Автор: Киро Проданов
Топонимията е науката, която се занимава с имената и значението на географските обекти. Колкото по-трайно е името на едно селище, на планините и реките около него, толкова по-силна и трайна е връзката между хората и земята. И тук е големият парадокс: държавата България с едно от най-старите и не променяно през вековете собствено име се оказва с най-често променящи се имена и названия на своите градове и села, на местности и планински върхове, на улици, площади и паркове, на социална инфраструктура.
Политическата конюнктура, по силата на която у нас често се променят и утвърждават названия, винаги е била за управляващите начин да увековечават своите герои и да ги превръщат в кумири. В най-голяма степен това важи за тоталитарния комунистически режим. В началото на прехода започна процес на премахване имената на партийни функционери, но като че ли всичко затихна. Продължават да стърчат паметници с имената им, наименования на улици, площади и цели селища. Може би защото ни липсва чешкият закон от 2007 г., създал правната база на института за изследване на тоталитарните режими. Разбираема, но едва ли оправдана е политическата власт по места, която не внася предложения за съответните промени. Навярно не осъзнава значението им. Или просто не желае да го прави.
Посочвам само три примери на вниманието на областна управа и община Бургас: селата Димчево, Константиново и реката Караагач. Всяко от тези наименования поражда поредица от въпроси. Нека тези, които са правили предложения или трябва да направят нови да изкажат своята позиция.
Селото Скеф – сега Димчево е известно още в средновековието с това име и вероятно е свързано с името на река Скафида (Факийска река). Тук през 1304 година цар Теодор Светослав разбива византийците и император Андроник II е принуден да върне на България няколко черноморски града. Защо обаче селото носи името на комунистическия лидер Димчо Карагьозов, който дори не е родом от селото, а е убит там на 2 май 1944г.? Знам, че мнозина ще ми възразят, но възниква и друг въпрос: Защо червената номенклатура не увековечава по същия начин убитите от собствената си партия и власт свои функционери и други истински борци за демокрация? Защото няма да й стигнат обектите за именуване или просто защото такава е била традицията? Крайно време е обаче тази страница да бъде затворена. Възвръщането на истинските имена, като това на селото Скеф (Скафида, Светослав или както се приеме) ще означава, че се отърсваме от тоталитарното си минало. Защото „който не познава миналото си е осъден да го повтори” – ни подсеща споменатият чешки закон.
В случая бездействието и опазването на партийната символика в топонимията би означавало не „отърсване”, а съжителство с едно уж отречено минало.
Случаят село Константиново, до не отдавна Новоселци има по-друга история на преименуване. Не е точно ясно на кого от министрите, помогнали за узаконяване на земите от заселилите се през 1913 г. бежанци от Одринска Тракия е прекръстено селото(Константин Томов или К.Муравиев). Навярно в мотивите на областния управител Константинов (какво съвпадение!?) това трябва да е казано. Но тук също е налице субективизъм и пренебрегване на историческата правда – селото е основано от хората-бежанци, новодошлите българи тракийци и те са отвоювали правото и свободата да построят къщи и обработват пустеещи земи и блата. Колко точно и правдоподобно е името – Новоселци! Чия беше тази налудничава идея за смяна на името ? Може би защото още е в сила инерцията да увековечаваме някого, защото е бил някакъв и направил нещо, за което е получавал заплата, както в случая? Или просто защото управниците така са привикнали да ни управляват – без достатъчно проучване на историята и смисъла на всяко наименование, без реално допитване до нас гражданите.
Въпроси поражда и названието на реката край Китен, известна като Китенска река или Тъмна река, каквато е тя всъщност, но официалното име, изписано на пътните табели, по карти и в Уикипедия е „Караагач”. И за децата е ясно, че коренът на думата не е български. Тогава защо точно това е официалното наименование? Защо в посочените примери е пренебрегната историческата ситуация, а е запазено едно име на река, идентично с няколко такива на селища в Одринско? Защо е пренебрегнат българският корен в това наименование?
Ако нашите власти нямат отговор на всички тези въпроси, вероятно ще знаят в Международният координиращ орган Council of Onomastic Sciences (ICOS) със седалище Упсала, Швеция. Защото оказва се, именно там прилагат науката топонимия, дял от ономастиката и се занимават със значението и имената на географските обекти, имащи съществена роля в живота на хората. Имаме ли в България такъв национален център, който да събира, класифицира и разкрива закономерностите по възникването на конкретните имена на обектите? Да или не, едно е пределно ясно – местните и регионални власти най-добре познават своята история и от тях единствено се очаква при избор или промяна на топонимите да не робуват на конюнктурни съображения. Защото конюнктурата означава безпринципност и непрозрачност, поражда негативни чувства и дори омраза! А следователно, няма право на легитимност в именуването на географски обекти с толкова съществена роля в живота на хората.
Единствено съобразяването с чистото условие, основаващо се на конкретна ценност и ориентири в светоусещането на хората могат да служат като вярна основа за именуването на обекти с местно и национално значение. Такъв подход засилва доверието и уважението както към обектите, така и към хората, вземащи решения за тяхното име и … за тяхната съдба.
Бургас, април 2012, в.”Черноморски фар”/11.05.2012г
Изводи: 1.Предложение за създаване на звено в БАН с функции, подобни на институтите в Чехия, Румъния, Швеция. Кой депутат ще го направи?
