Демонтиране на паметника на съветската армия

Паметникът на съветската армия в София, в Княжеската градина (на снимката) е открит официално на 7 септември 1954 г.

сн. Христо Христов

В България съществуват стотици паметници, посветени на Съветската армия.

Дискусиите за неговото издигане в Столична община и Министерски съвет продължават близо 10 години. (Виж част от архивните документи в рубриката АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ). Те започват през 1946 г. и едно от първите неща, които се обсъждат, е местоположението му. Ясно формулираната по време на обсъжданията цел на издигането на паметника е била той да доминира и „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение”. Неговият надпис „На съветската армия освободителка от признателния български народ” съзнателно се стреми да конструира принципно нова историческа истина противоречаща на следните факти:

• На 26 август 1944 г. българското правителство обявява неутралитет във Втората световна война и напуска Хитлеристката ос.
• Вечерта на 5 септември 1944 г. демократичното правителство на Константин Муравиев взима решение да обяви война на Германия и нейните съюзници. Около два часа по-късно Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) обявява война на България и на
• 8 септември Червената армия (Трети украински фронт и Черноморският флот) нахлуват на територията на България през северната и морската граница и окупират редица градове като Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива.
• На 9 септември 1944 г. в условията на съветска окупация е обявено правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев.
• Окупирането на България от Червената армия е последвано от вълна на насилие и терор. Според различни оценки броят на убитите в първите два месеца е между 20 000 и 40 000 души.
• Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд” са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
• От българска ръка не е загинал нито един руски воин, но към 1946 г. от съветски войници и офицери са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а.е.423, л.8, 37; а.е.424, л.5-17; а.е. 312, л.4; а.е.325, л. 4; а.е. 315, л.2 )
• Над 2000 (две хиляди) таврийски българи са се преселили в България в годините 1942- 1944. След 9 септември 1944г., в условията на окупация, по заповед на Сталин, са върнати обратно в СССР от спецчасти на червената армия и изпратени в лагерите на ГУЛаг. Част от тях са убити още в България.
• За периода септември 1944 г.-декември 1947 г.(3г. и 4 м.) издръжката на червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция, т.е. унищожен е в огромна степен  националния ни капитал- финансово стопански и интелектуален.

В резултат в България е установен тоталитарен режим на управление, който продължава 45 години, до 10 ноември 1989 г. В периода 1944-1989 г. България на практика загубва своя национален суверенитет и се превръща в подопечна територия на СССР.

По време на тоталитарното управление на БКП са отнети основните
граждански права и свободи.

През април 1993 г. Общинският съвет на София взима решение за демонтирането на този паметник, което не е изпълнено и до днес. На 26 април 2000 г. Народното събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Според него „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система”.

На 18 септември 2008 г. Народното събрание приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 3 юни 2008 г.

23 август е обявен от Европейския парламент за ден за памет на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа. С този акт Европа призна едновременно националсоциализма (Хитлер) и комунизма (Сталин) за престъпни режими, отговорни за смъртта на милиони европейци по време и след края на Втората световна война.

Инициативен комитет

Заб. Отворени сме за всяко мнение и допълнение към гореизложените факти.