Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България. Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961 -1989 г. опитите за бягство на над 3000 младежи от ГДР, опитали се през Странджа, Родопите и западната ни граница да напуснат големия затвор на социализма. Повечето от тях не познават действието на стената от бодлива тел, простряла се на стотици километри по българските граници, нито са били наясно с агентурната мрежа в граничната зона и със заповедите, получвани от граничарите. Само много малка част от тях успяват, повечето са задържани от агентите на ДС от селата край границата, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор. За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв. 19 младежи от ГДР са убити на границата / като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите /, други са ранени и осакатени. Верните на Политбюро генерали и полковници от Гранични войски и командирите на застави старателно подържат сред редовите граничари атмосфера на омраза към „измениците на родината” и заповядват на 18-20 годишни български младежи да стрелят срещу свои връстници, чието единствено нарушение е, че искат да бъдат свободни. Допускането на „безнаказано нарушение” на границата е тежко провинение, а „ликвидирането” на бегълците с автоматни откоси се награждава с 10-15 дни отпуск.
Филмът разказва за едно успешно бягство през КПП „Капитан Андреево”през 1974 г. когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.
Доротея и Михаел Прокш, брат и сестра от Дрезден, нямат този късмет. През 1983 г. те преодоляват телената ограда край връх Ком на път за Югославия, но не подозирайки, че тя сигнализира в заставата, скоро са заловени и прекарват по година и половина в затвор в ГДР.
Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари, след като офицерът го е накарал вдигне ръцете си, един от войниците прерязва краката му с автоматен откос. Единият крак на Томас е ампутиран в болницата в Бургас… През април т.г. той пристига отново в Бургас за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му…
През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, деветнадесетгодишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.
Споменът за този случай и за жестокото, ненаказано и до ден днешен убийство на Андреас и Детлеф е жив в паметта на местните хора от Бръщен, Ваклиново и Сатовча. Всички знаят кой е убиецът.
Българското министерство на вътрешните работи и днес предпочита да подържа комунистичската лъжа, че бегълците през границите по време на тоталитарния режим са били „бандити”. То не е оказало каквото и да е съдействие на екипа на телевизия RTL при снимането на филма. Но местните хора от Бръщен, помнейки ужасната смърт на невинните младежи, са подпомогнали работата на немския филмов екип и са организирали възпоменание край долината на река Доспат.
Във филма участват и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, за които снимачният ден се оказа и един от онези уроци по история, каквито министерството на просветата не допуска в българските училища. Може би защото тези, които издаваха заповедите за убийствата по границите на комунизма, все още са влиятелни във властта.
Немските режисьори – документалисти считат, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало. Само съвестта на хората от Бръщен и искреността на учениците от Пловдив ги окуражават, че и у нас паметта ще надделее.
Филмът бе представен на 28.07. в Берлин във Фондация „Бертелсман” на „Унтер ден Линден”.
Предстои разпространението му в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.
Демонтиране на паметника на съветската армия 
ami kolko germanci izbixa.
Pingback: Филм на RTL за убийствата по българските граници по време на комунизма | Bulgarian Blog
sega trebva da se izbiat komunistite a bsp da bade zabranena kakto i dps trebva tez ubiici da lejat do jivot a ne da sa sred nas moje da ima niurnberg a ne moje da ima spravedlivost za izbitite ot komunizma kade e pravdata i vazmezdieto v taia prokleta darjava koiato sea se upravliava ot sinovete i vnucite na tezi ubiici bog da pazi balgaria ot 4ervenata gad
Хайде бе,чакаме да ни избиете лекета.Чакаме.Избивате ни от 22 години ама само пред компютъра.Но парите ги завъртяха пак комунистите,а вие ги избивате виртуално.
бях граничар и съм горд че разстрелях четирима човека.източногерманци.Служех на устава както това прави и всеки американски войник.Ако не вярвате попоитайте господаря си Уорлик как служат и стрелят по иракски и афганистански деца американските войници.Кога ще го попитате си е ваша работа-преди или след като му излижете гъза.
Хайде аз съм комунист-елате и ме убийте.
Господ до ти е на помощ Илиане, макар отдавна да си продал душата си на дявола. Жалко за България, ограбихте я, разстреляхте я ,превърнахте я в пустиня… и още нямате ни срам, ни съвест, ни чувство за вина. За какво да ви разстрелваме. Вие отдавна сте мъртви души. Какво по страшно наказание за убийци и мародери като вас???
По бързо се връщай в лудницата.
Браво на RTL и на образователното министерство за разпространението му в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.
Германците защо не направят такъв филм за избитите на берлинската стена?Защото не става там.Това щяло да разедини нацията.За това се пробват тук.Тук винаги ще се намерят лекета и угаждачи като философа и Крум-малоум.Между другото единия „невинен“ германец когото застреляхме беше въоръжен с пистолет парабелум.Готов беше да стреля по 19 годишни български момчета.Е изпреварихме го.За щастие.
Защо не видите филмите за американо-мексиканската граница.Там въобще не стрелят,нали?
Глупаци на границата винаги се е стреляло,стреля се и ще се стреля.
Илиян е абсолютно прав . Който не знае какво е да си Граничар и как кръвта на приятеля ти изтича и как тялото му и погледа му замръзва в една точка …..Да мълчи .
Защо отворковци не прочетете малко – колко Граничари – младежи на по 19-20 г . не се завърнаха в къщи ,а бяха запоени в ламаринени сандъци – Дори Родителите им неможеха да ги видят за последно ……Майната ви – не искам такива сънародници като вас .
Круме, някои от хората в тая държава сме ходили войници, и знаем що е то устав и клетва. Държавната граница не е като оградата на лозето на дядо ти. През нея току-така не се минава.
Философе, прочети това – http://www.eurochicago.com/2010/01/20-godini-stroihme-ili-rushihme-balgariya/ . Много подробно е описано продължилото 50 години „ограбване и превръщане в пустиня“ на България.
Бих ти препоръчал да попрочетеш повече история, като обърнеш внимание на накои изказванея на Дълес и Чърчил от годините около 1950-а, както и на плана Лиоте, ама … да не вземеш да се претовариш
Хора , на този му плащат да злослови срещу България .
Срамувам се ,че имам такива сънародници . …. ПФУ .
Убийствата и насилието срещу немци и други хора са много по-жестоки от това, което се пише или показва във филми. 88-89г. бях граничар в поделение Веслец до село ново Ходжево първата застава след Кулата откъм гръцката граница. През това време имахме няколко случая на залавяне на немски и румънски граждани опитващи се да избягат на Запад. На мен лично ми е трудно тогава а още повече сега да проумея сатанинската и безумната злоба и гняв с които ритаха и пребиваха от бой горките хорица. Овчарят на заставата, който беше мой набор (1969) при един от случаите една от нощите в близост до заставата застреля млад немец директно в главата след задействие на алармената система. Мисля си че или не го прие на сериозно или изобщо не беше в час какво е направил. Тогава си спомням че получи отпуска за награда и имаше притеснения от страна на офицерите за психически срив но лично не забелязах такъв. Чудя се как ли живее с тази мисъл. Учиха ни че при среща с нарушител трябва да го предупредим да се предаде но при каквато и да е заплаха имаме право да стреляме. Благодаря на Бога, че ме е опазил от това да участвам в тези извращения ако и да съм наблюдавал някои от тях. Статистически погледнато всяка година на почти всяка застава е имало средно по около 4-5 случая на опити за преминаване на границата като в редки случаи са успявали. Средно при едно от 20 бягства е завършвало със смъртта на беглеца. В различните години и периоди тази статистика е различна но бих заложил че по българските граници примерно за последните 30 години на комунистическо управление и власт са избити не по малко от 500 човека, поне стотина са убити с пребиване до смърт след залавянето им а почти всички заловени са жестоко малтретирани, пребивани а някои и изнасилвани преди да бъдат върнати на държавите от които са се опитвали да избягат. Тази черна работа се е вършела в 99% от случаите от самите войници-граничари с промити мозъци и с мълчаливото удобрение на офицерите които накрая излизат с „чисти “ ръце. Това е истината която някои от страх а други от срам премълчават.
За teofiliuss – Гарантирам на всички четящи тук ….че написалия този коментар
никога не е виждал Граница
Убийствата и насилието срещу немци и други хора са много по-жестоки от това, което се пише или показва във филми. 88-89г. бях граничар в поделение Веслец до село ново Ходжево първата застава след Кулата откъм гръцката граница. През това време имахме няколко случая на залавяне на немски и румънски граждани опитващи се да избягат на Запад. На мен лично ми е трудно тогава а още повече сега да проумея сатанинската и безумната злоба и гняв с които ритаха и пребиваха от бой горките хорица. Овчарят на заставата, който беше мой набор (1969) при един от случаите една от нощите в близост до заставата застреля млад немец директно в главата след задействие на алармената система. Мисля си че или не го прие на сериозно или изобщо не беше в час какво е направил. Тогава си спомням че получи отпуска за награда и имаше притеснения от страна на офицерите за психически срив но лично не забелязах такъв. Чудя се как ли живее с тази мисъл. Учиха ни че при среща с нарушител трябва да го предупредим да се предаде но при каквато и да е заплаха имаме право да стреляме. Благодаря на Бога, че ме е опазил от това да участвам в тези извращения ако и да съм наблюдавал някои от тях. Статистически погледнато всяка година на почти всяка застава е имало средно по около 4-5 случая на опити за преминаване на границата като в редки случаи са успявали. Средно при едно от 20 бягства е завършвало със смъртта на беглеца. В различните години и периоди тази статистика е различна но бих заложил че по българските граници примерно за последните 30 години на комунистическо управление и власт са избити не по малко от 500 човека, поне стотина са убити с пребиване до смърт след залавянето им а почти всички заловени са жестоко малтретирани, пребивани а някои и изнасилвани преди да бъдат върнати на държавите от които са се опитвали да избягат. Тази черна работа се е вършела в 99% от случаите от самите войници-граничари с промити мозъци и с мълчаливото удобрение на офицерите които накрая излизат с „чисти “ ръце. Това е истината която някои от страх а други от срам премълчават..
az prez 1986 godina preminah granitsata okolo vrah kom berkovitsa ako si umen ste premines vsakakva granitsa plus tova bqh s ak 47 i 3 palnitela palni radvam se 4e ne se slu4i dase sresna s grani4ari toy namase vina no ako se nolojese stah a strelam v imeto na svoyata svoboda togava komunistite ni maltretiraha nasilstvenno mi smeniha imeto mi ako bqh zastrelal koy stese da bade vinoven az ili grani4ara ili komunisti4eskiyat stroy
emigran 1986 Според мен Лъжеш .