Демонтиране на паметника на съветската армия

КОМЕНТАР

ПО ПРОЕКТ НА КОНКУРСНА ПРОГРАМА И ПО СТАНОВИЩЕ НА НИНКН

 „ИДЕИ ЗА ДОИЗГРАЖДАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ГРАДСКИ

ПРОСТРАНСТВА НА ТЕРИТОРИЯТА НА КНЯЖЕСКАТА ГРАДИНА”

Целта на конкурса е да се получат идеи за запазване и доразвитие на парковата територия на Княжеската градина като елемент от „Зелената памет” на София и изграждане на архитектурно-пространствената рамка на бул. „Цар Освободител”.

Общественият натиск, резултат от действията на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на окупаторската съветска армия, както и на съмишлениците на инициативата, обединени във ФБ-група, принуди общинските власти да включат решаването на проблема в дневния си ред. Търсейки начин да избегнат политическата отговорност от едно такова решение, групата общински съветници на ГЕРБ планират съдбата на ПСА да бъде решена с конкурс за цялото пространство около него. Те предприемат необходимите стъпки по подготовката на такъв конкурс, без въобще подобно решение да е гласувано на заседание на ОС. За това тяхно становище научаваме от изказването на Малина Едрева, председател на групата на ГЕРБ, на заседанието на ОС №95/28.07.2011, на което трябваше да бъде гласувано предложение до Министерски съвет на Република България за демонтиране и съхранение на паметника на съветската армия в София, направено от общинските съветници от ДСБ и СДС:

„Ние имахме вече решение, което беше взето в резултат на обсъждането на 16-и май т. г. в Червената къща, и работим по програма, която следва своите етапи“.

От същото изказване научаваме още, че към датата на заседанието  било вече готово и на „служебно съгласуване”, като след 10-и август то щяло да бъде получено за обсъждане от съветниците, но щяло да бъде предоставено и на неправителствени организации! Към днешна дата Инициативният комитет, като заинтересована гражданска инициатива с активно участие в дебата за ПСА, не е получавала такъв проект на заданието, както не ни е известно той да е бил получен и от всички общински съветници, нито пък да е бил обсъждан от тях. Единственото, което е направено след 10-и август, а именно на 15-и август, е изпращането на този проект за съгласуване в Министерство на културата и НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство). В писмото, подписано от гл. арх. Петър Диков, ясно се вижда, че не подлежи на съмнение, че конкурс ще има, въпреки че това решение не е подложено на публично и открито обсъждане:

„Уважаеми господин Чобанов,

Уважаема госпожо Кандулкова,

Столична община организира конкурс на тема „Идеи за доизграждане и развитие на публичните градски пространства на територията на „Княжеската градина”, във връзка с което изпращам за съгласуване подготвената в служебен порядък конкурсна програма“.

…

Подозираме, че именно това е „служебното съгласуване”, споменато от Едрева в изказването й. Вероятно поради забавянето на това съгласуване проектът на заданието не е бил изпратен на заинтересуваните граждански групи, както и на всички общински съветници, и не се е състояла и обявената пак в същото изказване нова дискусия:

„В началото на м. септември планираме провеждане на нова обществена дискусия отново в Червената къща, където ще бъдат представени всички мнения, съображения, несъгласия, с което считаме, че ще можем да стигнем до решение за обявяване на международния конкурс и в края на м. септември и началото на м. октомври ще имаме възможност да обявим международния конкурс“.

Днес вече е краят на октомври и за наше щастие конкурсът още не е обявен (или поне ние не знаем това)! Знаем само, че „служебното съгласуване” вече е приключило, тъй като на 29.09.2011 г. НИНКН в лицето на доц. д-р арх. Й. Кандулкова изпраща до гл. арх. П. Диков от Столична община поисканото становище.

Определени текстове на това становище заслужават специалното ни внимание. Вероятно служителите от НИНКН, на които е било възложено изработването му, като са видели, че възложителят не е дал ясно указание да се запази ПСА, са се уплашили да не би някои от участниците в конкурса да решат да изключат това съоръжение от разработката си. Затова предлагат да се акцентира върху запазването на паметника, макар и скрито зад фрази като запазване на „паметта на средата”. Ето и двата текста – на общината и на НИНКН:

Приложение 1. Техническо задание…, т. 1.1.2 от проекта на общината:

Да бъдат предложени идеи за нова визия на Княжеската градина и възстановяване на традиционно развитата пешеходна връзка по бул. „Цар Освободител” от подхода към Борисовата градина при езерото „Ариана” до пл. „Народно събрание”.

Предложение на НИНКН за преформулиране на текста на т. 1.1.2:

„Да бъдат предложени идеи за развитие на архитектурно-художествената и паркова композиция на градината, отчитайки различните периоди в нейната история. Да се потърсят начини за събуждане на обществената памет за метаморфозите, през които градината е преминала от нейното създаване до наши дни, с респект към автентичните следи от всички исторически пластове в развитието на градината„.

Този натруфен текст като че ли има единствената цел да прикрие указанието към участниците да търсят такова решение, което ще остави паметника на мястото му. Забелязвате ли – ВСИЧКИ исторически пластове! Значи ако някой пропусне да включи в проекта си ПСА, който е „автентична следа” от сталинисткия вълкочервенковски „исторически пласт” (нищо че предназначението му не отговаря на историческата истина), няма да има шанс да спечели конкурса! Много хитро е използвано и прилагателното „автентичен” – такива „автентични следи” в Княжеската градина комай са само някои дървета и въпросният ПСА, а от Царската детска градина и от Зоологическата градина например май няма автентични следи, към които да се прояви „респект”!

Очакваме общинските съветници от ГЕРБ да спазят публично даденото обещание, а именно, в техническото задание да няма пряко или косвено указание нито за запазване, нито за преместване на паметника!

Служителите на НИНКН са преценили също, че в конкурсната програма е предвидена твърде висока тежест на критерия за класиране за оригиналност и съвременност на решението (т. 7.1.2) и предлагат тя да се намали от 30 на 20 точки, а на критерия, свързан с обогатяване на публичните пространства с нови функции и дейности (т. 7.1.4), оценката, която и без това е твърде ниска,  да се намали още – от 15 на 10 точки. По другите два критерия, свързани с обвързаността на проектите с историческото развитие и традициите (т. 7.1.1) и със запазване и доразвитие на парковата територия (т. 7.1.3) се препоръчва увеличаване съответно от 30 на 40 и от 25 на 30 точки. Така „историята и запазването” (разбирай на ПСА) получават общо 70 точки! А ето с какви мотиви се обосновава това предложение на НИНКН:

Инициативният комитет смята за необосновано предложението на НИНКН за промяна на точкуването по отделните критерии за класиране.

По т. 4.1 и т. 4.2 от раздела „Статут на територията – обект на конкурса” от техническото задание намираме за основателна препоръката на НИНКН текстът да стане по-лаконичен.

В никакъв случай обаче не можем да приемем, че в т. 4.2.5 „Формиране на стратегия за интегрирана консервация” Паметникът на съветската армия трябва да „фигурира като емблематичен обект на КИН в областта на мемориално-художествения синтез” и че той трябва да се определя като обект „под специален режим на защита и представяне”. Както вече е известно, съгласно с писмо на МК №05-00-0028/15.12.10 г. Паметникът на съветската армия не е недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство. Той не е и недвижима историческа ценност, тъй като поначало не отразява историческата истина и може да бъде символ само на една чужда армия, поробила България чрез насилственото налагане на комунистическата власт и идеология. Приложеният Договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Руската федерация няма отношение към конкретния обект, тъй като паметникът не е костница и под него няма погребани руски воини. Освен това той не е и „ценност, свързана с историята и културата на Русия”, тъй като е издигнат от българските власти в чест на една лъжа и рекламира банкрутиралата в световен мащаб идеология на сталинизма!

ИК настоява Приложение 3 „Споразумения между Русия и България”да отпадне от конкурсната документация като нямащо отношение към предмета на конкурса.

Не ни е ясно защо в конкурсната документация е включено приложение с извадки от форумите (всичките?) в интернет пространството. Предполага се, че бъдещите участници в конкурса ще са достатъчно грамотни и сами ще потърсят различни мнения в интернет пространството, ако преценят, че това им е нужно. Не вярвам някой от тях да се нуждае от субективно подбрани от някого цитати и да се чуди какво да прави с тях и дали те го задължават с нещо.

ИК настоява Приложение 4 „Извадки от форумите в интернет пространството” да отпадне като ненужно и обидно за участниците.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ

(Проектът на програмата и становището на НИНКН ни бяха предоставени по неофициален път от наш съмишленик, за което му благодарим!)