Свикнахме, покрай боравенето с езика на социалните мрежи и новите начини на общуване между хората, да правим така, че да определяме статуса си според своето моментно настроение. Можем да бъдем онлайн или да бъдем „away”. Можем дори да бъдем невидими за всички останали или инкогнито. Да бъдем на линия, но другите да не знаят за това и да се включим в разговора само ако искаме, после пак да се направим на невидими. И така до безкрай.
Ужасното е, че пренесохме част от този стил на комуникация и в живота извън социалните мрежи и започнахме да го прилагаме към изключително важни събития, бих казала към съдбоносни събития от нашето съвремие.
Тази вечер, на 1 май 2012 г., в деня на годишнината от Априлското въстание един човек промени статуса на всички ни. Изкрещя рисувайки българското знаме върху позорния надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ”. Викът е този същия, който всички ние държим в гърлата си, докато стоим скрити зад статус ИНКОГНИТО.
Този вик вече има своето материално превъплъщение и то се вижда отделече.
Валентина Маринова
Демонтиране на паметника на съветската армия 
Тоава е СТАТУС БУЛГАРИКУС!