Ние, членовете на Инициативния комитет за демонтиране на паметника на съветската армия, който се намира в Княжеската градина в София, ви поздравяваме за постигнатия от вас успех и избирането ви за президент на Република България. Надяваме се, че във Ваше лице България ще има един европейски и демократично-ориентиран държавен глава, който ще отстоява принципите на зачитане на човешките права и спазване на европейските ценности! Една от тези ценности е повече никога да не се допуска Европа да бъде разделена и погазена от мракобесието на тоталитарните режими, които задълго отнеха правото на милиони хора да живеят свободно.
Ето защо приветстваме решението Ви, първата стъпка в тази посока да бъде отзоваването на посланиците, свързани с репресивните служби на тоталитарната диктатура, управлявала България до 10 ноември 1989 г. Искрено се надяваме във Ваше лице родината ни най-после да има президент, който винаги да поставя интересите на България над тези на други държави.
Искаме накратко да Ви запознаем с нашата инициатива, тъй като смятаме, че един президент би следвало да бъде обединител на нацията, а този „паметник” ще продължи да я разделя на палачи и жертви, докато стои на това място. Надяваме се на бъдещ диалог с Вас в полза именно на едно такова скъсване с тоталитарното минало и за едно необременено със старите грешки бъдеще за децата ни!
Инициативният комитет, създаден на 20 септември 2010 г., е в състав:
○ Алдин Алдинов – финансист и икономист,
○ Валентина Маринова – психотерапевт (председател на ИК),
○ Георги Чунчуков – общественик,
○ Кубер Сапарев – софтуерен инженер,
○ Марта Георгиева – философ,
○ Мартин Заимов – урбанист,
○ Стоян Дерменджиев – общественик,
○ Христо Петков – музикант,
○ Цанка Георгиева – социален работник.
Паметникът е построен в чест на съветската армия, която нахлува на българска територия, след като на 5 септември 1944 г. СССР прекъсва дипломатическите отношения и едностранно обявява война на България, въпреки ясно изразения от София неутралитет десет дни по-рано. Oт международно-правна гледна точка съветската армия е окупатор. Монументът е издигнат през 1954 година и за да ознаменува окончателната победа на комунистическата партия над горянското съпротивително движение, като публично легитимира и признава външния фактор, който на практика ѝ осигурява победата.
Смятаме, че с демонтирането и преместването в музей на тоталитаризма на „паметника”, изграден с цел заплаха и напомняне кои са истинските господари на България, ще се направи една малка крачка към декомунизация на страната ни и следователно към връщането на демократичните устои на България и идеите на хуманизма.
Считаме за недопустимо образът на заплашително размахващия шпагин окупатор да стърчи срещу и над Софийския университет и да символизира (включително и пред бъдещите поколения на демократична България), че силата на оръжието стои над образованието, знанието и толерантността.
Настояваме да се осъди насилието над хората (било заради убежденията им или заради тяхната класова, религиозна, етническа и политическа принадлежност) като недопустимо в едно демократично общество.
Категорично отказваме да участваме в една историческа лъжа – тази, че съветската армия е освободила България, както и в забравата на жертвите на комунизма, в превръщането им на невидими за обществото.
Искането „ЗА“ демонтиране на паметника на съветската армия в София е изцяло гражданска инициатива. Зад него не стоят политически партии или фигури.
Нашата гражданска инициатива поддържа актуален дебата за паметника повече от година и успяхме да се утвърдим в общественото пространство като хора с принципна позиция, готови да я отстояват с постоянство. От Вас, както и от останалите представителни институции в България, ще очакваме категоричен отговор какво е отношението Ви по този въпрос, който за огромна част от българските граждани е маркер за скъсване или принадлеждност към рефлексите на тоталитарното ни минало.
Г-н Плевнелиев, използваме тази възможност, за да заявим, че искаме да водим диалог с Вас, да ви запознаем по-задълбочено с принципните си позиции и да открием във Ваше лице подкрепа. При една от Вашите изяви в националните медии съобщихте, че не искате да гледате към миналото и че каквото и да е то – трябва да го уважаваме. Отношението на едно общество към жертвите на един от най-престъпните режими в Европа след края на Втората световна война е въпрос, който касае най-вече нашето бъдеще. Отношението ни към десетилетията, в които България не беше суверенна държава и загуби своята свобода и автономност, е неотложен въпрос, който трябва да решим най-вече, за да имаме бъдеще. Въпреки че Вашите преки правомощия не могат да доведат до конкретно решение за демонтиране и преместване на паметника от центъра на столицата ни, Вашата позиция може да бъде категоричен ориентир за приоритетите на обществото, както като цяло, така и на основните политически субекти, от които зависи това решение.
София, С уважение,
20 ноември 2011 г. ИК за демонтиране паметника на съветската армия
Писмото е изпратено на ел. поща на г-н Плевнелиев на 21 ноември 2011
Ще ви уведомим за отговора, ако има такъв.
Би трябвало и членовете на ВСС, които са гласували решението за оставане на паметника да бъдат отзовани. С това ще се сложи началото и на истинската борба с корупцията в съдебната система, защото те са главата на вмирисаната риба!
Да се смея ли, да рева ли…
Не разбирам откъде накъде 10 души ще говорите от името на „огромна част от българските граждани“?
Паметникът бил разделял нацията, бил изграден с цел заплаха и напомняне, силата на оръжието стояла над образованието…
В какви филми сте се вкарали – не знам, но като ще бутате окупаторски структури и като се пишете такива патриоти, що не почнете от джамиите, които сигурно са били построени на Българска територия с миролюбиви намерения? Май не сте походили достатъчно в доста региони на България, където джамиите са повече от църквите?
Като искате да бъде осъдено насилието над хората, помислихте ли първо за Батак? Помислихте ли за атентата на гара Буново? Помислихте ли за циганските безчинства и убийства над българи?…
ПОМИСЛИХТЕ ЛИ ВЪОБЩЕ или си говорите наизуст, за да си намирате смисъл на живота?
Искате бъдеще за децата си – ами влезте в една средностатистическа болница и вижте какво бъдеще ги чака… Отидете в магазина и вижте какво им давате да ядат. Погледайте телевизия, прочетете някой и друг вестник и вижте къде отиват парите ви на данъкоплатци и къде ще отиват и техните… Излезте на улицата и вижте по какви тротоари ще ходят, в какви градинки ще играят и по какви алеи ще карат велосипедите си… Примери – безброй…
Събудете се най-накрая!!!
Защо не протестирате срещу СЪЩЕСТВЕНИТЕ и АКТУАЛНИ проблеми на нацията, а продължавате да робувате на тая болна фиксидея, вместо да свършите нещо ПОЛЕЗНО?!
Защото са поплювковци, Йордане. Защото могат само да скимтят като бити помияри.
И аз се чъдя от къде накъде шепа хора ще говорят от името на мнозинството в България. Бил съм на протести пред ПСА и трябва да ти кажа,че са жалка картинка. Не повече от 100-150 човека. Последното събиране го има в Youtube,но там можеш да видиш бъртвежите на иво,не показват колко хора са се събрали. Гледай ги как квичат и се забавлявай
Към Йордан и Илян,
Да, малко са! Защото са малко тези който могат да изразяват мнение вън от електронното пространство. Вие двамата например, колко пъти сте изразили мнение извън кръчма или интернет?
Готови сте да търпите всичките простотии които Илян изреди без да предприемете нищо. Но намерихте веднага на кой да се присмеете, даже чакате още поводи. Още някой клетник да се жертва заради пра-отечеството България, а вие да му се хилите. Точно вие сте инструмента използван от господа управляващите. Но понеже вече са изминали почти 70 години от 5 септември 1944, духът на нацията се пробужда.
Г-н Йорданов,
Първо, нищо не искаме да бутаме. Единственото, което искаме е да преместим паметника на друго, по-приемливо място.
Второ, бих искал да ви уверя, че мислим и за хората, загинали в Батак, както и за всички останали проблеми на нашето общество. В тази връзка и понеже виждам, че сте патриотично настроен, бих искал да ви напомня, че цивилните жертви, които даваме след нахлуването на съветската окупационна армия още в първите месеци след 9 септември 1944 г., значително надвишават общия брой на жертвите, които загиват след потушаването на Априлското въстание, вкл. загиналите българи в Батак. Сам разбирате колко циничен и болезнен би бил един огромен паметник на турската армия, в центъра на Батак, на който да пише „На турския башибозук-освободителя, от признателни батачени“.
Е, точно един такъв огромен и изключително обиден паметник имаме в центъра на столицата си и би следвало хора като вас да подкрепят неговото преместване.
Благодарим за подкрепата!
До Васил.
Я иди на лекар. Сърби те главата отвътре…
И понеже духът на нацията се пробужда за това от година на година ставате все по-малко протестиращите пред паметника.