Паметникът на съветската армия в София, в Княжеската градина (на снимката) е открит официално на 7 септември 1954 г.
В България съществуват стотици паметници, посветени на Съветската армия.
Дискусиите за неговото издигане в Столична община и Министерски съвет продължават близо 10 години. (Виж част от архивните документи в рубриката АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ). Те започват през 1946 г. и едно от първите неща, които се обсъждат, е местоположението му. Ясно формулираната по време на обсъжданията цел на издигането на паметника е била той да доминира и „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение”. Неговият надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ” съзнателно се стреми да конструира принципно нова историческа истина противоречаща на следните факти:
- На 26 август 1944 г. българското правителство обявява неутралитет във Втората световна война и напуска Хитлеристката ос.
- Вечерта на 5 септември 1944 г. демократичното правителство на Константин Муравиев взима решение да обяви война на Германия и нейните съюзници. Около два часа по-късно Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) обявява война на България и на
- 8 септември Червената армия (Трети украински фронт и Черноморският флот) нахлуват на територията на България през северната и морската граница и окупират редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива.
- На 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация е обявено правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев.
- Окупирането на България от Червената армия е последвано от вълна на насилие и терор. Според различни оценки броят на убитите в първите два месеца е между 20 000 и 40 000 души.
- Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
- От българска ръка не е загинал нито един руски воин, но към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а.е.423, л.8, 37; а.е.424, л.5-17; а.е. 312, л.4; а.е.325, л. 4; а.е. 315, л.2 )
- Над 2000 (две хиляди) таврийски българи са се преселили в България в годините 1942- 1944. След 9 септември 1944г., в условията на окупация, по заповед на Сталин, са върнати обратно в СССР от спецчасти на червената армия и изпратени в лагерите на ГУЛаг. Част от тях са убити още в България.
- За периода септември 1944 г.-декември 1947 г.(3г. и 4 м.) издръжката на червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция, т.е. унищожен е в огромна степен националния ни капитал- финансово стопански и интелектуален.
В резултат в България е установен тоталитарен режим на управление, който продължава 45 години, до 10 ноември 1989 г. В периода 1944-1989 г. България на практика загубва своя национален суверенитет и се превръща в подопечна територия на СССР.
По време на тоталитарното управление на БКП са отнети основните
граждански права и свободи.
През април 1993 г. Общинският съвет на София взима решение за демонтирането на този паметник, което не е изпълнено и до днес. На 26 април 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според него „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”.
На 18 септември 2008 г. Народното събрание приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.
23 август е обявен от Европейския парламент за ден за памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа. С този акт Европа призна едновременно националсоциализма (Хитлер) и комунизма (Сталин) за престъпни режими, отговорни за смъртта на милиони европейци по време и след края на Втората световна война.
Инициативен комитет
Заб. Отворени сме за всяко мнение и допълнение към гореизложените факти.
Предлагам Паметника на Съветската Армия да бъде демонтиран и на негово място да бъде издигнат паметник на американските летци геройски отдали живота си за изпълнение на съюзническия си дълг при бомбардировките на София през Последната световна война!
Инженер Станоев, Ленине, Вие ли сте това?
Защо ме карате да променя съжалението, което изпитвах към Вас досега в презрение? За Вас това ли е алтернативата – който мрази съветските комунисти обича американците? А да Ви минава през ума, че има българи, които обичат България?
Или за промития Ви от комунизъм мозък патриотизмът се измерва в любовта към „Великия Съветски Съюз“ и неговата „Непобедимая и легендарная…“?