Статията е публикувана във в-к „Марица“ на 16 февруари 2012
Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика

Автор: Георги ЧУНЧУКОВ

В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.

Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.

Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.

Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.

Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!

Местната власт: Не бива да разделяме пловдивчани на “за” и “против” Альоша
Валентина ЙЕРЕМИЕВА

Местната пловдивска власт няма намерение да бута паметника на Альоша, каквито опити имаше в средата на 90-те години. Кметът Иван Тотев не скри учудването си от това, че се повдига почти забравената и конфликтна тема.

Винаги, когато говорим за паметници, гледните точки са много и често – разнопосочни, каза кметът. Във времето историческите събития добиват друг оттенък и примерите в света за това са безброй. В доста държави има паметници на загиналите съветски воини, въпросът е какво те символизират – окупация или почит към хората, включително и българи, които са изпълнявали воинския си дълг и са умрели на бойните полета, коментира Тотев. Той разказа, че и дядо му е бил на фронта във Втората световна война. Паметникът на Альоша може да символизира и частицата от това, което е направил дядо ми, заяви Иван Тотев, като подчерта, че това е личното му мнение.

Моето мнение е, че темата за премахване на Альоша вече не трябва да се коментира, сподели градоначалникът. Не бих подкрепил идеята за смяна на Альоша с Левски, защото това по-скоро би създало разединение, вместо да обединява хората, предупреди Тотев.

Всеки носи в себе си Васил Левски, а паметникът е място, което ни събира и едва ли в случая може да се говори за подценяване на националния ни герой, допълни градоначалникът. Според него не Альоша, а тепетата са символите на Пловдив.

Областният управител Здравко Димитров също остана изумен от въпроса дали паметникът Альоша трябва да се демонтира и да се откара на алеята пред Братската могила, а на негово място да се сложи Васил Левски. Альоша трябва да остане на мястото си и да се съхранява. Може ли да зачеркнем историята с лека ръка, възкликна той. Няма никакъв смисъл да се връщаме във времето на конфронтацията в средата на 90-те години, вместо да се обединяваме, коментира губернаторът. Преди две години той като кмет на район “Западен” инициира възстановяването на Братската могила.

Бившият кмет Спас Гърневски, който беше баща на идеята Альоша да се махне от върха на Бунарджика, отказа коментар. Нека да не повдигаме тази тема, каза лаконично той.

Георги Чунчуков

Автор: Георги Чунчуков

Източник: Иво Инджев

В началото на миналата година научавайки от медиите, че руското консулство във Варна е поискало от Община Шабла разрешение и съдействие за построяване на паметник на загиналите съветски подводничари в български териториални води, дванадесет политически партии и непр. организации от Добричка област изпратиха протестна декларация до Николай Младенов-министър на външните работи, Аню Ангелов-министър на отбраната, Желязко Желязков-областен управител на Добричка област и до Община Шабла.(Декларацията е публикувана във в. „Про и Анти“, бр.16,2010 г.) Ето нейния текст:
„Уважаеми господа,
Ние, долуподписаните лидери на партии и неправителствени организации в област Добрич категорично заявяваме, че сме против искането на генералния консул на Русия във Варна г-н Юрий Соловьов и вицеконсула г-н Дмитрий Бузин, отправено към Община Шабла, за разрешение и съдействие за построяване на паметник на съветските подводничари, загинали при нос Шабла по време на Втората световна война. Аргументите ни са следните:
– България не изпраща нито един войник на източния фронт, но СССР води необявена война срещу държавата ни, именно чрез своя подводен флот по българското черноморско крайбрежие. Основните дейсвия при тази необявена война се свеждат до потопяване на български търговски кораби (напр. корабът „Струма“ със 767 души на борда) и изпращане на подготвени на съветска територия подривно-диверсионни групи за саботажни дейсвия срещу законно избраните български власти. Най-известната от тези групи е на Цвятко Радойнов, стоварена при устието на р. Камчия.
– Последствията от необявената крайбрежна война и по-късно-от обявената на 5 септември 1944 г. война, са известни като Трета национална катастрофа, защото загубваме възможността да запазим възвърнатите български земи, страната ни е окупирана от Червената армия и сме лишени от държавния си суверенитет за следващите 45 години. България загубва почти целия си национален капитал-колосални парични суми, суровини, селскостопанска продукция. Губи и огромна част от интелектуалния си капитал-физически и морално унищожен.
– Държим да се знае, че руската държава е водила срещу България война по море и четвърт век по-рано, по време на Първата световна война, когато руски бойни кораби обстрелват български градове: Варна-1915г., Балчик(три пъти) и Каварна-1916г., Шабла – 1917 г. След бомбардировката на Варна, обществените реакции срещу извършителите на този акт са толкова остри, че се стигнало до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, в „Св.св. Кирил и Методий“. А Дора Габе и Стилиян Чилингиров отразяват в произведенията си последствията от разрушителното обстрелване на Балчик.
Приведените аргументи са достатъчни и могат да бъдат подкрепени с многобройни архивни документи. И всички те са в подкрепа на нашата позиция, че паметник на съветските подводничари не трябва да има нито при нос Шабла, нито където и да е другаде и по никакъв повод. В противен случай такъв паметник би бил неуважение към паметта на нашите предци, на загиналите български моряци, техните семейства и потомци. Ще бъде паметник на окупатора, издигнат с разрешението и съдействието на окупираните, ще бъде петно върху честта и достойнството ни на нация. Пример може да ни бъде малка Естония, която дръзко предизвика големия си съсед, демонтирайки паметника на червеноармееца-завоевател от столицата Талин. А ние не само не демонтираме многобройните паметници на същия този червеноармеец, издигнати на редица места по българската земя, а се иска от нас да монтираме нови – като тозин при нос Шабла.
Достойнството и просперитетът на една нация са взаимно свързани.
Несучайно, в последните години Естония получи прозвището „Швейцария на Големия Север“, а България „се прослави“ като най-бедната и корумпирана страна в Европейския съюз.
Уважаеми господа, ръководители на упоменатите по-горе български институции,да помислим какво ще оставим напоколенията си. Защитете нашата позиция – тя е позиция на мнозинството българи.
17 март, 2010г. “
Тази декларация не беше подписана от ГЕРБ, „Атака“, БСП и ДПС.
Доколко е спомогнала за формиране на позицията на външното министерство за „отказ“ на искането на руснаците за паметник при нос Шабла, не ми е изветно. Чест прави на Красимир Кръстев – кметът на Шабла, че също им е отказал и ги е препратил към по- високи инстанции. Не така е постъпил обаче представителят на Петата колона – кметът на Созопол Панайот Рейзи.