Пражката пролет е тема, по която е писано и говорено много. Всички знаем и помним зловещото нахлуване на танковете на Варшавския договор в Чехословакия през 1968. Днес ви представяме историята на младата и талантлива певица Марта Кубишова, която става символ на младостта и промяната, която чехословашкия народ иска. Нейната история можете да прочетете по-долу, както и видите кадри във видеото.
Съветските танкове и песента на свободата Марта Кубисова
По време на Пражката пролет Марта Кубишова е вече много популярна певица и актриса. Спечелила е два пъти най-голямата чехословашка награда в лекия жанр “Златния славей” и пред нея се разкриват възможности за блестяща кариера. Когато през август 1968 година Съветската армия смазва поривът на чехите и словаците към свобода и независимост и от страната емигрират стотици хиляди хора, тя е една от тези, които остават, но не се примиряват. През есента заедно с Вацлав Нецкарж и Хелена Вондрачкова създават изключителното трио Golden Kids, а песента и Молитва за Марта става символ на протеста срещу съветската окупация. Затова, когато под натиска на Кремъл съветската агентура надделява над непокорния народ тя става трън в очите и ушите на колаборантите. Последният концерт на Golden Kids е на 27 януари 1970 г. в Острава, а месец по-късно над Марта ляга абсолютна административна забрана за всякаква дейност в сферата на културата. За да обоснове пред обществеността политическата репресия срещу нея, властта изготвя три уж нейни порнографски снимки. Марта подава съдебен иск срещу директора на Супрафон Храбал, който очевадно стои зад компромата и след продължително съдебно следствие го спечелва, но независимо от това всичките й договори са прекратени. Опитват се да я изгонят от родината й, но въпреки че на Запад я очаква блестяща кариера, тя отказва да емигрира. През годините на така наречената “нормализация”, дори й се налага да лепи пликове, за да изкарва прехраната си. Не се срамува от това, защото такава е съдбата на много от непокорните чехословаци. Дубчек, например, работи като механизатор в горско стопанство, а бъдещият президент Вацлав Хавел, след като прекарва няколко години в затвора работи като общ работник в бирена фабрика. Съпругът й Иржи Немец не издържа и емигрира в САЩ, а в резултат на тормоза Марта загубва в напреднала бременност детето си, при което преживява клинична смърт. Когато се подписва под известната Харта -77, и става неин говорител преследванията на ДС срещу Марта стават още по-яростни. През втората половина на 80 –те, емблематичната за чехословашкото непокорство група “The Plastic People of the Universe” предлага на Марта да стане нейна солистка, но Държавна сигурност отново й попречва. За да се върне отново на сцената трябва да чака цели 20 години. На 10 ноември 1988 г. Марта пее за пръв път отново пред огромно множество хора – на демонстрация по повод 40-годишнината от обявяването на Всеобщата декларация за правата на човека. Пее чехословашкия държавен химн. След Нежната революция се връща отново на сцената – пее, има забележителни роли в театъра и киното. Получава множество национални международни награди. Но най-голямата й награда е че запазва завинаги любовта на обикновените хора и в Чехия и в Словакия, въпреки че двете страни са вече самостоятелни държави.
Автор: Ангел Николов
