The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2015 annual report for this blog.
Here’s an excerpt:
The concert hall at the Sydney Opera House holds 2,700 people. This blog was viewed about 25,000 times in 2015. If it were a concert at Sydney Opera House, it would take about 9 sold-out performances for that many people to see it.
ЧЛЕН НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА СДРУЖЕНИЕ
„ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА
ДЕМОНТИРАНЕ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА
АРМИЯ“
Г-ЖА ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА
ОТНОСНО: Паметник на съветската армия в София
УВАЖАЕМА Г-ЖО МАРИНОВА,
Във връзка с постъпилото от Вас писмо с рег. № 14-00-151/06.03.2015 г., Ви информирам за следното:
От 2008 г. у нас е в сила Законът за военните паметници /ЗВП/, който урежда статута на военните паметници, както и правата и задълженията на държавните органи и общините, на юридическите и физическите лица във връзка с тяхното издирване, проучване, регистриране, картотекиране, опазване, поддържане, възстановяване и изграждане.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗВП, военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от Българската армия, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са също така военните гробища, гробници, костници и мавзолеи.
Предвид това, че паметникът на Съветската армия не отговаря на горепосочените критерии той не влиза в обсега на ЗВП и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона. По тази причина Министерството на отбраната няма отговорности и съответно задължения по отношение на този монумент.
Използвам случая да пожелая успех в работата на членовете на сдружението и лично на Вас!
Скъпи съмишленици, натрупаните средства от дарения за демонтиране на паметника на съветската армия до момента са в размер на 1243 лв. Благодарим на всички, които отделиха от личните си средства в името на постигането на общата ни цел – демонтажа и премахването на монумента на окупационната червена армия от Княжеската градина.
За да постигнем още по-бързо и убедително целта си, обаче, са необходими още усилия и средства от всички нас. От днес можете да правите дарения към Сдружение ГИДПСА (Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия) и през системата Paypal на адрес: donate@demontirane.org
Както и досега, можете да правите и преводи по банковата сметка на сдружението в Общинска банка: Сдружение ГИДПСА,
IBAN: BG58 SOMB 9130 1058 5898 01
Благодарим ви!
Днес чрез общинските съветници Марта Георгиева и Стефан Иванов, хората, които подкрепят каузата ЗА демонтиране на МОЧА в този състав на Столичния общински съвет, внесоха питане до кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова. Ето въпросите, които те й зададоха.
Уважаема госпожо кмет,
Бихме искали да ни отговорите конкретно на следните четири въпроса:
- Не Ви ли притеснява нежеланието от страна на органите на националната и местната власт в София да бъде приведено в изпълнение решението на СОС за демонтиране на Паметника на съветската армия в София (решение № 19 по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993)?;
- Споделяте ли нашето убеждение, че присъствието на Паметника на съветската армия в София (построен именно с тази цел) продължава да потиска националното достойнство на нашата нация при положение, че е най-високият в София и е още по-странен фактът, че една поне 1 400-годишна държава – България – не е поставила нито един паметник на свой владетел (особено в такъв мащаб), а се кланя пред чужда армия, нахлула в страната ни в резултат на обявена война?;
- Като кмет, който представлява всички софиянци и отговаря за облика на целия град, бихте ли се съгласили, че ако най-големият и представителен за София паметник е обиден за една част от жителите на София, до степен да представлява издевателство над тях от страна на друга група граждани и е поставен по време на престъпен режим, този паметник трябва да освободи общото за всички българи, централно столично пространство за нещо национално и обединително? Ще предприемете ли действия това да се случи, ако е необходимо обръщайки се и към държавната власт?
- Бихте ли участвали лично в една инициатива, която Ви предлагаме – да осъществим контакт с Общинския съвет на Димитровград, който със свое нарочно решение от 29.04.2015 г., гласува да поиска и ако го получи – да го монтира на своя територия – Паметника на съветската армия, който понастоящем се намира в София?
Пълният текст на писмото можете да видите ТУК.
Автор: Киро Проданов
Защо 24 май е истински значимият в душите и сърцата на българите официален празник, единствен всепризнат и почитан Ден на българската просвета и култура? Защо официалната власт налага за национален празник не денят, който носи празничност в душите на хората, а повече допринася за влиянието на самата власт? Отговорите трябва да потърсим в историческите факти. В продължение на почти 200 години Денят на светите братя Кирил и Методи е празнуван от ученици, родители, от млади и възрастни, от църковната и светските власти, винаги с непринудена възторженост, без забрани дори от чуждоземната власт. Този всекиму емоционално въздействащ празник в най-голяма степен е повдигал самочувствието, признателността и почитта на българския народ. Подготовката и провеждането на тържествата за 24 май винаги са били най-продължителни и особено вълнуващи за деца и ученици, студенти и родители, за учители и културни дейци в по-ново време, за всички нас – без разлика на пол, възраст, етнос, вяра. За това без колебание можем да кажем, че Денят 24 май, честван до 1916 г. на 11 май по църковния календар, се е превърнал в най-естественото всенародно тържество на духовното единение и самоуважението на българския народ. Няма в нашия празничен календар друг такъв тържествен ден с толкова силно емоционално и прочувствено въздействие върху всеки човек – ученик, родител, възрастен.
Наистина е жалко, че с промените и различията в календарите на църквата и държавата от 1916 г.насам се е получило едно разделение и всъщност този празник се отбелязва на две дати – 11 май и 24 май. Какво символизира този факт не се наемам да твърдя, но истината е, че липсата на единство в този случай не е за добро, а точно тук се нуждаем от единството на тези две върховни институции.
Освен всичко друго, Националният празник е живият паметник на моралното и гражданско самочувствие. И никой друг общонароден празник по един естествен и непринуден начин, както празникът на Светите братя не е спомагал за утвърждаване на Идеята за целокупна българска народност, единствена оказала се устойчива през вековете.
Честването Денят на писмеността и културата като национален празник има огромно символно значение за стимулиране развитието на нова гражданска култура във всички сфери на живота. С нарастващо съзнание за принадлежност към европейските културни ценности, българските граждани като част от голямото европейско семейство все по-активно ще изискват, търсят и прилагат нови изяви на националното достойнство и на културата във всички области на живота. Защото всеки вижда как почти навсякъде ние страдаме именно от липсата на всеобхватна култура – в обучението и възпитанието, в ежедневното ни битие. Ежегодно празникът би бил повод за своеобразен отчет за постигнат напредък в усвояването и прилагането на гражданската култура, за осмислянето на нови цели от държавните власти и гражданските сдружения.
Денят 24 май като национален празник винаги ще бъде повод да търсим и прилагаме най-доброто от стичането на различните култури в нашето ежедневие. Ще ни предизвиква и помага да обогатяваме неразривната връзка между древната и средновековната с възрожденската и новата история на България. Това е не просто денят на определено историческо събитие, а тържество на вековна народностна традиция, опазила народността и възкресила държавността. Същността на празника е такава, че винаги ще предполага обновяване на ритуали и почести, ще мотивира надграждането на различни културни ценности в националното и в европейското ни културно-политическо пространство. В един ден ще звучат два химна, толкова близки по смисъл и чувствено въздействие, които наистина пораждат национална гордост. Защото именно националното самочувствие винаги е било и ще бъде в основата на творческите пориви и на стремежа към напредък.
Нима Денят, в който векове сме чествали този напредък, може да бъде оспорен като най-достоен за български национален празник?
Днес добре разбираме защо комунистическата власт е наложила 9 септември за национален празник. Защото и е бил нужен като инструмент за налагане на своето влияние. И до толкова бе наложено това влияние на партията-държава БКП, че и сега мнозина не осъзнават силното политическо противопоставяне и социално разслоение в българското общество като логична последица именно от това трагично оказало се влияние. Защо тогава трябва да приемаме и наложената от вождовете на същата тази тоталитарна партия за национален празник датата 3 март? Защото я наложиха с решение на Държавния съвет от 27.02.1990 г. начело с Петър Младенов в залеза на своето съществуване след кадровия земетръс от ноември 1989 г. Изборът на нова дата за национален празник не е случаен от страна на комунистическата партия. Съпоставено с днешното поведение на БСП това бе един от нескончаемите мимикриращи опити да спасяване на Системата им чрез всевъзможни действия. И най-вече компенсиращо разклатеното доверие във „вечната признателност“ към „големия брат“ заради „неудобния“ вече 9 –ти септември.
Когато казваме с гордост и национално самочувствие, че „ и ний сме дали нещо на света“, то това именно е приносът ни в създаването, опазването и разпространението делото на Св.св. Кирил и Методий. Тази заслуга на България достойно е призната от авторитетни световни учени, според които ние спечелихме не само признанието на славянските народи, а и на света. Поне що се отнася до човечеството, влагащо „истинско съдържание в думите напредък, култура и чевечност“. За повечето от славянските народи и особено на днешните им управници не можем да сме много уверени в тяхното признание, но в лицето на Ватикана и европейските институции фактите говорят за отчитане на българския принос в европейската културна традиция.
В този смисъл по-реалистично е определението „българска“, а не „славянска писменост“ пред вид на факта, че днес мнозинството от славянските държави ползват латиницата, а единствено България представя в ЕС кирилицата. Много работа ни предстои в отстояване на българската мисия ( а не изобщо на славянството) в ЕС, ако трябва да перифразираме делото на първо апостолите в Рим. Особено пък вземайки пред вид научните открития на д-р Стефан Гайд за дълбоката и неразривна връзка между писмената на древните траки и българската азбука. Въпреки че днес до толкова е приспано нашето самочувствие и принизена нашата национална гордост, че малцина се интересуват от тази неразривна връзка. Че старата наша история до толкова надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, че ние дори не искаме да си я спомняме, както казва Стефан Цанев в неговите „Български хроники“.
За това критерият за избор на Денят Национален празник трябва да бъде променен. Той нрябва да изключва веднъж за винаги опитите на която и да е политическа власт да го използва като конюнктурен политически акт. И ако се вгледаме в празничния календар на България ще видим, че няма друг официален празник, който да предполага и най-малко политическо влияние и който толкова силно да мотивира гражданите си да празнуват от душа и сърце, както това важи единствено за Денят на Св.св. Кирил и Методий, на българската просвета и култура.
Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София започва кампания по събиране на средства за инициативи, които да доведат до неговото демонтиране. Имената на хората, които даряват средства няма да бъдат обявявани публично, освен ако дарителят не поиска това. Средствата ще се използват прозрачно и ще бъдат разпределяни след решение на Инициативния комитет, който се състои от 9 човека. Имаме нужда от подкрепа, за да реализираме някои по-смели, но и изискващи средства инициативи.
Общинска банка
Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия“
IBAN: BG58SOMB91301058589801
валута BGN
Представяне на третата книга на Иво Инджев от поредицата „Течна дружба“. Ето какво е написал авторът в поканата си към читателите. „Тази книга е средство за законна самоотбрана срещу вековната пропаганда и фалшификация на българската история в полза на СССР и Русия. Представянето на книгата ще стане в залата, наречена „България“ – естественото място за общуване на патриотите, антипод на изкуствения водоем, край който всяка година се събират поклонници на СССР и Русия от всички краища на страната, извозвани с платени от чужда държава автобуси. Вместо с кебапчета и съветски маршове, читателите ще бъдат почерпени с класическа европейска музика“.
На 17 април 2015, от 18.30 часа, Камерна зала България, София, ул. Георги Бенковски 1
На 26 април, неделя, от 17 до 19 часа Гражданска инициатива ЗА демонтиране на ПСА организира събитие, посветено на 15 години от приемането на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Събитието ще се проведе пред паметника на съветската армия, който е най-големият, най-ужасяващ и унизителен символ на комунистическия режим в България. Член 1 от цитирания закон гласи, че Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
На същата тази „чужда сила“, която окупира страната ни и поставя на власт комунистите, реализирали режим на репресии, терор, потъпкване на всички основни права и свободи на българските граждани, днес имаме огромен, невиждано огромен паметник на едно от най-хубавите места в София. Именно затова вече почти 5 години ние искаме неговото демонтиране и преместване в музей. По време на събитието ще поставим табела с описание на историческите факти, свързани с паметника, които за съжаление са почти непознати на по-голямата част от нашето общество.
Ще използваме годишнината от приемането на закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, за да попитаме политиците какво реално направиха и могат да направят оттук нататък, за да се проведе реална декомунизация и демонтиране на мракобесните тотеми на тоталитарния режим.
Очакваме ви!
входящият номер на писмото е 14-00-151/06.03.2015
ДО
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ
МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: паметник на светската армия в София
Уважаеми г-н Министър,
От 2010 година в София е създадена и развива дейност гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София. Целта на нашето сдружение е да мотивираме българските институции, както и гражданското общество, да бъде демонтиран и преместен в музей паметника на съветската армия в София. Нашите дейности досега са свързани с изясняване статута на паметника, провеждане на публични събития, участие в дискусии и коментарни предавания по българските медии, изготвяне на информационни материали, проучване на архиви и др. Една основна част от работата ни е връзката с местната и държавната власт, като легитимни политически представителства на суверенитета на българската държава.
На базата на събраните от нас материали и документи ние със сигурност знаем, че Съветска Русия обявява война на България на 5 септември 1944 и че съветските войски установяват режим на окупация в страната ни в периода септември 1944 – юли 1947. В Закона за обявяване на комунизма за престъпен режим, гласуван от НС през 2000 година, член първи, алинея първа гласи „Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция”.
Именно това е причината да настояваме този паметник да се премести на подходящо място – музей или алея на монументалното изкуство – и да се показва и изучава като част от безпрецедентния позор и унижение, на което е подложена страната ни, окупирана от съветските власти и подложена на насилствена съветизация и комунизация. Във връзка с това сме проучили опита на други държави, част от съветския блок в десетилетията на Студената война – Унгария, Полша, Чехия, напоследък и Украйна.
Този паметник накърнява именно суверенитета и достойнството ни като свободна и независима страна, която още не е готова да се раздели с тоталитарното си минало, чиято основна черта беше тоталното обезличаване и зависимост на България от политиката на Съветска Русия.
Обръщаме се към Вас, като представител на българското ведомство, което в особено голяма степен има за задача да отговаря за българския суверенитет и в същото време да не позволява да се накърни от външни сили честта и престижа на българската армия. Във връзка с това искаме да Ви попитаме следното:
- Паметникът на съветската армия в София може ли да бъде причислен към войнишките паметници и смятате ли, че има основания да се приеме, че той попада в обсега на спогодбата между България и Русия за войнишките паметници на територията на двете страни?
- Какво смятате, че трябва да е бъдещето на този паметник и как МО може да се ангажира с подобен казус?
Приложения: Договор за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация.