Статията е публикувана във в-к „Марица“ на 16 февруари 2012
Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика
Автор: Георги ЧУНЧУКОВ
В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.
Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.
Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.
Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.
Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!
Местната власт: Не бива да разделяме пловдивчани на “за” и “против” Альоша
Валентина ЙЕРЕМИЕВА
Местната пловдивска власт няма намерение да бута паметника на Альоша, каквито опити имаше в средата на 90-те години. Кметът Иван Тотев не скри учудването си от това, че се повдига почти забравената и конфликтна тема.
Винаги, когато говорим за паметници, гледните точки са много и често – разнопосочни, каза кметът. Във времето историческите събития добиват друг оттенък и примерите в света за това са безброй. В доста държави има паметници на загиналите съветски воини, въпросът е какво те символизират – окупация или почит към хората, включително и българи, които са изпълнявали воинския си дълг и са умрели на бойните полета, коментира Тотев. Той разказа, че и дядо му е бил на фронта във Втората световна война. Паметникът на Альоша може да символизира и частицата от това, което е направил дядо ми, заяви Иван Тотев, като подчерта, че това е личното му мнение.
Моето мнение е, че темата за премахване на Альоша вече не трябва да се коментира, сподели градоначалникът. Не бих подкрепил идеята за смяна на Альоша с Левски, защото това по-скоро би създало разединение, вместо да обединява хората, предупреди Тотев.
Всеки носи в себе си Васил Левски, а паметникът е място, което ни събира и едва ли в случая може да се говори за подценяване на националния ни герой, допълни градоначалникът. Според него не Альоша, а тепетата са символите на Пловдив.
Областният управител Здравко Димитров също остана изумен от въпроса дали паметникът Альоша трябва да се демонтира и да се откара на алеята пред Братската могила, а на негово място да се сложи Васил Левски. Альоша трябва да остане на мястото си и да се съхранява. Може ли да зачеркнем историята с лека ръка, възкликна той. Няма никакъв смисъл да се връщаме във времето на конфронтацията в средата на 90-те години, вместо да се обединяваме, коментира губернаторът. Преди две години той като кмет на район “Западен” инициира възстановяването на Братската могила.
Бившият кмет Спас Гърневски, който беше баща на идеята Альоша да се махне от върха на Бунарджика, отказа коментар. Нека да не повдигаме тази тема, каза лаконично той.