Според класацията на информационния сайт Vesti.bg, на трето място сред най-четените заглавия през 2011 година е събитие, свързано с организираната от привържениците на инициативата за демонтиране на съветския окупационен паметник в София митинг на 9 януари. Полезно е да бъде припомнено на онези, които се правят, че „такова животно нема”.
Истината е, че не става дума за „две групи”, а за законен и незаконен контрамитинг на хулиганстващи нарушители, които се опитаха да провалят мълчаливото бдение на хора, издържали със стиснати зъби близо 45 минути подигравки, крясъци, нецензурни скандирания, съветска музика, кречетала, вувузели и яйца, хвърляни по „чучело на Иво Инджев”.
Внушението за някаква равностойност и равнопоставеност на „двете гледни точки” ( любим метод за измъкване на българските медии от заемане на позиция) – както в законността, така и в баланса между мълчанието на законно протестиращите и вандалщината на нападащите ги под безразличния взор на полицията червендалеста агитка, е абсолютно неадекватно на реалността. Да не говорим, че агресорите с червените знамена бяха точно 47 души, докато срещу тях мълчаливият законен митинг наброяваше няколко пъти по толкова мирно и тихо демонстриращи граждани- едва в края нервите на някои младежи не издържаха да ни крещят в лицето „фашистки п..и” и отвърнаха с известната констатация „комунисти-терористи”.
Но все пак- при реалността в българската журналистика, която не „забеляза” като цяло събитието, класирано сега под №3 за годината според читателския интерес в един от най-големите български информационни сайтове, вероятно трябва да сме доволни и на това- спасибо:
„Vesti.bg
09.01.2011
„За“ и „против“ паметника на Съветската армия
Пред паметника в София днес се събраха привърженици на неговото запазване и на инициативен комитет, който иска монументът да бъде демонтиран
Пред паметника на Съветската армия в София днес се събраха привърженици на неговото запазване и на инициативен комитет, който иска монументът да бъде демонтиран и преместен в Националния исторически музей.
И двете групи се обявиха за мирни протести. Представителите им обаче взаимно се заплашваха и обиждаха. Според БГНЕС двете групи се обиждали на „долни комунисти“ и „мръсни фашисти“. Жива верига от полицаи застана между тях.
Още от преди няколко дни от инициативния комитет за демонтиране на паметника предупредиха, че ще излязат на мирен протест в 11 ч. днес. В 10,30 ч. обаче при паметника ги очакваха представители на леви движения.
Според Симеон Славчев, техният лидер, комитетът се оглавява от журналиста Иво Инджев. Под призива „никога на колене пред фашистките свине“, левите хвърляха яйца по чучело на Инджев. „За нас, в младежкото обединение на БСП, това е абсолютна провокация“, коментира Славчев.
В България вече 20 години единствено разрушаваме
време е да почнем да изграждаме, каза пред журналисти Павел Иванов от „Съюз на комунистите в България – Че Гевара“. По думите му трябва да бъде направено всичко необходимо за запазване на паметника.
Монументът трябва да бъде преместен в НИМ, както бяха преместени паметниците на всички български воини от времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, които бяха на мястото, заето сега от НДК, каза Мара Попович, председател на организацията на ДСБ в район „Връбница“ в София.
Според нея хората, подкрепящи запазването на паметника, не би трябвало да развяват знаме с лика на Че Гевара, а да потърсят за символ българи като Левски.
Валентина Маринова, председател на Инициативния комитет за демонтиране на Паметника на съветската армия обясни, че
през 1993 г. Столичният общински съвет е взел решение за демонтирането на монумента,”
което до момента не е отменено, но не е и влязло в сила. Според нея, мястото на този паметник е в музей на тоталитарното изкуство, за чието създаване намекнал министър Вежди Рашидов. „Този паметник е обиден за нашето национално достойнство и ако минете отстрани, ще видите, че на едно от знамената на барелефите пише „Вся власть советам“.
За много хора това може да не значи нищо, но за една немалка част от хората – това са жертвите на комунистическия режим, хората, на които животът им свърши в тоя комунистически режим. Това е все едно да имаш паметник на собствения си изнасилвач“, коментира още тя.
Зам.-председателят на СОС Мартин Заимов се обяви в подкрепа на исканията на комитета. Аргументът за това обаче беше, че плочите пред паметника са хлъзгави и трябва да се сменят. „Не му е мястото на паметника тук. Това е едно мъртво място заради паметника, а е в центъра на града и смятам, че паметникът трябва да се премести“, подчерта той.
Заимов вече водил разговори за премахване на монумента, но не пожела да съобщи подробности. „
Прочее, митингът беше организиран в памет събитията от 10 януари 1997 г. – дата,която се свързва със закъснялата българска „нежна революция”. Понеже тази бавна еволюция се натъква на войнствената съпротива на руската пета колона в България, идеята беше припомнянето за 10 януари да стане именно пред главния символ на преклонението на българката главица пред сабята на лъжата.
Имаме всички основания да превърнем това събитие в традиция докато наистина не се събере достатъчно патриотична демократична енергия, която да премести монумента от центъра на София и така да отмести канарата на безразличието пред собственото ни национално самоунижение.
Колкото до „агрумента” , че имало противници на това преместване и тяхното мнение трябвало да се уважава ( чух това на 1 февруари в лично обяснение на Георги Кадиев, кандидата на БСП за кмет на София), мога само да посоча, че на всяка теза има антитеза. Има и противници на осъждането на националсоциализма, които шарят със свастики де що им падне. И тях ли да уважаваме, понеже ги има?
Играта на криеница обаче свърши. Берлинската стена в центъра на София рано или късно ще бъде демонтирана- шепата „ентусиасти” доказаха, че могат да извадят този проблем от забвение през 2011 година. А тълпите от развеселени граждани, изчакващи се за снимка с (временно) оцветения през юни съветски господарски жезъл в София ( някои от които специално пристигнали за случая от страната) , явно са убедили нашите властници, че „все нещо” трябва да се направи по въпроса. И в момента го мътят нейде по високите етажи на ГЕРБ- не е цвете за мирисане, но все пак са се загрижили…
Да ни е честита новата 2012-та, през която паметникът на голямата лъжа с вдигнатото оръжие, макар и с мирни средства, няма да бъде оставен на мира.Защото не сме съгласни да ни оприличават на кучета, които трябва да бъдат държани здраво на каишката, както направи премиерът Борисов. Поне в това отношение я срязахме през 2011-та и ще се противопоставяме да ни нахлузват намордника отново.
Демонтиране на паметника на съветската армия 