Демонтиране на паметника на съветската армия

“Среща в понеделник” беше двучасово предаване на радио “Свободна Европа”, което имах честта на водя пет годни в свободен разговор с изтъкнати български събеседник (от Блага Димитрова, до…да не изброявам). От пет години насам представям последователно пет свои книги на открито в София на различни места. Едно от тях съм на път да повторя тази година на 16 юни. Логично е. Става дума за втората част на “Течна дружба”- “Течна дружба 2″.

„В пряка телефонна връзка водещата [Ралица Василева – бел. ред.] потърси коментар от българския журналист и публицист Иво Инджев. Освен че е сред най-известните инициатори за граждански действия за демонтиране на Паметника на Съветската армия, журналистът бе потърсен за мнение и във връзка с излизането на новата му книга „Течна дружба“, която е посветена на българо-руските взаимоотношения.

В средата на месец май тази година той представи символично новата си книга Течна дружба именно пред Паметника на Съветската армия, където събра стотици свои почитатели. В нея журналистът окончателно развенчава митовете и клишетата за „вечната дружба“ между България и Русия, превърнала се отдавна в „течна дружба“.

Течната дружба е краткия отговор на дълго задавания въпрос какво ни прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в Европа. Потокът от суровини, особено течните, от който България е по-зависима от бившата си колониална владетелка повече от която и да е друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече четвърт век да предопределя съдбата ни на държава, която не може да се откъсне от руската орбита.

В новата книга на Иво Инджев ще прочетете за нивото на „течната дружба“, измервано по дни за периода 2011–2014 г.; за трагедията на таврийските българи, избягали от СССР и настигнати от Червената армия в България; изповедта на оцелял таврийски българин, национално известен с фалшифицираното си българско име; какво стои зад намека за сибирската връзка, направен от уволнения министър Трайчо Трайков; за номерата на „Газпром“ за гарантиране на руския газов монопол в България; за българската ръка в руската примка около украинския врат и много други.

Ако заглавието озадачава някого, то вероятно не е запознат с книгата Течна дружба, посветена от автора през 2011 г. на митовете за т.нар. вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ, и между двата уж вечно влюбени през вековете народи. Не става дума само за игра на думи.

Няколко години след официалното оповестяване на световната комунистическа кончина в нашата страна изведнъж беше регистриран рязък скок на вноса на енергосуровини, предимно природен газ, нефт и горива. Накъде потекоха те?”

Източник ivo.bg