Автор: Киро Проданов
Защо 24 май е истински значимият в душите и сърцата на българите официален празник, единствен всепризнат и почитан Ден на българската просвета и култура? Защо официалната власт налага за национален празник не денят, който носи празничност в душите на хората, а повече допринася за влиянието на самата власт? Отговорите трябва да потърсим в историческите факти. В продължение на почти 200 години Денят на светите братя Кирил и Методи е празнуван от ученици, родители, от млади и възрастни, от църковната и светските власти, винаги с непринудена възторженост, без забрани дори от чуждоземната власт. Този всекиму емоционално въздействащ празник в най-голяма степен е повдигал самочувствието, признателността и почитта на българския народ. Подготовката и провеждането на тържествата за 24 май винаги са били най-продължителни и особено вълнуващи за деца и ученици, студенти и родители, за учители и културни дейци в по-ново време, за всички нас – без разлика на пол, възраст, етнос, вяра. За това без колебание можем да кажем, че Денят 24 май, честван до 1916 г. на 11 май по църковния календар, се е превърнал в най-естественото всенародно тържество на духовното единение и самоуважението на българския народ. Няма в нашия празничен календар друг такъв тържествен ден с толкова силно емоционално и прочувствено въздействие върху всеки човек – ученик, родител, възрастен.
Наистина е жалко, че с промените и различията в календарите на църквата и държавата от 1916 г.насам се е получило едно разделение и всъщност този празник се отбелязва на две дати – 11 май и 24 май. Какво символизира този факт не се наемам да твърдя, но истината е, че липсата на единство в този случай не е за добро, а точно тук се нуждаем от единството на тези две върховни институции.
Освен всичко друго, Националният празник е живият паметник на моралното и гражданско самочувствие. И никой друг общонароден празник по един естествен и непринуден начин, както празникът на Светите братя не е спомагал за утвърждаване на Идеята за целокупна българска народност, единствена оказала се устойчива през вековете.
Честването Денят на писмеността и културата като национален празник има огромно символно значение за стимулиране развитието на нова гражданска култура във всички сфери на живота. С нарастващо съзнание за принадлежност към европейските културни ценности, българските граждани като част от голямото европейско семейство все по-активно ще изискват, търсят и прилагат нови изяви на националното достойнство и на културата във всички области на живота. Защото всеки вижда как почти навсякъде ние страдаме именно от липсата на всеобхватна култура – в обучението и възпитанието, в ежедневното ни битие. Ежегодно празникът би бил повод за своеобразен отчет за постигнат напредък в усвояването и прилагането на гражданската култура, за осмислянето на нови цели от държавните власти и гражданските сдружения.
Денят 24 май като национален празник винаги ще бъде повод да търсим и прилагаме най-доброто от стичането на различните култури в нашето ежедневие. Ще ни предизвиква и помага да обогатяваме неразривната връзка между древната и средновековната с възрожденската и новата история на България. Това е не просто денят на определено историческо събитие, а тържество на вековна народностна традиция, опазила народността и възкресила държавността. Същността на празника е такава, че винаги ще предполага обновяване на ритуали и почести, ще мотивира надграждането на различни културни ценности в националното и в европейското ни културно-политическо пространство. В един ден ще звучат два химна, толкова близки по смисъл и чувствено въздействие, които наистина пораждат национална гордост. Защото именно националното самочувствие винаги е било и ще бъде в основата на творческите пориви и на стремежа към напредък.
Нима Денят, в който векове сме чествали този напредък, може да бъде оспорен като най-достоен за български национален празник?
Днес добре разбираме защо комунистическата власт е наложила 9 септември за национален празник. Защото и е бил нужен като инструмент за налагане на своето влияние. И до толкова бе наложено това влияние на партията-държава БКП, че и сега мнозина не осъзнават силното политическо противопоставяне и социално разслоение в българското общество като логична последица именно от това трагично оказало се влияние. Защо тогава трябва да приемаме и наложената от вождовете на същата тази тоталитарна партия за национален празник датата 3 март? Защото я наложиха с решение на Държавния съвет от 27.02.1990 г. начело с Петър Младенов в залеза на своето съществуване след кадровия земетръс от ноември 1989 г. Изборът на нова дата за национален празник не е случаен от страна на комунистическата партия. Съпоставено с днешното поведение на БСП това бе един от нескончаемите мимикриращи опити да спасяване на Системата им чрез всевъзможни действия. И най-вече компенсиращо разклатеното доверие във „вечната признателност“ към „големия брат“ заради „неудобния“ вече 9 –ти септември.
Когато казваме с гордост и национално самочувствие, че „ и ний сме дали нещо на света“, то това именно е приносът ни в създаването, опазването и разпространението делото на Св.св. Кирил и Методий. Тази заслуга на България достойно е призната от авторитетни световни учени, според които ние спечелихме не само признанието на славянските народи, а и на света. Поне що се отнася до човечеството, влагащо „истинско съдържание в думите напредък, култура и чевечност“. За повечето от славянските народи и особено на днешните им управници не можем да сме много уверени в тяхното признание, но в лицето на Ватикана и европейските институции фактите говорят за отчитане на българския принос в европейската културна традиция.
В този смисъл по-реалистично е определението „българска“, а не „славянска писменост“ пред вид на факта, че днес мнозинството от славянските държави ползват латиницата, а единствено България представя в ЕС кирилицата. Много работа ни предстои в отстояване на българската мисия ( а не изобщо на славянството) в ЕС, ако трябва да перифразираме делото на първо апостолите в Рим. Особено пък вземайки пред вид научните открития на д-р Стефан Гайд за дълбоката и неразривна връзка между писмената на древните траки и българската азбука. Въпреки че днес до толкова е приспано нашето самочувствие и принизена нашата национална гордост, че малцина се интересуват от тази неразривна връзка. Че старата наша история до толкова надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, че ние дори не искаме да си я спомняме, както казва Стефан Цанев в неговите „Български хроники“.
За това критерият за избор на Денят Национален празник трябва да бъде променен. Той нрябва да изключва веднъж за винаги опитите на която и да е политическа власт да го използва като конюнктурен политически акт. И ако се вгледаме в празничния календар на България ще видим, че няма друг официален празник, който да предполага и най-малко политическо влияние и който толкова силно да мотивира гражданите си да празнуват от душа и сърце, както това важи единствено за Денят на Св.св. Кирил и Методий, на българската просвета и култура.
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
