Изминаха повече от 7 месеца откакто започна настоящата инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София. През това време се случиха много неща, но и много предстои да се прави тепърва. Бих казала, че най-важния успех, който постигнахме е нашето постоянство. За мен това е ключовият момент и най-голямото предимство. Имаше голяма вероятност тя да остане в границите на социалната мрежа и никога да не види „бял свят”. Или да бъде просто един спонтанен израз на отдавна поставената нетърпимост на част от българското общество към паметника на съветската армия. Вместо това, тази инициатива беше подкрепена и успя да генерира толкова силна гражданска енергия, че за нас вече се говори сериозно. Днес няма нито един общински съветник в София, който да не е чувал за нашите събития и нито една телевизия или друга медия, чиито журналисти да не знаят за искането ни. Разбира се, този път не е изминат без пропуски, без колебания и вероятно и някои грешки. Но именно нашето постоянството позволи да стане така, че тази инициатива да не изгасне и да продължи въпреки пълната липса на ресурси, при които тя работи. Успяхме месеци наред да поставяме въпроса за нашето искане за демонтиране и преместване на паметника от центъра на София по различен, но нестихващ начин. Използвахме идеите и въображението не само на инициативния комитет, но и на много хора извън него, които всъщност ни даваха сили, че тази инициатива ще бъде припознавана от все повече хора като значима за нашето общество. С много благодарност и дълг към всички съмишленици и приятели ще напиша тези редове, чийто замисъл е да ни върнат назад и накратко да обобщя какво се случи.
Инициативата за демонтиране на паметника на съветската армия в София започна на 20 септември 2010. Необмислено, спонтанно, без предварителна подготовка. След няколкодневни бурни дебати във Фейсбук беше създадена петиция ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София, която просъществува 3 седмици, след което сайта спря да работи и петицията беше преместена на друг сайт. В момента подписалите се ЗА демонтирането на паметника общо в двете електронни петиции и на хартиената подписка са 2400 човека.
Първата публична легитимация на тази инициатива стана в началото на октомври в интернет пространството на сайта http://de-zorata.de/ чрез Милен Радев, който публикува първия текст посветен на това начинание – „Закъсняла почит”. Следваща медия, която даде гласност на нашето начинание беше вестник „Седем”, сайта на Едвин Сугарев http://www.svobodata.com/ и http://kafene.net/. Така съвсем логично се зароди идеята да направим първото си публично събитие на открито. Съорганизатор беше ДСБ „Средец” – първата организация, която ни потърси и заяви безусловната си подкрепа. Събитието се проведе на 9 ноември 2010 г. под надслов: „Стената падна – паметникът си стои” и беше посветено на 21-та годишнина от събарянето на Берлинската стена. Това събитие стана повод да срещне много съмишленици на открито за първи път, да събере хора от различни възрасти и поколения. Оратори бяха: Фреди Фосколо, Иво Инджев, д-р Иван Николов, Васил Станилов, а за музиката и доброто настроение се погрижиха Васко Кръпката, Стоян Михалев и Славимир Генчев. Събитието беше посетено от близо 400 човека и отразено от различни електронни медии, а от печатните – вестник „Про и Анти”. Първите общински съветници, които с готовност подкрепиха инициативата бяха Вили Лилков и Мартин Заимов. Чрез тях стигнахме до част от документите, които описват историята на паметника. В края на месец ноември създадохме нашия сайт https://decommunization.wordpress.com/, на който от тогава насам се публикуват всички събития на инициативата, както и материали по темата от български и чуждестранни автори. Сайтът ни има регистрирани максимум до над 1000 посещения на ден.
През ноември и декември започнахме кореспонденция с няколко институции: Министерство на културата, Столична община, Посолството на Руската федерация в България. Отговорът на зам.-министъра на културата д-р Т. Чобанов е качен на сайта ни и отдавна се цитира в публичното пространство. Отговорът на Столична община относно нашето искане за привеждане в изпълнение на решение № 2 от 1993 на СОС за демонтаж на паметника нашите адвокати приеха за мълчалив отказ и следствие на това през януари 2011 подадохме жалба до СГС. Предстои насрочване на дата за съдебно заседание, като съда поиска от Столична община да приложи легитимно решение на СОС за отмяна на демонтажа или ако няма такова, изрично да го напише. Адвокати на инициативата са Иван Груйкин и Юлиян Димитров.
От изпратените писма нямаме отговор единствено от руския посланик.
През януари 2011 подготвихме следващото си събитие пред паметника, което беше посветено на годишнината от януарските протести през 1997. Направихме мълчалив протест с изработени от участниците плакати. Това е и най-широко отразеното досега наше събитие в медиите. Поводът разбира се не е единствено изключителния интерес към набиращата скорост гражданска инициатива, а това, че нашия мирен протест беше съпътстван от неразрешен митинг на групата „Че Гевара България” и Младежкото обединение на БСП. Това събитие успя действително да изведе на показ много неща, някои от които са: че в България безцеремонно се толерират заплахи за политически терор /„Само Белене за вас” – скандираха събралите се на неразрешен митинг привърженици на Че Гевара и БСП/ без при това на никой да му прави впечатление; отстояването на принципите на демократичното и правово общество засега остават процедури, които не се прилагат на практика и че този паметник е способен да провокира най-античовешки нагласи, което е само едно от основанията той да бъде преместен от центъра на столицата ни. Това събитие стана повод в-к „Капитал” да организира онлайн дискусия на тема: „Трябва ли да бъде демонтиран паметника на съветската армия в София”. Дискусията протече в 4 етапа в рамките на 2 седмици. Тезата ЗА демонтирането спечели дебата с 61 %.
Последваха две флашмоб акции на инициативния комитет: първата на 1 февруари 2011 в деня избран за памет на жертвите на комунизма пред Столична община с искане да бъде изпълнено решението от 1993 за демонтаж на паметника и втората на 19 февруари 2011 пред паметника на Апостола на Свободата с плакати „Който ни освободи той ще ни пороби”.
В резултат от събитието ни пред Столична община получихме покана за среща с Малина Едрева, шеф на групата на общинските съветници на ГЕРБ. Тя се ангажира със следваща среща и организиране на дискусия относно демонтирането на паметника, като този ангажимент до момента не е спазен.
На 22 февруари 2011 на паметника на съветската армия бяха поднесени цветя и венци по повод на деня на отечеството от представители на руското посолство в България, Газпром, Топенерджи и др. „патриотични” организации. Като реакция на това инициативния комитет изпрати писма с остра реакция до президента на Руската федерация, с копие до посланика й в България, до министър-председателя, председателя на Народното събрание и кмета на Столична община. Писмата бяха адресирани и до българските депутати и общински съветници, както и до повече от сто български медии. Нашите усилия да дадем все по-широк отзвук на инициативата провокираха и интереса на журналиста Олег Панфилов, известен като „кошмара на Путин”, който в момента живее и работи в Грузия и е водещ на телевизионното предаване „Територия на демокрация”. Олег Панфилов пристигна в България през април по покана на инициативния комитет като основния му интерес беше нашето искане за демонтиране на паметника на съветската армия и предстоящото, трето поред събитие на 2 април 2011 под мотото: „Да празнуваме градско пространство свободно от лъжи”. Визитата на Олег Панфилов беше съпроводена с поредица от срещи и интервюта, които освен конкретната инициатива касаеха темите за декомунизацията на България в годините на преход към демокрация; разсекретяването на архивите на бившата държавна сигурност; корупцията в българското общество; развитието на туризма като част от свободната пазарна икономика и др. Олег Панфилов даде едночасово интервю за ТВ 7, в предаването „Гореща точка” и очерта най-наболелите проблеми на страните от постсъветското пространство. Той беше гост и на Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников”. Първото предаване, посветено на България и на инициативата за демонтиране на паметника на съветската армия в София беше излъчено на 20 април 2011.
В началото на март чрез Милен Радев беше осъществена връзка с германския историк, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ д-р Хубертус Кнабе. Той изпрати лично обръщение до организаторите на събитието на 2 април като в него недвусмислено оценяваше инициативата като изключително важна и значима. Събитието на 2 април завърши с концерт на ансамбъла за електро-акустична музика с ръководител Христо Петков. За първи път пред паметника на съветската армия се чуха произведенията на Чайковски, Шостакович, Вивалди, Бах, Рахманинов, Прокофиев, Владигеров. Необходимите средства за провеждането на събитието бяха събрани в рамките на едно денонощие след призив на журналиста Иво Инджев. С това успяхме да покажем, че сме създали една автентична гражданска инициатива, която макар и често да бъде неглижирана от страна на медиите и институциите се радва на значителна подкрепа и още по-важното – тя е необходима. Много хора я приемат за своя лична кауза и с готовност подкрепят нейното реализиране.
През месец април 2011 получихме отговор от Столична община на искания от нас достъп до обществена информация, относно техническото състояние на паметника и средствата за неговата поддръжка. Отговорът на СО е качен на сайта на инициативата. Наредено е сформирането на комисия, която да се произнесе относно неговото техническото състояние и безопасността му. За това е задължена в срок да докладва Маргарита Гутева, кмет на район Средец.
С огромна благодарност искам да спомена за отразяването на инициативата от БНР, Дарик Радио, БНТ, ТВ 7, в-к „Капитал”, сайта eurochicago, списание „Анти”, в-к „Седем” и други.
Благодарност на всички приятели, които отразяват нашите събития в своите лични блогове, направиха невероятни клипове и снимки. В резултат сега разполагаме със сериозен архив от последните 8 месеца.
Очакваме да ни пишете с вашите предложения, коментари, отзиви, всичко, което искате да споделите. Оставаме с готовност да посрещнем всяко ваше мнение, да направим среща, да обсъждаме следващи стъпки. Етапът, в който доказахме постоянството си е налице. Сега като че ли идва момента да обмислим нови идеи и да разширим алтернативите, чрез които да продължим да поставяме въпроса за демонтирането на паметника на съветската армия. Да придвижим тази инициатива още малко напред, към нов етап – обединяване на усилията на повече хора. Удовлетворението от това е невероятно.
Благодаря на всички!
Валентина Маринова, председател на инициативния комитет
29 април 2011
За връзка с нас: decommunization@gmail.com, 0896-753837
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
