Демонтиране на паметника на съветската армия

Днес беше установено, че на паметника на българо-съветската дружба кипи усилен труд, защото го ремонтират, разкрасяват и излъскват. Ще кажете, че такъв паметник в София няма. Грешите! Намира се точно срещу СУ “Св. Климент Охридски”, един от символите на прогреса на България през 19-и век. Това е същото чудовище, ЗА демонтирането на което се води дебат в последните три години от регистрирана гражданска организация, която направи всичко необходимо, за да влезе в нормална и разумна комуникация с българската държавна и общинска администрация. Тази гражданска инициатива днес вече е член на Платформата за европейска памет и съвест.

Та в момента Форум “България-Русия” (щях да дам линк към тази организация, обаче нямат сайт) ремонтира и лъска паметника на българо-съветската дружба в София, по-известен като Паметник на комунистическата лъжа – ПъКъЛъ, и като Монумент на окупационната червена армия -МОЧА.
Разликата между нас, които искаме този национален позор да бъде демонтиран и преместен, и тези, които сега го лъскат, е, че те са част от пост-комунистическата власт в България, а ние – не. Иначе имаме организация, имаме кауза, правим събития, работим неуморно и целеустремено, както са ни учили в пионерската организация, имаме и сайт дори, за разлика от “колегите” русофили.
Винаги, когато спорим с платените “антифашисти”, че този паметник няма място в центъра на европейска България, те ни изтъкват един основен аргумент: този паметник е символ на победата на Съветската армия във Втората световна война и на победата над хитлеризма, навсякъде в Европа има такива паметници (с особено постоянство се дава за пример паметникът в Берлин); това не е комунистически символ, а израз на благодарността ни за жертвите на Съветската армия във войната. Прилагам извадки от протоколите на Голямата комисия към Министерството на културата по повод изграждането на ПСА, стенографски протоколи, от които става видно, че това чудовище не е никакъв антифашистки паметник, а паметник на българо-съветската дружба.

Държавен архив, 143-8-242, стр. 61
Искра Панова, председател на КНИК към Министерството на културата, 1952 г. (правописът е запазен): “Сметам, че не е излишно още веднаж, както се направиха известни напомнювания, да се спрем на това, какъв характер общо, какъв печат ще носи паметника. Трябва да ни бъде ясно това. Това не е паметник в Берлин или другади, тук, у нас, паметникът требва да носи спецификата на нашето отношение към Съветския съюз, към нашата история в момента, в който го строим, требва да има ведрина, младост, дружба, любов, възторг – всичкото това трябва да го има в него. Това са неща, качествено различни от другите съветски паметници, издигнати за благодарност към съветската армия. Защото и нашите отношения са качествено различни. Съветската армия освободи много народи. Нашият народ го освободи по некакъв друг начин (!!!!!, бел. ав.). Ние имаме отношение към тях. Ето защо, паметникът требва да бъде паметник на дружбата, паметник на младостта, паметник на Българо-съветската дружба. Този паметник требва да излъчва много оптимизъм, много младост, много сила требва да има в него. Ето, това нещо требва да се постараем колективно да го постигнем. Ако е имало вдъхновение, което тук не личи (има предвид макетът, представен от авторския колектив, б. а.) наново требва да се потърси, ново вдъхновение да се намери, но обезателно след всичките тези търсения извършени досега, наново да почнат, наново да видим състоянието, силата на освободителната съветска армия в онзи върховен момент, радоста и надеждите, които възбуди и онова творчество, за което ние пак на нея требва да благодарим. И повече идея и младост, требва да има в него. Прекрасни образи требва да има. Просто да се запечатат и за нас самите, за целия наш народ. Какво беше тогава, какво бехме ние, какво сме сега ние със Съветския съюз. Требва другите да се вдъхноват: поезия ли ще четат, песни народни ли ще слушат, но требва да се вдъхновят”.

Трите барелефа от централната композиция на монумента се наричат: “Октомври”, “Отечествената война” и “Участието на тила в Отечествената война”. По време на дискусиите за изграждането на монумента през цялото време никой не говори за Втората световна война. Другарките и другарите имат предвид единствено и само Отечествената война. Не се налага да коментирам нищо повече.

Сега имам един актуален въпрос. Понеже Форум “България-Русия” си правят каквото искат с „техния“ паметник, това означава ли, че ние можем да го демонтираме? Без дебати, без разрешение, с ентусиазъм и целеустременост, както са ни учили в пионерската организация?

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия

Фоторепортер Нина Денева

This slideshow requires JavaScript.