Демонтиране на паметника на съветската армия

Докато на 22 септември България отбеляза годишнина от обявяването на независимостта
си, в сърцето на столицата на независима България продължава да се извисява паметник
(този на съветската армия), с чиято съдба както изглежда от тук­ нататък и за вечни
времена право да се разпорежда ще има единствено Руската федерация. Колкото и
абсурдно да звучи, този отказ от суверенитет върху Княжеската градина от страна на
българското правителство става все по­-очевиден.

Въпреки изразената воля на софиянци, с решение на Столичния общински съвет от 1992
г. за демонтирането на барелефите и основната композиция от паметника на съветската
армия, и въпреки приетия през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим за
престъпен, този пропаганден символ в подкрепа на същия този режим продължава да се
извисява над София. Нещо повече ­- той е издигнат през 1954 г. напълно незаконно на
общинска земя, на място, където е имало уникална детска площадка с лабиринт, басейн,
летен театър и ботаническа градина с алпинеум, събиращ на едно място стотици редки
растителни видове. Какво означава това? Не само, че паметникът не притежава никакъв
специален или защитен статут според нито един български закон или институция, но той
се явява и противозаконен! И въпреки всичко това, българската полиция охранява и
арестува български граждани, дръзнали да изразят протеста си срещу него.

Редно е да се запитаме в такъв случай ­- според кои закони и по чии разпореждания
действа българската полиция? На българските или на нечии други? Докога ще
продължава това и в името на какво?

Можем ли изобщо да си представим някой от днешните водещи български политици в
ситуацията от далечната 1908 г.? Да има смелостта и решимостта да защити българския
национален интерес и да участва в обявяването на независимост на страната ни? За
политици, които не смеят да защитят тези права дори над една градинка, това изглежда
повече от илюзорно. Да -­ да замитат проблемите под килима в очакване да забравим, че
ги има, това го могат много добре. Но няма как да стане,­ не и когато говорим за
най­големия паметник в София. Той просто няма как да стане невидим, а все повече ще
се набива на очи с присъствието си. Още повече ­- с непрестанните протестни ноти от
страна на Русия, говорещи за “оскверняване”, за годишнина от “освобождение от
фашизма”, за “съветски воини, паднали за свободата на България”, и т.н. ­- тогава, когато
знаем, че на 9 септември 1944 г. с помощта на съветската армия на власт идва режим,
обявен със закон за престъпен! Когато знаем, че от тази дата и в следващите три години
България е окупирана страна, губи суверенитет и се управлява от Съюзна контролна
комисия! Е, докога ще позволяваме някой, пък било той и Русия, да нарича това
“освобождение”? С цената на какво си затваряме очите за десетките хиляди невинни
жертви, избити от комунистическия режим в първите месеци на съветската окупация и с
какви очи българските политици гледат техните близки и роднини днес?

Истината за българската история в периода около 1944 г. трябва да бъде изказвана на
глас -­ открито и без обслужване на отминала пропаганда. Защото развитието на бъдещите
отношения между България и Русия, ако искаме те да бъдат открити и честни и да
изразяват взаимното уважение между нашите две страни, минават през тази истина. И
през нищо друго.

Искаме ли такива открити, честни и равноправни отношения? Или искаме някакви други?
Княжеската градина в София българска територия ли е, или е някаква друга? Господа
кандидат­-депутати и бъдещи министри, вие трябва да дадете отговора!