Демонтиране на паметника на съветската армия

Автор: Ангел Николов

Публикуването на този текст не означава, че инициативният комитет ЗА демонтиране на ПСА 
се ангажира и споделя напълно това становище. 
Даваме му гласност, защото в последните две седмици, когато протестите
не стихват и търсят отговор на логичния въпрос 
"Какво ще правим оттук нататък и как да продължим?" смятам, 
че всяко мнение в тази посока има нужда да бъде чуто. 
Валентина Маринова

Марионетното правителството на  Орешарски показа с действията си, че не е нищо друго освен инструмент на антибългарската мафия. Общественото доверие към него е под всякакъв допустим минимум, но то се държи с нокти и зъби за властта. Кукловодите му ни плашат, че падането му ще е голяма загуба за България, и че при нови избори ще бъде възпроизведено статуквото, което е очевадна лъжа. Оставката му ще бъде пагубна предимно за личната кариера на Станишев и подкрепящата го клика.

Възмутителен факт са и откровените анонси на Бойко Борисов за помирение с БСП/ДПС. Както и уверенията му, че ако Станишев се откаже от услугите на Сидеров, той е готов да им даде личния си вот. В името на какво? За да смажат съвместно гражданските протести и си поделят “постната пица”? Борисов изглежда не си е извадил поука от досегашните флиртове със столетницата, и преди да е благодарил на тези, които гласуваха за него с колебания, вече бърза да ги предаде. криейки се зад същите лицемерни мотиви като Станишев – някакви надпартийни, национални интереси.

Понеже пропагандният апарат на мафията упорито внушава на обществото, че протестиращите нямат общи искания, програма и представителство се налага такива да бъдат спешно формулирани и създадени. Това е наложително и поради факта, че опозиционните партии се намират в насипно състояние. Техните ръководства са подали оставки, дезертирали са от обществените си отговорности, а привържениците им блуждаят по течението на събитията. По нищо не личи, че тези партии въобще са способни да родят някаква обединителна демократична идея, от каквито обществото ни има крещяща нужда.

Затова ние – група  граждани, която няма претенциите да бъде ръководен орган комуто и да било – предлагаме на демократичната и патриотична част на обществото ни да се самоорганизира и застане зад следните непосредствени искания, предложения и цели:

1. Ние настояваме кабинетът на Орешарски да подаде оставка веднага.

2. Гражданските организации да не се поддават на измамата  с “кръглата маса” на Мая Манолова, чрез която мафията очевадно се опитва да размие гражданския протест и удължи живота на марионетното си правителство.

3. След оставката на кабинета да бъде назначено служебно правителство, което да изработи нов избирателен закон в рамките на месец, след което Народното събрание да бъде разпуснато веднага.

4. В най-кратък срок да бъдат проведени парламентарни избори при  строго спазване на закона – включително от медиите,  прокуратурата и съда,  в чиято честност имаме всички основания да се съмняваме. Затова искаме те да протекат при широк и непосредствен обществен контрол.

Ние смятаме, че издигането на други искания, преди да бъдат осъществени тези четири е контрапродуктивно, независимо от почтените или напротив намерения на тези, които ги издигат.

Затова се обръщаме най-настоятелно към всички демократично мислещи хора от не представените в парламента  партии да не наблюдават пасивно поведението на фрустрираните си ръководства. Приканваме ги да поемат делото за оздравяването им в свои ръце. При дълбоката политическа криза в която се намира страната ни, българският народ има нужда преди всичко от честна политика, каквато изхабените и компрометирани бивши лидери не могат да й предложат. Затова апелираме за единодействие и отдолу.

Ние смятаме, че наред с най-неотложните икономически задачи, новото правителство трябва да поеме и задължението да съдейства за изваждане на светло на цялата истина, за близкото ни минало, колкото и горчива да е тя.  Защото между минало, настояще и бъдеще има неразривен континюитет. Общество, което не познава миналото си няма бъдеще. Без разчистването на Авгиевите обори на комунизма и посткомунизма не е възможно да се ориентираме в това, което се случва днес. Адам Михник, един от създателите на полският профсъюз “Солидарност” казва, че “По-страшно от комунизма, е само това което остава след него!”  И това важи с най-голяма сила за България. Тя е единствената страна от бившите съветски сателити, която позволи на обявената за престъпна организация БКП/БСП да трансформира политическата си власт в икономическа, да заграби “общонародната собственост”, да превърне избрана част от номенклатурата си в мутри, олигарси и монополисти. Ако позволим мафиотският “мирен преход” да бъде отново заметен под “кръглата маса” на Мая Манолова, протестът ни да бъде размит, и кабинетът Орешарски да оцелее, ще пропилеем и последният порив на народа ни към достойно настояще и бъдеще.

Не се предавайте българи!