Публикуваме отговорът на МВнР на нашето писмо от 18.09.2012.

Писмото ни беше с питане как и дали спогодбата между България и Русия от 1992, подписана от президентите Желю Желев и Борис Елцин между Р България и Руската Федерация, има отношения към паметника на съветската армия в София. Пълният текст на нашето питане можете да си припомните ТУК.

Един от интересните пасажи в този отговор гласи следното: „Този паметник обаче е „ценност,свързана с историята и културата на Русия“ – на „другата страна“ – по смисъла на посочената по-горе клауза в Договора. На това основание руската страна многократно е отправяла вербални ноти по повод на състоянието на Паметника на Съветската армия.“

Пълният отговор на писмото, което е писано все едно от канцеларията на руския посланик, а не на български министър, можете да прочетете ТУК.

В мен остава въпросът, щом като това е паметник с ценност за историята и клутурата на руската страна, защо е създаден от български творчески колектив, платен е от бюджета на българското правителство, т.е. от данъците на българските граждани? Защо моето име стои в надписа на този паметник, издигнат е и от мое име и е изразена и моята благодарност? Не значи ли това, че с този отговор се опитват да ни напомнят, че още дълго ще бъдем лишени от право на национална история, национално и лично достойнство и че всички българи всъщност сме с двойно гражданство.

Валентина Маринова