Демонтиране на паметника на съветската армия

Автор Киро Проданов

               Публикацията от 14 март на „Черноморски фар“ с акцентите на първа и пета страница, че руснаци от Бургас ще подсилват референдума в Крим буди меко казано недоумение. Защото е представена  територията на цяла Украйна като „Автономная республика Крым“ , а  картата на руските националисти там с хитлеристкия пречупен кръст върху Украйна – като нежелан избор  и намек за предпочитано присъединяване към Русия чрез оцветена с руското знаме територия на полуострова. Ефектът на внушението е без никакво съмнение. Тепърва ще  разберем колко руски граждани от региона действително са се отправили за гласуване в референдума, но примерът с бургазлийката Зинаида Тахсирова е доста показателен и сполучливо допълва внушението от снимките и текста на първа страница. Очакваното изясняване обаче на мотивите й защо иска да гласува за отпадане на автономията и преминаването на Крим към Русия така и не стават разбираеми. Всъщност, думите й подсказват това, но  далеч с неподходящите примери и опасения. Ако не са чисто наивни внушения.

Не бих обърнал ни най-малко внимание на твърденията на геолога госпожа Зинаида, ако нейните думи не се споделяха и от не малко българи, които не получават пълна информация от нашите медии за причините, породили кризата в Украйна и Крим.  И поради което мнозина нашенци оповестяват заминаване в  размирната република без дори да подозират, че умерените патриоти в Украйна и Русия не поддържат авантюрата с референдума.  Благодарен съм, че имаме кмет, който не би напуснал поста си за цели две седмици както, например, тополовградския кмет, който отива в Крим с Павел Чернев, без дори да познава тамошната история, проличало си от интервюто му по „Хоризонт“. Да не говорим за политици и други представители на   различните елити у нас, които с путински ентусиазъм повтарят мантрата за правата на руската общност в Крим без някой да е нарушил тези права. Бургазлийката обаче с осетински корени Зинаида Тахсирова смята, че новата власт в Украйна забранява дори „говоренето на майчин език“.  А съвсем неоснователно е притеснението й за „евентуален югославски сценарий за Крим и разгарянето на етнически конфликт на полуострова“ или дори излишното й притеснение „да  не се получи като в Либия, Ирак, Сирия“…

             Така поднесени, тези напълно безпочвени сравнения предполагат единствено припомняне на първопричините за кризата на полуострова. Истината  е доста прозаична и напълно понятна за международната общност и за европейските ни партньори. Именно руските националисти в Крим, недоволни от провала на Янукович в Киев  и пренебрегвайки новата власт, с обявяването на  независимост и насрочване на референдум в  нарушение на чл.73 от конституцията на страната, искайки помощ от президента Путин, предизвикват кризата. Навлизането на руската армия на полуострова в защита на сепаратистките им тежнения изправя пред голямо изпитание света и точно това е причината за безпокойство, а не действията на украинската власт. Показателно е мисленето на хора като Зинаида Тахсирова , които смятат, че „Крим винаги е бил руски“ и че „Русия никога не е била окупатор в Крим“. Твърдения, които изобщо не се покриват с историческата истина. Тамошните българи и татари най-добре знаят това, изпатили си особено много с депортирането им от режима на Сталин. А колко опасно отеква днес руската агресия(а не присъствие!) в Крим  проличава в тревогата на редица държави като Швеция, например, загрижена за остров Готланд в Балтийско море с обявеното желание от премиера Ян Бьорклунд страната му да стане член на НАТО, именно пред вид прецедента с Крим.

Фактът, че руснаци от нашия регион и българи с уж патриотични подбуди се отправят за опасната точка на вероятен военен конфликт и геополитическо противопоставяне говори за неосъзнат принос в подсилването на кризата, дори и  само агитирайки или гласувайки на един незаконен референдум. Защото всеки такъв глас е коз в ръцете на Кремъл да поддържа там военно напрежение и да анексира чужда  територия. Очевидно мнозина нашенци само формално служат на  отечеството, а всъщност изповядват отявлен руски патриотизъм.  И защо, след като това не помага на руския народ, а само на управниците му с мегаломански амбиции? А очевидно и на руските сепаратисти в самия Крим.

Не знам дали ще стане ясно на всички, които мислено казват „да“ и фактически подкрепят руската военна инвазия в Крим, че тяхната позиция всъщност допринася за политическата изолация на Москва. Изолация, която Путиновата власт много обича да представя като национална самостоятелност и независимост. Но в интегрирания свят няма живот за подобно чудо. За това симпатизантите на днешната руска политика има от какво да се поучат, ако се вгледат в близката история и в днешните реалности. Всяка защита на постсъветското наследство у нас означава  подкрепа за тази руска политика, която сега ни изправя пред нова студена война. Крим е пробният камък за открояване на реализма от сляпата преданост, демонстрирана дори в българския парламент от левия сектор с продължително „У-у-у-у“ за европейската позиция на българския президент в словото му на 14 март пред депутатите. Както и за позицията на външния ни министър, получил мъмрене от червените си съпартийци пак за същото на закрит пленум в събота.

Ясно е как ще отекне в европейските столици проруската политика на управляващото малцинство у нас. Но мнозинството българи имат  шанса покрай кризата в Крим да скъсат с илюзиите за безусловната „братска любов“ и да бъдат повече българи тук в родината си с достойна позиция, вместо демонстриране силата на руския си патриотизъм в почти анексирания Крим. И защо срещу украинците, нали и те са наши братя? Внимателно  се вгледайте в руснаците, живеещи в България: в малцинството, опитващи се да разговарят с нас на български и в другите, очакващи ние да общуваме с тях на руски език. А там където именно тези станат  мнозинство кой кого и какво ще защитава тогава, можем ли да предвидим?

Очевидно кримската криза и поуките от нея се нуждаят от далеч по-информиран прочит и поглед в утрешния ден, вместо прибързана подкрепа за една руска анексия, която никой няма да признае. Както не е призната 70-хилядната Осетия, Кипърската турска република и т.н. За нас българите тази криза може да се окаже и възможност да променим баланса на силите в полза на европейската си, а не евразийска ориентация и дори в режим на санкции да се окажем печеливши. Успехът за това се корени в отстояване на българския национален интерес и то без капчица проява на руски патриотизъм.

Бургас, 16 март 2014 г.