Демонтиране на паметника на съветската армия

ДО:
БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

Г-н министър-председател, г-н министър,

Впечатлени сме и много обнадеждени от принципната позиция, изразена от министър Игнатов от името на българското правителство, по време на пресконференция във връзка с информацията за несъществуваща идея за отпадането на Ботев от учебниците: „Кабинетът „Борисов“, т.е. цялото правителство, е национално отговорно и патриотично и няма да допусне никаква подмяна в българската история, независимо от това, че тя може да бъде прикрита под формата за намаляване на форми на дискриминация или политическа коректност”.

Както и от позицията, че подмяната на нашето историческо минало е посегателство към националната сигурност на България.

И ако по отношение на промени в съдържанието на учебниците в българските училища, е дискусионно кои корекции биха представлявали подмяна на историческото ни минало и кои – не, то несъмнената злоупотреба с нашето историческо минало e ежедневен факт от десетилетия насам. В столицата ни сме свидетели на тази безсрамна подмяна, която се издига на 37 м. височина, възхваляваща Съветската армия като освободителка и съответно – въздаваща й признание от името на българския народ.
Реалната роля на Съветската армия в българската история е такава на окупатор и това е безсъмнена историческа истина, по която всички историческите източници са недвусмислени. И министър Игнатов, в качеството му на историк, знае това най-добре.
Г-н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, господа министри, под формата на какъв тип коректност е прикрита тази драстична подмяна на нашето историческо минало, че тя продължава да стърчи в сърцето на столицата на България?
От какви национално-отговорни и патриотични съображения се водят българските институции, когато по тъмни доби „хващат парцала” и „чистят” от ПСА цветовете, поставяни там от български граждани? Включително – многократно, цветовете на българския трибагреник?
От една страна българските граждани чуват това важно и категорично уверение от правителството си, че то третира като заплаха за националната сигурност всяка подмяна на историческото ни минало, но от друга, виждат с очите си – ежедневно, ежеминутно, стига да минат през центъра на столицата си, че подмяната на историческото ни минало, дори когато представлява пълно преобръщане на историческата реалност, е възможна и от десетилетия търпима за българските правителства и институции, стига да е налице дори минимален външен натиск!
Възхитителна е – казваме това искрено, проявената от вас чувствителност, че непрекъснато-тлеещата тревожност сред българската общественост, способна да се възпламени във всеки един момент от елементарни дезинформации, като злостната такава, че предстояло изваждане на Ботев и Левски от учебниците, се нуждае от нещо повече от едно уверение, че конкретно това няма да се случи. Тази тлееща тревожност, която захранва ескалиращи изблици и реакции, наистина се нуждае да бъде отстранена по-радикално, като гражданите на България придобият увереност в общата, базисна позиция на българското правителство и сигурност, че то на дело показва принципно, отговорно и сериозно отношение към всяка подмяна на българската история като към заплаха за националната сигурност.

Заявлението, направено от българското правителство, е важна, категорична стъпка в това отношение. Надяваме се, че правителството на България ще има решимостта да не позволи това негово усилие да се подрива и обезсилва от ежедневното съприкосновение с каменното свидетелство за противоположното: безпределна търпимост към подмяна на историческото ни минало. Преглъщане на драстично по размерите си национално унижение.
Г-н министър-председател, господа министри,
паметниците, които един народ издига, са ежедневен източник, поддържащ националната гордост. Всеки гражданин, влизайки по улиците на града си в съприкосновение с монументите, запечатали най-славните му предци и делата им, получава стимул да се идентифицира с тях и да е техен горд продължител. Когато караме гражданите на една страна да извръщат поглед, да не забелязват най-големите и централни нейни паметници, в опит да избегнат болката и унижението, причинявани им от тях, никакви икономически, спортни или каквито и да било успехи не могат да компенсират ежеминутно-поддържаното чувство за унизеност и малоценност. Тогава националното самочувствие е кървяща рана.

В подкрепа на категоричната патриотична позиция, заета от днешното правителство на България, очакваме стъпка в унисон с тази позиция: трансформиране на споделеното централно пространство на столицата ни, възвръщането му като общо пространство чрез преместване на монумента, чрез който една група, държала се като пришълец в нашата история, си е присвоила това общо пространство. Заповяданите паметници, чрез които тази група хора е маркирала виждането си, че именно тя строи „последния и най-висш стадий на човечеството”, нямат място в центровете на страна, която не само се е убедила, но е и изстрадала, /вкл. с десетки хиляди жертви/, илюзорния характер на тези виждания.

Докато паметниците на това минало упражняват диктат над общите ни пространства, българските правителства участват – волно или неволно, в бягството от днешната реалност и в съхраняването и поддържането на илюзиите за връщане към него, като по този начин обслужват безотговорността и експлоататорското отношение на БСП към собствените й привърженици – наши съграждани.

Присъствието на този паметник на едно от най-красивите и оживени места в София представлява ежедневно изкривяване на българската история, толкова силно враснало в общественото съзнание, че част от младото поколение дори смята, че това е паметник в чест на Освобождението на България от турско робство. Този монумент с нищо не допринася нито за съхраняване на нашата историческа памет, нито за осмисляне на човешката и национална трагедия, сполетяла родината ни с нахлуването на съветската армия в България през септември 1944. Това действително създава заплаха за националната ни сигурност, както справедливо отбелязвате, тъй като формира и възпитава в новите поколения нихилизъм, отказ от национално достойнство и самочувствие, отричане ценността на най-значимите човешки права и свободи.

С това писмо, искаме да попитаме Министерския съвет на Р България и в частност – на Министерството на образованието, младежта и науката, за официално становище относно наличието на този срамен за националната ни идентичност монумент в центъра на столицата ни.
В архивите има съхранени много документи, които категорично доказват, че паметникът на съветската армия не е антифашистки паметник, а е построен с основната идея да доминира със своята визия и да възпитава в любов към Съветския съюз и да напомня, че всеки опит на хората да се противопоставят на това, ще бъде смазан.
Част от споменатите архивни документи ние сме проучили и разполагаме с тях.

Желаем на българското правителство кураж и последователност в патриотичната и национално-отговорна посока, която е поело на третиране на всяка подмяна на историческото ни минало като заплаха за националната сигурност. Тя изключва оставането в центъра на столицата в качеството му на паметник – израз на почит, на този монумент, представляващ не просто подмяна, а пълно преобръщане на историческата реалност.

Сдружение „Гражданска инициатива
за демонтиране на паметника на съветската армия”

Писмото предстои да бъде внесено в деловодството на Министерски съвет в близките дни