Георги Чунчуков
Автор: Георги Чунчуков
Източник: Иво Инджев
В началото на миналата година научавайки от медиите, че руското консулство във Варна е поискало от Община Шабла разрешение и съдействие за построяване на паметник на загиналите съветски подводничари в български териториални води, дванадесет политически партии и непр. организации от Добричка област изпратиха протестна декларация до Николай Младенов-министър на външните работи, Аню Ангелов-министър на отбраната, Желязко Желязков-областен управител на Добричка област и до Община Шабла.(Декларацията е публикувана във в. „Про и Анти“, бр.16,2010 г.) Ето нейния текст:
„Уважаеми господа,
Ние, долуподписаните лидери на партии и неправителствени организации в област Добрич категорично заявяваме, че сме против искането на генералния консул на Русия във Варна г-н Юрий Соловьов и вицеконсула г-н Дмитрий Бузин, отправено към Община Шабла, за разрешение и съдействие за построяване на паметник на съветските подводничари, загинали при нос Шабла по време на Втората световна война. Аргументите ни са следните:
– България не изпраща нито един войник на източния фронт, но СССР води необявена война срещу държавата ни, именно чрез своя подводен флот по българското черноморско крайбрежие. Основните дейсвия при тази необявена война се свеждат до потопяване на български търговски кораби (напр. корабът „Струма“ със 767 души на борда) и изпращане на подготвени на съветска територия подривно-диверсионни групи за саботажни дейсвия срещу законно избраните български власти. Най-известната от тези групи е на Цвятко Радойнов, стоварена при устието на р. Камчия.
– Последствията от необявената крайбрежна война и по-късно-от обявената на 5 септември 1944 г. война, са известни като Трета национална катастрофа, защото загубваме възможността да запазим възвърнатите български земи, страната ни е окупирана от Червената армия и сме лишени от държавния си суверенитет за следващите 45 години. България загубва почти целия си национален капитал-колосални парични суми, суровини, селскостопанска продукция. Губи и огромна част от интелектуалния си капитал-физически и морално унищожен.
– Държим да се знае, че руската държава е водила срещу България война по море и четвърт век по-рано, по време на Първата световна война, когато руски бойни кораби обстрелват български градове: Варна-1915г., Балчик(три пъти) и Каварна-1916г., Шабла – 1917 г. След бомбардировката на Варна, обществените реакции срещу извършителите на този акт са толкова остри, че се стигнало до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, в „Св.св. Кирил и Методий“. А Дора Габе и Стилиян Чилингиров отразяват в произведенията си последствията от разрушителното обстрелване на Балчик.
Приведените аргументи са достатъчни и могат да бъдат подкрепени с многобройни архивни документи. И всички те са в подкрепа на нашата позиция, че паметник на съветските подводничари не трябва да има нито при нос Шабла, нито където и да е другаде и по никакъв повод. В противен случай такъв паметник би бил неуважение към паметта на нашите предци, на загиналите български моряци, техните семейства и потомци. Ще бъде паметник на окупатора, издигнат с разрешението и съдействието на окупираните, ще бъде петно върху честта и достойнството ни на нация. Пример може да ни бъде малка Естония, която дръзко предизвика големия си съсед, демонтирайки паметника на червеноармееца-завоевател от столицата Талин. А ние не само не демонтираме многобройните паметници на същия този червеноармеец, издигнати на редица места по българската земя, а се иска от нас да монтираме нови – като тозин при нос Шабла.
Достойнството и просперитетът на една нация са взаимно свързани.
Несучайно, в последните години Естония получи прозвището „Швейцария на Големия Север“, а България „се прослави“ като най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз.
Уважаеми господа, ръководители на упоменатите по-горе български институции,да помислим какво ще оставим напоколенията си. Защитете нашата позиция – тя е позиция на мнозинството българи.
17 март, 2010г. “
Тази декларация не беше подписана от ГЕРБ, „Атака“, БСП и ДПС.
Доколко е спомогнала за формиране на позицията на външното министерство за „отказ“ на искането на руснаците за паметник при нос Шабла, не ми е изветно. Чест прави на Красимир Кръстев – кметът на Шабла, че също им е отказал и ги е препратил към по- високи инстанции. Не така е постъпил обаче представителят на Петата колона – кметът на Созопол Панайот Рейзи.
