Годишна среща на Платформата за Европейската памет и съвест

На 4 и 5 ноември 2014 година в Брюксел се проведе среща на членовете на Платформата за Европейска памет и съвест. В Платформата участват две български организации „Гражданска инициатива за демонтиране на ПСА“ и „Център Хана Аренд – София“. Още при откриване на срещата, президентът на Платформата Гьоран Лимблан заяви, че е необходимо постоянно да информираме и образоваме Западният свят за това, което се е случило в Източна Европа след края на Втората световна война. Фактът, че комунизмът е единственият оцелял и днес тоталитарен режим е изключително обезпокоителен, както за Европа, така и за целия свят. По време на дискусията с представителите на руската историческа и правозащитна организация „Мемориал“ стана ясно, че членовете на организацията са подложени на силен натиск от страна на руската държава, в частност от прокуратурата, която ги е призовала на 13 ноември 2014 да се явят в съда. Според тях единствената причина досега да не бъде закрита и подложена на преследване организацията „Мемориал“ е това, че са доста известни, не само в Русия, но и в Европа и че това сериозно би накърнило имиджа на Путин в този сложен за властта в Русия момент. Александра и Наташа с огорчение и доста тревога казаха, че руската пропаганда е изключително силна както в страната им, така и в Европа. Те са срещали неведнъж свои колеги от Германия, Швеция и др. страни, които цитират Кремълската версия за събитията в Крим и Източна Украйна, най-вече, че в Украйна управляват фашисти и че САЩ дирижират правителството на украинската страна.

В своята лекция британският журналист Едуард Лукас спомена за опасността бившите страни от съветския блок, които сега са членове на Европейския съюз, да бъдат проводник на влиянието на Кремъл в ЕС чрез руската агентура в тези страни, като често в това отношение беше давана за пример България.

Най-горещата тема за членовете на Платформата беше предстоящото отбелязване догодина на 70 години от края на Втората световна война и очакваната войнстващата, дори „нечовешка“ пропаганда, която Русия ще започне, за да летимира крайно компрометираното си присъствие на световната сцена, най-вече след започване на събитията в Украйна. Представител на литовския Музей на окупацията предложи пакта Рибентроп-Молотов да се нарича „Московският пакт“ или „Московското споразумение“ от 1939 година. Той даде примери, че много други оказали историческо влияние документи и договори носят името на мястото, където са подписани.

Платформата прие 6 нови организации от Украйна, Унгария, Словения, Чехия и Словакия. Беше проведена среща с групата за помиряване на Европейската история към Европейския парламент и открит офис на Платформата в Брюксел.

Тъжният извод за България след тази среща е, че ние сме страната с най-малко напредък по осъждането на комунизма, изучаване и изследване на престъпленията на комунистическия режим, лустрацията и скъсване със зависимостта си от Русия. Липсата на системно и адекватно обучение за средните училища, липсата на музеи, места на памет, достъпни и интерактивни помагала за историята на комунизма, превръщат заниманията с тази тематика в едно елитарно хоби, което пряко стига само до малък кръг от българското общество.

Валентина Маринова