Материалът е препечатан от блога на Стефан Иванов. Публикацията е от 7 юли 2011.
Миналата седмица, по време на извънредното заседание на СОС, свикано по искане на 1/3 от общинските съветници, за разглеждане на въпроса с паметника на съветската армия в София, се проведоха повече от два и половина часа дебати по темата в залата на СОС. Тук, в блога си, публикувах и своето изказване на тази сесия. Точно когато прекратихме дебатите и се стигна до обобщаване на направените предложение и преминаване към гласуване, групата на ГЕРБ поиска почивка „за да се достигне до общо решение, което да се гласува след нея”. След изтичането на почивката обаче огромната част от групите общински съветници от ГЕРБ и БСП в СОС демонстративно не се върнаха в зала и с това провалиха кворума и заседанието. И понеже не е редно да останем без гласувано становище, ние, 10 общински съветника – Стефан Иванов (СДС), Иван Нейков (СДС), Грети Стефанова (ДСБ), Димитър Бъчваров (ДСБ), Ангел Джамбазки (ВМРО, но в групата на ГЕРБ), Николай Желев (СДС), Владимир Кисьов (СДС), Вили Лилков (ДСБ) и Мартин Заимов (независим, „Алианс за София”), днес внесохме за разглеждане в СОС приложения по-долу проект за решение. Ако се спази правилнике на нашия Правилник, тази точка трябва да залегне в дневния ред на сесията в следващия четвъртък – 14.07.2011 г.
ДО
СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ
СЪВЕТ
ДОКЛАД
от
група общински съветници
ОТНОСНО: Предложение до Министерски съвет на Република България за демонтиране и съхранение на паметника на съветската армия в София
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
Предлагаме на Вашето внимание доклад и проект за решение за предложение до Министерски съвет на Република България за демонтиране и съхранение на паметника на съветската армия в София.
МОТИВИ:
С решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25. 02. 1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., органът на местно самоуправление в София се е произнесъл за желанието си за демонтиране на паметника на съветската армия в София. Поради фактът, че този паментик е публична държавна собственост, това решение не е изпълнено от органите на местното самоуправление през годините. И до днес като публична държавна собственост, паметникът е на радпореждане на българското правителство.
От юридическа гледна точка не съществуват пречки за демонтажа и преместването на паметника на съветската армия в София, тъй като той няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство (ДВ, бл. 19 от 2009 г.).
Паметникът също така не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г., следователно няма поети международни ангажименти, които България да наруши ако предприеме демонтажа и преместването на паметника на съветската армия в София.
Извън юридическите аргументи, не може да не се обърне внимание, че този паметник внушава груби исторически фалшификации от рода на това, че съветската армия е „освободителка” на България. От кото сме освободени, след като по това време в София управлява правителство, съставено от противници на хитлеристка Германия, начело със земеделеца Константин Муравиев. Нещо повече – правителството на Муравиев активно преговаря със съюзниците, в т.ч. и СССР. И не на последно място – вече е обявило война на хитлеристка Германия. Нахлуването при подобни обстоятелства е по-скоро окупация, отколкото освобождение, поради което твърдения като това на надписа на паметника са обида към националното достойнство на българите.
Няма нито един съветски войник, който да е загубил живота си след военни действия в Царство България през септември 1944 г., и от тази гледна точка това не би могло да бъде паметник в памет на жертвите на съветската армия в борбата й срещу фашизма, защото такива жертви в България просто няма.
С ясното съзнание, че Столичният общински съвет вече се е произнесъл по този въпрос през 1992 и 1993 г., ние апелираме към вас, уважаеми колеги общински съветници, да приемете проекта зарешение на СОС, който предлагаме на вашето внимание. Той не съдържа нищо повече от един апел от наша страна като орган на местното самоуправление в София към Правителството на Република България, което се разпорежда с паметника на съветската армия в София по смисъла на акта за публична държавна собственост, да организира демонтажа и съхранението на паметника до окончателното решение за мястото на неговата експозиция.
На свиканата по иницатива на повече от 1/3 от общия брой на общинските съветници в Столичния общински съвет, след поискана почивка, кворумът беше целенасочено провален с цел да не се стигне до гласуването на предложенията, което предстоеше. Считаме, че продължилата близо два часа и половина дискусия в залата на Столичния общински съвет беше ползотворна и тя трябва да завърши логично с гласуване на предложенията за решение в зала, което не беше направено вследствие на процедурни хватки.
Приложение: проект за решение
ВНОСИТЕЛИ:
Демонтиране на паметника на съветската армия 