Обществената дискусия за обсъждането на заданието на обявения от Столична община международен конкурс се състоя на 18 ноември, 2013 в Културен институт „Красно село“. На нея присъства главния архитект на София Петър Диков, един общински съветник Вили Лилков (ДСБ), представители на неправителствени организации, специалисти архитекти, художници, инженери и др.

Гражданска инициатива ЗА демонтиране на паметника на съветската армия в София зае позицията, че Княжеската градина може да бъде „доизграждана и обновявана“ ако паметникът на съветската армия бъде демонтиран, тъй като е тоталитарен символ на една терористична партия и няма общо с историята на народа и страната ни. Това е политическо решение, което не може да бъде взето без политическа оценка на наследството ни от нашето комунистическо минало. Както отбеляза и арх. Петър Диков в крайна сметка решението как ще изглежда Княжеската градина ще бъде взето от Столичен общински съвет, който политически орган.

След възражение от страна на Кубер Сапарев относно историческата справка за градината (в която преобладава паметникът на съветската армия) и системата за оценяване на конкурсните предложения, в която огромният брой точки са предвидени за запазване и съхранение на историческите пластове (според въпросната историческа справка), арх. Петър Диков пое ангажимент заданието в тази му част да бъде променено.  Приложената към конкурсните документи скица също ще бъде коригирана съгласно становището на НИНКН, според което паметникът не притежава статут на единична недвижима културна ценност.

За новости относно конкурса ще имаме ангажимента да ви информираме своевременно.

Видео от първата част дискусията (автор Мартин Пискулийски)

Цялата дискусия

През последните месеци, след 15 януари 2012, вероятно за някои от вас изглежда, че като че ли гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София замлъкна. Не е така. Работим усърдно, за да придвижим въпроса за демонтирането на ПСА към отговорните за решаването на този казус институции. Направили сме няколко решителни крачки, които засега остават „невидими“, но смятаме, че допринасят за развиването на инициативата в бъдеще.
1) Предстои да получим съдебна регистрация в съда като сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия“. Документите ни за регистрация са подадени и очакваме ршението на съда скоро.
2) Сформирахме Обществен съвет към сдружението, който обединява известни личности от обществения живот, хора с авторитет в отстояването на демократичните ценности, които ще съдействат за популяризиране на инициативата. Състава на Обществения съвет ще обявим до дни.
3) Водим преговори с представители на Столична община и на Столичния общински съвет, относно предстоящия конкурс за реформиране на Княжеската градина. Имаме информация, че предстои да се внесе доклад в СОС, във връзка с конкурса. През месец май тази година ще бъдат организирани поредица от дискусии в Червената къща, където ще се обсъжда заданието на конкурса и резултатите от това обсъждане ще получат широка публичност. Дискусиите ще се организират от Асациация за развитието на София, която беше организатор и на миналогодишната дискусия в Червената къща през месец април. При неспазване на договорките със Столична община, ще потърсим други начини, за да се чуе гласът ни.
4) На 1 февруари връчихме писмо на пресаташето на президента Росен Плевнелиев, на което засега отговор нямаме. Ще изискаме такъв по официален път.
5) Работим с адвокат, който търси начин казуса за паметника на съветската армия да влезе в Народното събрание.

За всяка от тези предприети стъпки, ще имаме отделно съобщение, когато имаме резултати.

Както винаги, оставаме отворени за предложения и идеи, които смятате, че са подходящи.

Гражданска инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София ви кани на протест с плакати на 15 януари 2012, неделя от 11 до 13 часа край източния барелеф на паметника на съветската армия в София в Княжеската градина. На знамето, изобразено на този барелеф пише: „Вся власть советам” – лозунгът, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. Това е най-кървавият лозунг на 20-ти век. Искаме да го припомним на всички онези, които защитават оставането на ПСА в центъра на столицата ни. Този лозунг не е антифашистки, както се опитват да убедят обществото, а болшевишки и е отнел живота не само на народите от Прибалтика и Източна Европа, но и на милиони руснаци, които са били принудени да го защитават.

Избрали сме именно това място да отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание. За нас това е правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда. Да се съберем заедно с плакатите, които направихме миналата година и да изразим отношението си към голямата лъжа и желанието ни да се освободим от нея. Елате всеки със свой плакат, за да „окупираме” символично тотема на тоталитарната епоха в България! И да покажем още веднъж категоричното си отношение към това в нашата столица да няма паметник, символизиращ нашата безприкословна подчиненост на чужда държава.

Автор Христо Христов
Източник http://desebg.com/2011-01-12-14-11-55/526-2012-01-06-15-53-18
Столичани вече могат да си определят срещи в Княжеската градина, територия позната от комунистическо време като градинката около паметника на Съветската армия.

С решение от юни на 2011 г. Столичният общински съвет наименува пространството около монумента в Княжеска градина, като по този начин върна неговото име отпреди 9 септември 1944 г.

Предложението за връщане на старото име на едно от централните места в София беше направено от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков, който след местните избори през октомври 2011 г. е зам.-председател на Столичния общински съвет.

До Освобождението мястото е наричано „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.

След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения.

Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.

От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

След обявяване на Независимостта на България, е обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината. Реализацията е осуетена от избухването на Първата световна война.

През 1935-1936 г., със средства на царското семейство и по проект на арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов, в градината е устроена и дарена на децата т. нар. „Царска детска градина” – с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. В градината е разположен алпинеум и цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

Поетапното и целенасоченото й деградиране започва малко след 9 септември 1944 г., когато там е разположена съветска военна част (зенитна батарея). С халосни залпове от това място са отбелязвани победите на червената армия. През 1954 г. там е издигнат паметника на Съветската армия.

Решението за Княжеската градина обаче все още е неизвестно, за да се наложи в обществото. За това допринася и факта, че общината е не отбелязала с нито една табела старото-ново име на територията между булевардите „Цар Освободител”, „Левски”, „Гурко” и „Евлоги Георгиев”. В решението на общинския съвет дори е допусната грешка като бул. „Цар Освободител” е отбелязан като „Руски”, така, както е наричан преди 10 ноември 1989 г.

През миналата година по време на обществен дебат за мястото на паметника на Съветската армия стана ясно, че неговата съдба ще бъде решена с обявяването на международен конкурс за архитектурно решение на тази централно градско пространство. До момента обаче конкурсът не е задвижен.

От есента на 2010 г. мястото около монумента стана поле за изявите на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника. На 15 януари 2012 г. от 11 до 13 ч. инициативата приканва софиянци да участват отбелязването на 15 години от гражданските протести през 1997 г. пред паметника на лъжата, тоест в Княжеската градина.

Голямата новина от днес!

Да се поздравим за огромните ни усилия и да се насладим на подобаващото отразяване в медиите. Едно уникално добро взаимодействие между гражданското общество и Столичен общински съвет.

Лични благодарности на доц. Вили Лилков, общински съветник от ДСБ Триадица.

Княжеска градина ще се казва паркът около паметника на съветската армия

Кръстиха „Княжеска градина” парка около паметника на Съветската армия

София пак има Княжеска градина

София ще се сдобие с Княжеска градина

Паметникът на съветската армия в Княжеска градина

Столицата ни вече ще има Княжеска градина

Княжеска градина около паметника на съветската армия

Пространството около паметника на съветската армия ще се казва Княжеска градина

Съветският окупатор попада в княжеско вражеско обкръжение

ДОКЛАД

от Вили Лилков – общински съветник от ДСБ

Относно: “Именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина”

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

С настоящия доклад предлагам на СОС да вземе решение за именуване на градината около Паметника на съветската армия с името Княжеска градина.

Градината има историческо значение за София. До Освобождението мястото е наречено „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.

След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения. Паметник на делото и живота му, остава дървената къщичка, построена за негова канцелария. Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.

От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион.

След обявяване на Независимостта на България, е обявен конкурс за Царски дворец с градини на мястото на Княжеската градина. Монументален опит за осмисляне на пространството й представлява проектът на арх. Никола Лазаров за царски дворец в градината. Реализацията е осуетена от избухването на Първата световна война.

През 1935-1936 г., със средства на царското семейство и по проект на арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов, в градината е устроена и дарена на децата т. нар. „Царска детска градина” – с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт и др. В градината е разположен алпинеум и цветен кът с високопланински цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

В този вид Княжеската градина е общо сечение и синтез на наука и естетика в градоустройството и архитектурата от началото на 20те години на 20 век.
Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство) увенчават осите на основните й алеи и заедно със срещулежащия комплекс-мавзолей на Александър I Батенберг градината е жив паметник-свидетелство за стремежа на поколения българи към европейска, по устройство и дух, държава.

Поетапното и целенасоченото й деградиране започва малко след 9.IX.1944 г., когато там е разположена съветска военна част (зенитна батарея). С халосни залпове оттук се отбелязват победите на червената армия. Разбита е оградата и е пренесена в резиденция „Лозенец”.

В момента градината е без име. Връщането на нейното първо име е началната стъпка за възстановяване на връзката, както с историческия й облик, така и с архитектурното й обкръжение. Пресъздаването на оградата, с декоративна функция, ще придаде автентичен вид и характер на мястото. Подновяването на разкъсаната алейна мрежа и събирането на цветното богатство в няколко климатизирани павилиона ще даде великолепни възможности за оформяне на мястото, като привлекателно за посещения и атракции, където идеално се проектира зеления силует на София.

Във връзка с изложеното по-горе предлагам на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 4, ал. 1, ал. 2 I al. 3 от Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община СОС да вземе следното

РЕШЕНИЕ

1. Именува градината, оформена в пространството между бул. “Евлоги Георгиев”, бул. “Руски”, бул. “Васил Левски” и улица “Гурко”, с името Княжеска градина.
2. Контролът по изпълнение на решението се възлага на ПК по образование, култура, наука и вероизповедания към СОС.
3. Възлага на кмета на Столична община да информира гражданите на
   Столична община за взетото решение, съгласно Наредбата за именуване и преименуване на общински обекти и за паметниците и другите възпоменателни знаци на територията на Столична община.

С уважение
Вили Лилков

източник: http://dsbtriaditsa.wordpress.com/2011/03/27/dsb2011032701/

За спора и съгласието в името на Софийската Княжеска градина

В последно време историческата съдба и бъдещето на едно от уникалните за София градски пространства – Княжеската градина и построения в нея през 1954г. Паметник на Съветската армия – се превръщат в територия на изострен дебат. Стълкновението на позиции и тези в авторитетни национални медии, както и внесеният в СОС доклад за именуването на градината около Паметника на Съветската армия с името „Княжеска”  предизвикаха обществено обсъждане, като на 16 май в Червената къща се състоя дискусия „Паметника на Съветската армия и градината около нея –  перспективи и възможности”.
Значението на това пространство, познато с историческото си име – Княжеска градина, за развитието и модернизацията на града е неоспоримо, а и видимо понастоящем. Тук, за първи път след Освобождението си, София „прекрачва” уличния ринг около съществуващото централно градско ядро. По това време градът все още наброява около 20хил. души, а жителите му са разделени в махали с разнороден етнически състав. Но по инициатива на княз Александър I Батенберг първите градски архитекти и паркоустроители вече полагат грижи за оформянето на градините, открити и достъпни за всеки жител на града. В площ от 35дка между днешните булеварди и улици „Васил Левски”, „Евлоги и Христо Георгиеви”, „Цар Освободител” и „Ген. Гурко” са положени основите на Княжеската ботаническа (1887) и Княжеската зоологическа (1891) градина. В устройването им личи присъствието на първите владетели (Александър Батенберг и Фердинанд); паркоустроители (Карл Бец, Шевалас и Йозеф Келерер); учени естественици (академик Буреш); ботаниците Жул Лошо и Аларикус Делмард; архитектите Грюнангер и Георги Фингов.
Като цялостен ансамбъл с парков център и монументално архитектурно обкръжение това място е съпоставимо единствено с комплекса на Двореца и Градската градина. Заслугата е на архитектите Майер, Грюнангер, Беансон, Йордан Миланов, Никола Лазаров, превърнали сградите на Мавзолея на Батенберг, Къщите на Сърмаджиев и Яблански, Ректората и сецесионовата ограда на градината в знаци за принадлежност към  града. Техните реализации извеждат на преден план някои уникални черти на това местоположение:
– разгънатата Витошка перспектива;
–  парково-пешеходният пасаж с пряката визуална връзка по диагонала откъм храма „Александър Невски”;
–  монументалното внушение от фасадната „дъга” на Ректората;
Става дума за безспорни постижения, документирани и интегрирани в проекта на архитект Никола Лазаров „Монументална София”. Жизнената идея на този проект – създаването на независима и европейска в облика си културна столица не губи актуалността си в съвремието на София.
Правото на гражданите да разполагат с общия дял на историческото си наследство прави идеологическия спор за „мястото” на Паметника на Съветската армия самоцелен. Като „щампа” на една наложена идеология Паметникът е чужд и враждебен на наследеното градско обкръжение. Динамиката, контактите, свързването са оставени в периферията на това обширно парково място – пред Ялта, в подлеза на Университета, на парадното му стълбище или дори в миниатюрната вътрешна градинка зад Ректората. Единствените „фенове” и „господари” на тази писта с препятствия пред Паметника са групите от скейтъри. Техните фигури и пируети напомнят днес за изгубените градски траектории в този парк.

Несъмнено в хода на дебата за съдбата на Княжеската градина и Паметника на Съветската армия се застъпват зони на сближаване:

1. Запазването на Паметника е най-добрата възможност за всички, ако той бъде поставен в собствената си среда и рамка на идеологически знаци и символи от „култовото” минало. Този подход предполага преместването на скулптурните групи и всъщност актуалният дебат трябва да реши новата локация на монумента.

2. Заедно с възвръщането на историческото име на градината – Княжеска – става неотложно провеждането на конкурс за нейния архитектурен план. Повече от препоръчително е заданието пред творческите колегии да дефинира преимуществата на това градско пространство с оглед на архитектурното наследство и всекидневната комуникация в столичния Център.
Конкурс с творческо съперничество – ето един прекрасен повод за последно „Сбогом на оръжията”.

Източник http://sofiaombudsman.bg/